Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Николета Даскалова: По-важни от зададените въпроси са тези, които журналистът е спестил

Николета Даскалова
Снимка: БГНЕС

Кои отношения между медии, журналисти и политици рушат доверието на гражданите и към едните, и към другите, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Николета Даскалова, медиен анализатор от фондация ”Медийна демокрация”

Нестандартното решение на лидера на най-голямата политическа партия у нас с тази номинация за кмет направи журналистиката неволен участник в надпреварата за кметски избори. Участник, който не е в привичната си професионална роля. Имам предвид не само бившият шеф на новини, който в момента е кандидат за кмет, и както твърди, се е преоблякъл за една нощ от новинар в политик. Непривична в момента е ролята на всички бивши негови колеги, а и на цялата гилдия. Този партиен лидер всъщност постави в обяснителен и оправдателен режим всички тях. Защото няма как такова преобличане да не поражда съмнения за влияния и зависимости, които се случват извън видимото на екрана.

Вече повече от петнадесет години говорим за тясната хватка на политици върху медии, въпреки че е много трудно да се докаже. И ето какво се случи сега – някаква шокираща форма на самопризнание. Имаме топла връзка с не кой да е, а с партията, която управлява толкова години България.

Но сигналите за натиск винаги личат в проучванията на медийната среда – кой журналист, от коя медия кого фаворитизира и кого не. Също натискът личи и през съдържанието. Такива сигнали имаше в наши доклади през годините.

Въпросът е, че никой от журналистите в големите медии, докато е на работа в съответната медия, не потвърждаваше този натиск, който ясно личеше през нашите проучвания. Трябва някого да изгонят от някъде и той тогава започва да разказва за натиск. Такива примери има много. Говорила съм с много такива колеги и знам колко внимават, докато работят в съответната медия, какво казват, въпреки че тяхната анонимност беше гарантирана. Ние питахме с изследователски цели. Това не е в полза на самата журналистика.

Един от важните въпроси е, че тези разкази, дори и след напускането им, не предизвикваха никакъв дебат нито сред журналисти, нито сред обществото. Тоест професията, стандартите, солидарността би трябвало е да нещо много по-важно и обществено значимо от имиджа на този, който ти плаща. Но за жалост у нас не е така.

Личи ли натиск от начина, по който телевизиите анализират казуса сега: като"Сладка раздумка на не един, не двама, а трима политолози за гениалния ход на лицето бивш премиер с такава “силна” кандидатура. Мирен консенсус на всички гледни точки." (Евгени Кънев)

"Очевидно изглежда като натиск да поканиш такива анализатори. Гледам какви са реакциите на колегите към бившия им шеф. Някои с неприязън, възмущение и раздразнение, а други реагират с трудно прикрита липса на респект към него. Някои казаха, че предстои болезнен разговор с него и че имат много въпроси към бившия си колега. Очаквам, че ще го направят, въпреки неудобството да бъдат в тази позиция. Но важно е да излязат от тази криза с достойнство. Най-важна е истината."

Кой е важният въпрос – кога той е избрал страна или бъдещето в контекста на изборите

"И двете неща са важни. За мен ще е интересно да видя дали има зависимост на самата медия, не толкова на лицето. Но това ще проличи едва след края на изборите.

Но важни са и начините да се фаворитизира една политическа фигура. Не е задължително това да става през някакви суперлативи, които медията или журналистът да говорят за конкретния политик, техен фаворит.

Фаворитизирането най-често става през безкритични интервюта и липсата на въпроси към тях. И така политиците да бъдат оставяни да си градят сами на себе си някакъв идеален образ, а срещу тях няма никаква опозиция. Затова и самопохвалата на бившия журналист – кандидат-кмет, че е бил неудобен за бившите управляващи – не стояха особено убедително. Да, задавал е въпроси, но колко въпроса е спестил. Това е по-важно от зададените въпроси. Тези, които журналистът е спестил. Това е медийният комфорт - да спестиш въпроси. "


По публикацията работи: Милена Очипалска

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Rent-a-Баба": ако нямате баба да ви помага

Ако сте съвременни работещи родители и нямате наоколо баба да ви помага, сигурно често сте изпитвали нужда от подобна подкрепа на по-възрастен човек. Ето заради тази неволя на нейни приятели и познати Стела Балджиева от Пловдив решава да създаде "Rent-a-Баба" . Целта на проекта е да свърже самотни възрастни хора с достатъчно свободно време и любов..

публикувано на 04.08.25 в 16:50
Ана-Мария Кръстева и епископ Светослав Василев

Българската старокатолическата църква в България

Старокатолицизмът е християнско движение, което възниква през 19-ти век в резултат на разногласия с Римокатолическата църква относно догмата за непогрешимостта на папата и други въпроси. Старокатолиците се отделят от Римската католическа църква след Първия ватикански събор от 1869-1870 г., който утвърждава догмата за папската непогрешимост, когато..

публикувано на 04.08.25 в 11:50

Тази вечер в Боровец: Триплет трио откриват джаз сцената

От 1-ви до 6-и август Боровец е домакин на Международния джаз фестивал.   На сцената ще видите: Dirty Loops, Орлин Павлов, Нгуен Ле, Зона Це, Ире Вазкес, Калин Вельов и още много други. А през деня – изложби, филми за джаза, детска джаз академия, срещи с пилота Никола Цолов и волейболиста Владимир Николов. Тази вечер на сцената ще се..

публикувано на 04.08.25 в 10:44
Проект на годината

Конкурсът "Проект на годината" – признание за работата в социалната сфера

В края на миналия месец в Софийската градска художествена галерия се проведе 20-ото юбилейно издание на конкурса "Проект на годината 2024", организиран от Фондация "Лале". Приза спечели проектът "Дигитални деца", реализиран от Центъра за безопасен интернет, Националната мрежа за децата, Асоциация Родители и Българската асоциация за семейно..

публикувано на 04.08.25 в 10:43

Черноморски стриди

Коста и Петър Петрови, баща и син от Варна, отглеждат стриди в басейна на Черно море, край брега на село Кранево. Начинанието им има своите успехи и предимства – вкусът на стридите, растящи в Черно море, е своеобразен и специфичен, а качеството им е безспорно. За разлика от закътаните фиордни заливчета на европейските брегове на Атлантика, Черно море..

публикувано на 03.08.25 в 11:05