На 29 септември 2023 г. отбелязваме Световния ден на сърцето. Сърдечно-съдовите заболявания са една от най-сериозните и предотвратими причини за заболеваемост и смъртност в световен мащаб. Всяка година те отнемат живота на над 18 млн. души по целия свят. Често сърцето се разболява от токсични метаболитни, екзогенни токсични вещества, но и токсични хора.
"Сърцето се разболява от токсични метаболити, от които най-съществените са лошата кръвна захар и лошият холестерол. Повлиява се от токсични вещества – като тютюна, наркотиците и алкохола. А токсичните хора са отделна тема, колкото и да не ни се вярва, емоциите, които се генерират от токсични хора, могат да предизвикат абсолютно реални сърдечни болести, като синдром на "разбитото сърце" или т.нар. "стрес кардиомиопатия". Тя прилича много на инфаркт, само че няма стеснения и запушвания по съдовете, които хранят сърцето."
Това казва в интервю за БНР д-р Весела Димова - Томова, завеждащ отделение "Вътрешни болести" в УМБАЛ "Св. Марина" в Плевен.
Проф. Кирил Карамфилов: Над 60% от българите умират от сърдечни заболявания
Тя допълва, че балансът между стреса и дистреса е много важен. Ние не сме богове, за да се справим абсолютно с всичко. Не можем да излекуваме много от пациентите си, за които искаме да го направим. Но когато си дал абсолютно от себе си, когато си направил необходимото, трябва да приемеш в един момент, че има неща, които не зависят от теб и са извън нашите предели и да ги приемеш. Не може всяка загуба и всяка смърт да отнасяш със себе си, като лична трагедия.
"Аз започнах да уча медицина с намерението, че ще се занимавам с наука и ще изучавам мозъка. Но когато завърших, така се случи, че чаках дете и тогава се отвори място в тогавашното Интензивно кардиологично отделение на Университетската болница. Аз кандидатствах, одобриха ме и това беше изключителен шанс за мен да попадна на правилното място, да попадна на правилните хора, които ми дадоха много важните първи уроци в кардиологията“, споделя кардиологът.
За рисковете от сърдечно-съдови заболявания и женското сърце
За пациенти д-р Весела Димова - Томова е лекарят, а за други – вероятно е поетесата. Започва да реди стихове, когато е 5-годишна, дори не е можела да пише. Първата ѝ стихосбирка е публикувана през 1990 г. и от тогава са се натрупали цели 22.
Стихотворението "Дишай" е написано по време на Covid-19 пандемията, когато д-р Весела Димова - Томова поема отделение за лечение на пациенти с това инфекциозно заболяване.
Дишай! Дишай, моля те!… Опитай
въздух да поемеш надълбоко…
С цялата бездънност на гърдите си –
клетка, пълна с демони до покрива…
Дишай! Дишай с всичката безбрежност
на орела, литнал към небето…
Дишай до последна капка нежност –
като вятър, разлюляващ цвете…
Знай, че под земята няма нищо –
само мрак, на вечността обречен…
И докато някой те обича,
дишай! За да бъдеш жив, човече…
"Д-р Весела Томова и поетесата Весела Димова си живеят като Ян и Ѝн в моята душа", посочва кардиологът.
"Сърцето е любов", казва в заключение тя.
Целия разговор можете да чуете в звуковия файл.
В рамките на рубриката "Епизоди от живота", редакторът Светла Тодорова сподели интересен, но и поучителен момент от своя живот – епизод, в който става жертва на джебчийство и преминава през процедурите на полицията. След кражбата на портфейла ѝ, Светла реагира незабавно, като се обажда на телефон 112. Само пет минути по-късно на мястото пристигат..
В ноемврийското издание на рубриката "Часът на етиката" в предаването "Време за наука" се обсъжда социалният модел на увреждането и идеята за грижа. Гост на предаването беше д-р Гергана Мирчева от Института за философски изследвания (ИФС) към БАН, която разгледа етическите измерения на грижата и тяхната социална значимост. Според д-р Мирчева е..
В студените зимни месеци темата за бездомните хора става особено актуална. Липсата на подслон, храна и здравни грижи често поставя живота на тези хора в риск. В ефира на "Нашият ден" Евгений Радушев, ръководител на мобилна група за бездомни към организацията "Каритас", сподели предизвикателствата, пред които се изправят бездомните, както и..
За "местните агенти", които преодоляват недостатъците на градския и обществен живот, в "Нашият ден" разговаряме Марина Кисьова , която събира около себе си активните граждани на Пловдив . Преди 15 години Кисьова заминава за Ирландия, където по европейска доброволческа програма се занимава с благотворителност. След завръщането си в България..
Михаил Мишев е журналист на свободна практика, който работи върху дезинформационните наративи, разпространени в ромските общности на България. Мишев се включва в "Нашият ден" от Сливен, където е една от най-големите ромски махали у нас. "Страхът води хората към някакви действия, той е универсален инструмент за влияние" , казва..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Сюжетът на романа "Лешникови градини" поставя сериозни и открити въпроси, без компромиси. Защото тъкмо със задаването на въпроси се открива нов свят,..
Епигенетиката изучава изменения в гените, които не се дължат на промени в ДНК последователността. Тези промени могат да бъдат предизвикани от външни..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
