За 41-ви път фестивалът на българския игрален филм "Златна роза" започна и темата на деня отново е кино. До 28 септември във Фестивалния и конгресен център във Варна ще бъдат прожектирани близо 60 филма. Най-новото от българската кинематография включва 53 игрални, 2 документални заглавия и 4 сериала.
След като беше открит с червен килим и историята на "Последният гларус", фестивалът пое и към своята основна задача – да събира хората, които обичат киното, хората, които правят филмите, и хората, които подхождат към тях с критично око, но с отворени сърца. За пореден път "Златна роза" предлага разнообразие от теми, жанрове, форми, стилове и тенденции и авторски почерци. Много дебюти – пълнометражни и късометражни, а различно в това 41-во издание са сериалите. Тенденция, която се наблюдава по световните кинофестивали и от тази година се застъпва и у нас.
След като българското кино беше на фокус в световен план заради големия победител на фестивала в Карлови Вари през юли, "Уроците на Блага" на Стефан Командарев вече е разпродал билетите за прожекцията си. Българското предложение за "Оскар" през 2024-та е един от 12-те филма в основната конкурсна програма. В нея откриваме произведени след последния фестивал през 2022 година филми, като премиерните "Аромат на липа", с който и започна състезателният елемент, "Чума", "Пулсът на танца", "Апостол: един нежен рицар в Бруталия", "Диада", "Записки по едно предателство", "Добрият шофьор", както и вече познатите от разпространението си в кината "Васил", "Ф 1.618", "Игра на доверие" и "Чалга".
В късометражния конкурс се състезават 25 филма, разпределени в седем отделни програми, като по-голямата част от тях са създадени от дебютанти в киното.
41-вата "Златна роза" има отношение към филмите, които са поставили основите на всичко, което днес познаваме като българско кино, затова публиката на фестивала ще може да гледа и стари и обичани родни заглавия. Те са реставрирани и все така пазят историята на седмото изкуство, което разказва български сюжети. С някои от тях се отдава и почит към големите именна, които тази година празнуват юбилей: 80 години Меглена Караламбова, чието лице всъщност представлява и визията на "Златна роза" този път, 70 години Мария Статулова и 100 години от рождението на Петър Слабаков, с документален филм ще бъде отпразнувана и 100-годишнината от рождението на Апостол Карамитев.
Всичко това ще се случи в програмата "Открити хоризонти", която включва интересни и запомнящи се филми. Фестивалът обаче предлага и съпътстващи събития – изложби, представяния на книги и дискусии.
Именно дискусиите подсказват и фокуса в киното от тазгодишната "Златна роза", която се стреми да бъде в крак с времето и публиката си.
В рамките на фестивалните дни ще се говори за: перспективите и предизвикателствата пред българските сериали; за темите, творческия поглед и публиките на българския късометражен филм; за съвременните проекции и уроците на историята в българското игрално кино на историческа тематика; а също така и за жените в киното.
Петър Тодоров, изпълнителният директор на Националния филмов център - агенцията, която прави фестивала на българския игрален филм възможен, разказва за срещата на киното с неговата публика и шанса зрителят да си даде сметка къде точно се намира българската идея за изкуството ни на широк на екран, за търсенията развитието на родното ни кино и за това, което "Златна роза" 2023 тепърва има да предложи на варненци и гостите на града.
Чуйте го в звуковия файл.
Дипломатът, филантроп и колекционер Гауденц Руф дари на Националната галерия произведения от личната си колекция. В изложбата "Изкуството да колекционираш време" са включени всичките творби от дарението. Експозицията показва 21 автори – 12 българи и 9 чужденци. Присъствието на автори от България, Сърбия и Черна гора говори за регионален..
Култовото предаване "И ловец съм, и рибар съм" тази неделя въвлича многобройната си вярна публика в интересен разговор за природата, за вечната тайна – и явна конкуренция между ловци и рибари, но и за литературата! Защото гост и събеседник е Лъчезар Воденичаров, познат на читателите си като Воден Чаиров. Ловец, рибар, кучкар, инженер, но и..
В рубриката "Културен отпечатък" на Terra Култура фаготистът Георги Шашиков сподели своята вдъхновяваща история – история, в която музиката не е просто професия, а съдба и начин на общуване. Макар и малко познат у нас, Шашиков е истинска звезда в Япония – страна, която вече близо две десетилетия нарича свой дом. Георги Шашиков започва..
"Озарена съм и благодарна за даровете, който се леят за мисията "Словото за Мир". Творческите проявления на Словото са наистина семена, които се множат, когато сме спокойни, добри и отворени за светлината във всеки човек" – с такива думи се обръща към приятелите си художничката Мира Копанаров. От 18 години тя живее и твори в Канада. "Много..
Той е най-превежданият и най-награждаваният извън България български писател – първият българин, носител на литературната награда "Международен Букър" за романа си "Времеубежище", преведен на английски от Анджела Родел. Той е Георги Господинов. Още с първата си стихосбирка е отличен с Националната награда за дебют "Южна пролет", а н егови..
От 21 до 30 юли продължава тазгодишното издание на Седмицата на италианската култура в Държавен културен институт "Културен център Двореца" в Балчик...
Тоталния разпад на обществения диалог, речевата агресия и върховенството на политическото клише коментират в предаването "Мрежата" д -р Антоанета..
Вече обмисляме 11-ото издание на нашия арт фестивал в Израел и дано да е под мирно небе – изрази надежда Весела Райчинова – журналист, продуцент, поетеса,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg