За 41-ви път фестивалът на българския игрален филм "Златна роза" започна и темата на деня отново е кино. До 28 септември във Фестивалния и конгресен център във Варна ще бъдат прожектирани близо 60 филма. Най-новото от българската кинематография включва 53 игрални, 2 документални заглавия и 4 сериала.
След като беше открит с червен килим и историята на "Последният гларус", фестивалът пое и към своята основна задача – да събира хората, които обичат киното, хората, които правят филмите, и хората, които подхождат към тях с критично око, но с отворени сърца. За пореден път "Златна роза" предлага разнообразие от теми, жанрове, форми, стилове и тенденции и авторски почерци. Много дебюти – пълнометражни и късометражни, а различно в това 41-во издание са сериалите. Тенденция, която се наблюдава по световните кинофестивали и от тази година се застъпва и у нас.
След като българското кино беше на фокус в световен план заради големия победител на фестивала в Карлови Вари през юли, "Уроците на Блага" на Стефан Командарев вече е разпродал билетите за прожекцията си. Българското предложение за "Оскар" през 2024-та е един от 12-те филма в основната конкурсна програма. В нея откриваме произведени след последния фестивал през 2022 година филми, като премиерните "Аромат на липа", с който и започна състезателният елемент, "Чума", "Пулсът на танца", "Апостол: един нежен рицар в Бруталия", "Диада", "Записки по едно предателство", "Добрият шофьор", както и вече познатите от разпространението си в кината "Васил", "Ф 1.618", "Игра на доверие" и "Чалга".
В късометражния конкурс се състезават 25 филма, разпределени в седем отделни програми, като по-голямата част от тях са създадени от дебютанти в киното.
41-вата "Златна роза" има отношение към филмите, които са поставили основите на всичко, което днес познаваме като българско кино, затова публиката на фестивала ще може да гледа и стари и обичани родни заглавия. Те са реставрирани и все така пазят историята на седмото изкуство, което разказва български сюжети. С някои от тях се отдава и почит към големите именна, които тази година празнуват юбилей: 80 години Меглена Караламбова, чието лице всъщност представлява и визията на "Златна роза" този път, 70 години Мария Статулова и 100 години от рождението на Петър Слабаков, с документален филм ще бъде отпразнувана и 100-годишнината от рождението на Апостол Карамитев.
Всичко това ще се случи в програмата "Открити хоризонти", която включва интересни и запомнящи се филми. Фестивалът обаче предлага и съпътстващи събития – изложби, представяния на книги и дискусии.
Именно дискусиите подсказват и фокуса в киното от тазгодишната "Златна роза", която се стреми да бъде в крак с времето и публиката си.
В рамките на фестивалните дни ще се говори за: перспективите и предизвикателствата пред българските сериали; за темите, творческия поглед и публиките на българския късометражен филм; за съвременните проекции и уроците на историята в българското игрално кино на историческа тематика; а също така и за жените в киното.
Петър Тодоров, изпълнителният директор на Националния филмов център - агенцията, която прави фестивала на българския игрален филм възможен, разказва за срещата на киното с неговата публика и шанса зрителят да си даде сметка къде точно се намира българската идея за изкуството ни на широк на екран, за търсенията развитието на родното ни кино и за това, което "Златна роза" 2023 тепърва има да предложи на варненци и гостите на града.
Чуйте го в звуковия файл.
Васил Славов е роден в София, където през 1989 г. излиза първата му стихосбирка "Спомен за потоп". Тогава заминава за САЩ, за да специализира след английската филология в Софийския университет литература, литературна критика и творческо писане и остава там. Вече е публикувал поезия, преводи и критически текстове в различни литературни издания у нас –..
Известният ни скулптор живее във Франция, но винаги се представя като български артист. Почти всяка година той има изложба у нас, но този път представя изкуството си на софийската публика в две изложби – в галерия "Мисията" и в НДК, а след това с експозиции във Варна и Перник. Идеята за това мащабно представяне е на Албена Ненкова, която инициира и..
Думата театър обозначава толкова различни видове сценични изкуства, че увлечени от актуалната информация, понякога забравяме да подчертаем спецификите, които се крият зад разни сцени и програми. Една от различните по своя характер платформи е " Театър+ " на Народния театър "Иван Вазов", която преди броени дни срещна първата си публиката с шесто..
За книгоиздаването като мисия, за силата на думите и за стремежа към историческата истина – разговор в "Нашият ден" с Манол Пейков – издател, преводач, общественик и политик, член на Комисията за култура и медии в Народното събрание. Пейков споделя, че дълги години като книгоиздател е бил фокусиран главно върху художествената литература, но..
Миглена Дикова-Миланова – преподавател по български език и култура в Университета в Гент, бе поканена това лято да твори на Фарьорските острови в програмата на резиденцията на Съвета на творците от Фарьорските острови – LISA. "Малкото селце Тьорнувик (Tjørnuvík), разположено в областта Sunda kommuna, северно на територията на най-големия остров от..
На днешния 18 септември в Българския фармацевтичен съюз се проведе пресконференция по повод приетия на първо четене в парламента проект на Закона за..
Документалният филм на Светлозар Георгиев "Урок по летене" разказва за създаването на българо-японския спектакъл "История за чайка и банда котараци" по..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
