Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

"Чума" – филмова история за силата на саможертвата

Иван Владимиров и проф. Боян Биолчев участват с филма си, вдъхновен от Йовков, в конкурсната програма на "Златна роза" 2023

Людмила Сланева и Евелина Бибова
Снимка: zlatnaroza.bg

Да бъдеш до скъп на сърцето си човек, когато смъртта го обвива в обятията си, е трудна, но завладяваща история за саможертвата. Майстор като Йордан Йовков има усета да разкаже за тази форма на любов така, че да четеш – и място да не си намериш. Проф. Боян Биолчев и Иван Владимиров – първият сценарист, вторият режисьор – правят нещо сходно, но те закотвят на място. Защото в киносалона няма къде да бягаш, можеш само да съпреживяваш.

"Чума", както и самото заглавие подсказва, е филм по мотиви от Йовковия разказ "През чумавото". Той връща зрителя в началото на XIX век, когато именно чумата върлува по българските земи. Чорбаджи Юрдан и синът му Йоно се завръщат от хаджилък и заварват селяните изгладнели и уплашени. Точно тогава черната напаст изважда на преден план най-големите човешки страхове и инстинкти за оцеляване. Проправя път обаче и на тази саможертва, породена от любов.

Филмът работи с метафизичния страх от неизвестното, който се открива не в образа на чумата, а в нейното присъствие. През цялото време в очите на героите прозира ужасът от вероятността да приближава краят им. Историята в "Чума" върви с нарастващ интерес, а тя стъпва на силен и изпълнен с енергия сценарий.

Проф. Боян Биолчев работи върху думите на Йовков, който според него е абсолютният български световен автор. "Чума" всъщност представя възможностите на нашата литературна класика, която прочетена с правилните очи - може да роди успешен филм.

Тази литература може и да подхранва съвременното кино, защото реално е стара единствено като време на публикуване. Темите ѝ са не по-малко актуални от всичко казано днес. А и както твърди проф. Биолчев, изкуството всъщност не е актуален говор, а разговор с вечното, което е недостижимо.

И той като сценарист, и режисьорът Иван Владимиров са приемни родители на идеята за тази филмова история. Те започват да работят по нея по покана на "Мирамар филм".

Филмите в епоха са предизвикателство, откъдето и да ги погледнеш. Епохата е в детайлите, а точно детайли са най-трудни за изкусуряване. По думи на Владимиров трудност е било не само намирането на къщи и костюми, които да пресъздават духа на атмосферата, но дори и откриването на хора без зъби, които да бъдат достатъчно автентични и да работят за целите на историята.

"Чума" е заснет в село Каменица, където към няколкото махали са добавени и някои почти незабележими декори. Те, както визуалните ефекти, за които отговаря Свилен Димитров, са драматургично верни. А музиката, която е дело на Петко Манчев, е силно въздействаща.

И все пак стожерът на този филм е Свежен Младенов, който видимо притежава силата на внушението. С ролята си на чорбаджи Йордан той затвърждава представата на зрителите за актьорската си природа. Негов достоен партньор във филма е Евелина Бибова. Тя прави дебют в българското кино с ролята на Елица, а публиката тепърва ще има очаквания към нея. Иван Владимиров казва, че откриването ѝ сред всички, явили се на кастинг, е чист късмет.

Повече за "Чума" – вторият филм на историческа тематика в рамките на 41-вата "Златна роза" и един от дванайсетте, включени в конкурсната програма на фестивала – чуйте в звуковия файл. Разговорът със сценариста проф. Боян Биолчев и режисьора Иван Владимиров започва от мястото на саможертвата във филма. Снимки - "Златна роза"
По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Поезията на Ани Илков излезе във внушителен том

Големият български поет Ани Илков, една от значимите фигури в съвременната българска култура издаде книга със събрани стихотворения под заглавие "Бързо насън".  Сборникът включва произведения от периода 1989 - 2022 година.  Премиерата се състоя в клуб "Писмена" на НБКМ в присъствието на знакови личности от културния ни живот, колеги, приятели,..

публикувано на 06.02.25 в 15:57

Графичният роман "МАУС" излезе на български език

Първият превод на български на шедьовъра " МАУС " на Арт Спигелман беше представен в One Book Bookstore.  "Баща ми кърви история" и "Тук започнаха мъките ми" са двете части на книгата. Тя е наградена с "Пулицър" и дава начало на термина "графичен роман". Както пишат издателите, историята разказва за "Владек Спигелман, евреин, оцелял в..

публикувано на 06.02.25 в 15:14

Изкуството на документа

Фотографията има силата да разкрива истории без думи или текст, запечатвайки моменти, които иначе биха останали забравени или неизказани поради едни или други социални и политически причини. Такъв е случаят с документалния разказ на Гаро Кешишян, започнат преди повече от 40 години. Една негова фотографска серия се превръща в машина на времето към малко..

публикувано на 06.02.25 в 12:10

Българският културен институт в Берлин през 2025 година

"Нашият ден" насочва вниманието на своите слушатели към програмата на Българския културен институт в Берлин в началото на 2025 година  – разговор с директора на Института Борислав Петранов . Тази вечер предстои в Берлин да бъде представена книгата на Кристина Патрашкова "Въпреки всичко: Българските писатели в годините на цензурата"...

публикувано на 06.02.25 в 10:53
Мила Искренова

Хореографът Мила Искренова в деня на своята 65-годишнина

С Мила Искренова , гост в "Нашият ден", разговаряме за танца, българската културна сцена и темите, които я вълнуват. Повод за разговора е 65-годишнината на водещия хореограф в съвременния танц, един от посланиците на културата в инициативата на БНР. Освен хореограф на известни български танцови групи, Искренова е и автор на книгите "Радостта..

публикувано на 06.02.25 в 09:40