На 22 септември 1908 година в църквата "Св. Четиридесет мъченици" във Велико Търново княз Фердинанд прочита Манифест към българския народ, с който се обявява Независимостта на Княжество България и изрича следните думи: "България вече се е издигнала като държава, достойна да бъде равноправен член в семейството на цивилизованите народи". И макар, че Денят на Независимостта не звучи така романтично, както Деня на Освобождението и Деня на Съединението е, без съмнение, най-гордата дата в българския празничен календар. Как изглежда този стар/ нов празник 115 години по-късно? Къде е прекъсната връзката с историята? Какви сме ние, които го честваме днес? Как да го оценим, да го припознаем и да вникнем в него? И как да стане това, когато сме разделени, когато се мразим, когато ценностите ни са преиначени, когато патриотизмът ни има вид на гротеска и когато национализмът избуява? Какво съединение ни трябва, за да я има независимостта днес?
Разговор в "Мрежата" с Тони Николов, гл. редактор на портал "Култура".
Празниците са дни за размисъл
Тони Николов: "В повечето европейски държави, а и не само, Денят на Независимостта е именно Денят, който е най-важна част от държавата, а в нашата история някак не става така. Дори си спомняме, че преди 1989 година малцина подозираха за този ден. Това навежда към размисъл. Този размисъл за независимостта е важен. Има един ден, който го е нямало и който като че ли се завръща, но като че ли пак го няма и виждаме споровете за 3 март, споровете за 24 май, а за Деня на Независимостта спорове няма.
/…/ Ние постоянно говорим за достойнство, а тук става въпрос за това, че Независимостта, огледана от всички страни, има много важната победа да дава перспективността за бъдещето развитие на страната. Основната и важна тема е усета ни за независимост. Празникът го има, въпросът е да го има усета, защото той трябва да надгражда. Настоящето надгражда по особен начин историята и дали това се случва е големият въпрос."
Какви сме ние, които го честваме.
Тони Николов: "Как така нищо не зависи от нас? Когато смяташ, че нищо не зависи от теб, когато не искаш да употребиш правото си на глас, когато не искаш да имаш тази отговорност на гражданина, която ти е дадена, която ти е вменена, то означава, че си зависим. Всеки може да промени живота си, да промени живота на децата си, на бъдещите поколения, да зададе тази перспектива… Не знам как да стане това. Водим ги тези разговори с надеждата, че след тях ще се почувстваме по- спокойни и достойни, че мислим за това. /…/Живеем в сложно време между война и мир. Точно тогава отговорностите на гражданите нарастват и ангажираността им към политиката би трябвало да нараства, а не да го има това отдръпване, което наблюдаваме. /…/ Не може в Деня на Независимостта, един независим гражданин да се снишава. Това е великото на този ден, че е имало едни хора, които не са искали да се снишават."
Целият разговор може да чуете в следващия звуков файл.
През 2024 г. състоянието на българската журналистика продължи да бъде тревожно. Това стана ясно от годишното проучване на Асоциацията на Европейските журналисти в България (АЕЖ), според което близо 80% от журналистите оценяват медийната среда като "лоша", "много лоша" или "средна". Едва около 20% споделят, че ситуацията е "добра", а под 4% я..
През настоящата година българското здравеопазване се изправя пред редица важни предизвикателства и приоритети. Проф. Христо Хинков, бивш министър на здравеопазването, направи обобщение на ключовите моменти в ефира на Lege Atris , акцентирайки върху отчетените и пропуснатите теми в здравната политика за периода април–декември 2024 г. Един..
С наближаването на пика на грипната вълна в края на януари, все повече пациенти се обръщат към личните си лекари със симптоми на респираторни заболявания. Според д-р Гергана Николова, ситуацията в кабинета ѝ е показателна за сезона – наблюдава се увеличение на пациенти с оплаквания като висока температура, кашлица и главоболие. "Типично за този период..
Бабинден или т.нар. бабуване е традиция, свързана с почитането на възрастните жени, които са помагали при раждания в миналото. Тази обичана практика е дълбоко вкоренена в българската народна култура. За нея разказва Милка Петрова в запис от 4 януари 1990 г., съхранен в Златния фонд на БНР. Слушайте!
В рубриката "Времето на редактора" на Бабинден, разговаряхме с Надежда Янкова , докторант в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Нейният дисертационен труд е фокусиран върху дулите – професионалистки, които подкрепят жените по време на раждане. В ефира на "Нашият ден" тя разказа за изследването си, което разглежда трансформацията на..
Неотдавна в Сливен се проведоха два граждански протеста срещу намаляването на територията на природния парк "Сините камъни". Организаторите изразиха..
Бабинден или т.нар. бабуване е традиция, свързана с почитането на възрастните жени, които са помагали при раждания в миналото. Тази обичана практика е..
В рубриката "Разговорът" поканихме трима представители на водещи издателства в България, за да споделят своите виждания за литературната 2025 година...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg