Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

"Златна роза" 2023 – филмовият фестивал, за който всички говорят, за 41-ви път

От 20 до 28 септември Варна отново е дом на най-новите български игрални филми

Снимка: zlatnaroza.bg

За 41-ви път фестивалът на българския игрален филм "Златна роза" започна и темата на деня отново е кино. До 28 септември във Фестивалния и конгресен център във Варна ще бъдат прожектирани близо 60 филма. Най-новото от българската кинематография включва 53 игрални, 2 документални заглавия и 4 сериала.

След като беше открит с червен килим и историята на "Последният гларус", фестивалът пое и към своята основна задача – да събира хората, които обичат киното, хората, които правят филмите, и хората, които подхождат към тях с критично око, но с отворени сърца. За пореден път "Златна роза" предлага разнообразие от теми, жанрове, форми, стилове и тенденции и авторски почерци. Много дебюти – пълнометражни и късометражни, а различно в това 41-во издание са сериалите. Тенденция, която се наблюдава по световните кинофестивали и от тази година се застъпва и у нас.

След като българското кино беше на фокус в световен план заради големия победител на фестивала в Карлови Вари през юли, "Уроците на Блага" на Стефан Командарев вече е разпродал билетите за прожекцията си. Българското предложение за "Оскар" през 2024-та е един от 12-те филма в основната конкурсна програма. В нея откриваме произведени след последния фестивал през 2022 година филми, като премиерните "Аромат на липа", с който и започна състезателният елемент, "Чума", "Пулсът на танца", "Апостол: един нежен рицар в Бруталия", "Диада", "Записки по едно предателство", "Добрият шофьор", както и вече познатите от разпространението си в кината "Васил", "Ф 1.618", "Игра на доверие" и "Чалга".

В късометражния конкурс се състезават 25 филма, разпределени в седем отделни програми, като по-голямата част от тях са създадени от дебютанти в киното.

41-вата "Златна роза" има отношение към филмите, които са поставили основите на всичко, което днес познаваме като българско кино, затова публиката на фестивала ще може да гледа и стари и обичани родни заглавия. Те са реставрирани и все така пазят историята на седмото изкуство, което разказва български сюжети. С някои от тях се отдава и почит към големите именна, които тази година празнуват юбилей: 80 години Меглена Караламбова, чието лице всъщност представлява и визията на "Златна роза" този път, 70 години Мария Статулова и 100 години от рождението на Петър Слабаков, с документален филм ще бъде отпразнувана и 100-годишнината от рождението на Апостол Карамитев.

Всичко това ще се случи в програмата "Открити хоризонти", която включва интересни и запомнящи се филми. Фестивалът обаче предлага и съпътстващи събития – изложби, представяния на книги и дискусии.

Именно дискусиите подсказват и фокуса в киното от тазгодишната "Златна роза", която се стреми да бъде в крак с времето и публиката си.

В рамките на фестивалните дни ще се говори за: перспективите и предизвикателствата пред българските сериали; за темите, творческия поглед и публиките на българския късометражен филм; за съвременните проекции и уроците на историята в българското игрално кино на историческа тематика; а също така и за жените в киното.

Петър Тодоров, изпълнителният директор на Националния филмов център - агенцията, която прави фестивала на българския игрален филм възможен, разказва за срещата на киното с неговата публика и шанса зрителят да си даде сметка къде точно се намира българската идея за изкуството ни на широк на екран, за търсенията развитието на родното ни кино и за това, което "Златна роза" 2023 тепърва има да предложи на варненци и гостите на града.

Чуйте го в звуковия файл.


По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Букет живописни стремежи

В епизод 573 "Трамвай по желание" среща своята публика със стремежите на три оригинални художнички – Дияна Йовчева, Силвина Бурджиева и Борислава Георгиева. Диана, Силвина и Борислава са артисти, обитаващи Независимото пространство за изкуство "Ателиетата" в Пловдив. Според техния разказ първоначално ги събира споделеното творческо пространство...

публикувано на 24.01.25 в 20:32

За Вселената на твореца – уроците на Рик Рубин

Издателят Любен Козарев представя в "Артефир" книгата "Творчеството: начинът да си" на известния американски продуцент Рик Рубин. Книга, насочена не само към музикантите, но към всички хора, които могат да се нарекат творци. По думите на Козарев за четящата българска публика заглавието вече е познато в оригинал. То вече е достъпно и..

публикувано на 24.01.25 в 15:44
Из

Ясен Григоров е избран за изложбата на илюстраторите на Панаира на детската книга в Болоня

Ясен Григоров и Ина Христова са българските илюстратори, финалисти в 62-рото издание на Панаира на детската книга в Болоня. В "Артефир" Григоров споделя, че от всички досегашни участия в голямото международно събитие, тазгодишното е двойно по-специално, защото този път представя България като илюстратор на книгата "Мил домашен комар" от..

публикувано на 24.01.25 в 15:37

Художничката Стефка Аройо – от малкото море до големия океан

"Морето, празници, танци" е озаглавена изложбата, с която художничката Стефка Аройо прави своето завръщане на софийската артсцена. Изложбата, която бе открита на 23 януари от проф. Станислав Памукчиев в СБХ – "Шипка" № 6, може да бъде посетена до 8 февруари. Част от платната в експозицията "Морето, празници, танци" са притежание на..

публикувано на 24.01.25 в 15:03

Младежкият театър отбелязва 80-годишнина с "Вълшебната флейта"

Младежкият театър "Николай Бинев" отбелязва 80 години от своето създаване с премиера на куклената постановка "Вълшебната флейта" по операта на В. А. Моцарт. Режисьор и автор на драматизацията е Христина Арсенова от Бургаския куклен театър, а авторската музика в спектакъла е дело на композитора Владимир Джамбазов. За юбилея, историята и..

публикувано на 24.01.25 в 14:45