Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Какво съединение ни трябва днес, за да я има независимостта утре

Паметникът на Независимостта край Царския дворец, пл. „Княз Александър I“, София.
Снимка: БГНЕС

На 22 септември 1908 година в църквата "Св. Четиридесет мъченици" във Велико Търново княз Фердинанд прочита Манифест към българския народ, с който се обявява Независимостта на Княжество България и изрича следните думи: "България вече се е издигнала като държава, достойна да бъде равноправен член в семейството на цивилизованите народи". И макар, че Денят на Независимостта не звучи така романтично, както Деня на Освобождението и Деня на Съединението е, без съмнение, най-гордата дата в българския празничен календар. Как изглежда този стар/ нов празник 115 години по-късно? Къде е прекъсната връзката с историята? Какви сме ние, които го честваме днес? Как да го оценим, да го припознаем и да вникнем в него? И как да стане това, когато сме разделени, когато се мразим, когато ценностите ни са преиначени, когато патриотизмът ни има вид на гротеска и когато национализмът избуява? Какво съединение ни трябва, за да я има независимостта днес?

Разговор в "Мрежата" с Тони Николов, гл. редактор на портал "Култура".

Празниците са дни за размисъл

Тони Николов: "В повечето европейски държави, а и не само, Денят на Независимостта е именно Денят, който е най-важна част от държавата, а в нашата история някак не става така. Дори си спомняме, че преди 1989 година малцина подозираха за този ден. Това навежда към размисъл. Този размисъл за независимостта е важен. Има един ден, който го е нямало и който като че ли се завръща, но като че ли пак го няма и виждаме споровете за 3 март, споровете за 24 май, а за Деня на Независимостта спорове няма.

/…/ Ние постоянно говорим за достойнство, а тук става въпрос за това, че Независимостта, огледана от всички страни, има много важната победа да дава перспективността за бъдещето развитие на страната. Основната и важна тема е усета ни за независимост. Празникът го има, въпросът е да го има усета, защото той трябва да надгражда. Настоящето надгражда по особен начин историята и дали това се случва е големият въпрос."

Какви сме ние, които го честваме.

Тони Николов: "Как така нищо не зависи от нас? Когато смяташ, че нищо не зависи от теб, когато не искаш да употребиш правото си на глас, когато не искаш да имаш тази отговорност на гражданина, която ти е дадена, която ти е вменена, то означава, че си зависим. Всеки може да промени живота си, да промени живота на децата си, на бъдещите поколения, да зададе тази перспектива… Не знам как да стане това. Водим ги тези разговори с надеждата, че след тях ще се почувстваме по- спокойни и достойни, че мислим за това. /…/Живеем в сложно време между война и мир. Точно тогава отговорностите на гражданите нарастват и ангажираността им към политиката би трябвало да нараства, а не да го има това отдръпване, което наблюдаваме. /…/ Не може в Деня на Независимостта, един независим гражданин да се снишава. Това е великото на този ден, че е имало едни хора, които не са искали да се снишават."

Целият разговор може да чуете в следващия звуков файл.


По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Емона Иванова

Емона Иванова за спорта и мечтите

Емона Иванова е парасъстезател по бадминтон. Родена с рядко увреждане на гръбначния стълб, тя бива изоставена от родителите си. Израснала е в институции. Обстоятелства, които я превръщат в борбена и смела жена.  Открива своето призвание, когато за първи път хваща ракета като ученичка. Оттогава бадминтонът е нейният начин да докаже, че хората с..

публикувано на 03.04.25 в 15:56
Мария Шаркова

Защо нараства броят на делата срещу лечебните заведения?

За 3 години се отчита 6% ръст на делата, заведени от близки на починали пациенти, показват данни, изнесени на Кръгла маса за застраховане на медицинската професионална отговорност, инициирана  от Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ), Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ) и адвокатското дружество по медицинско право..

обновено на 03.04.25 в 10:58

146 години от обявяването на София за столица – поглед назад

На днешния 3 април се навършват 146 години от обявяването (1879) на София за столица на България от депутатите в Учредителното събрание в Търново. Предложението е направено от един от първите български историографи, съосновател на Българската академия на науките, проф. Марин Дринов. Мотивите му са географското разположение на града и потенциалът за..

обновено на 03.04.25 в 10:13
Проф. Николай Габровски

Бъдещето на донорството: ще се промени ли нагласата на българите?

Проучване на "Тренд", проведено за Изпълнителна агенция "Медицински надзор", разкрива, че макар 62% от българите да одобряват донорството на органи, едва 40% обаче биха се съгласили да дарят органи след своята смърт. Това изследване беше обсъдено от специалисти, събрани от агенцията, за да анализират предизвикателствата пред трансплантациите в..

обновено на 03.04.25 в 09:35

Мая Методиева: Бедността в България е без точен профил, никой няма гаранция за утрешния ден

Над 500 души в нужда от Враца и областта очакват хранителни пакети в навечерието на великденските празници. Каузата се нарича "Подари Великденска трапеза на баба и дядо от Северозапада ". От години доброволците от организацията "Прави добро! Бъди добър!" се грижат да дарят глътка радост на възрастни и самотни хора в един от най-трудните за живот..

публикувано на 02.04.25 в 17:20