Кои отношения между медии, журналисти и политици рушат доверието на гражданите и към едните, и към другите, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Николета Даскалова, медиен анализатор от фондация ”Медийна демокрация”
Нестандартното решение на лидера на най-голямата политическа партия у нас с тази номинация за кмет направи журналистиката неволен участник в надпреварата за кметски избори. Участник, който не е в привичната си професионална роля. Имам предвид не само бившият шеф на новини, който в момента е кандидат за кмет, и както твърди, се е преоблякъл за една нощ от новинар в политик. Непривична в момента е ролята на всички бивши негови колеги, а и на цялата гилдия. Този партиен лидер всъщност постави в обяснителен и оправдателен режим всички тях. Защото няма как такова преобличане да не поражда съмнения за влияния и зависимости, които се случват извън видимото на екрана.
Вече повече от петнадесет години говорим за тясната хватка на политици върху медии, въпреки че е много трудно да се докаже. И ето какво се случи сега – някаква шокираща форма на самопризнание. Имаме топла връзка с не кой да е, а с партията, която управлява толкова години България.
Но сигналите за натиск винаги личат в проучванията на медийната среда – кой журналист, от коя медия кого фаворитизира и кого не. Също натискът личи и през съдържанието. Такива сигнали имаше в наши доклади през годините.
Въпросът е, че никой от журналистите в големите медии, докато е на работа в съответната медия, не потвърждаваше този натиск, който ясно личеше през нашите проучвания. Трябва някого да изгонят от някъде и той тогава започва да разказва за натиск. Такива примери има много. Говорила съм с много такива колеги и знам колко внимават, докато работят в съответната медия, какво казват, въпреки че тяхната анонимност беше гарантирана. Ние питахме с изследователски цели. Това не е в полза на самата журналистика.
Един от важните въпроси е, че тези разкази, дори и след напускането им, не предизвикваха никакъв дебат нито сред журналисти, нито сред обществото. Тоест професията, стандартите, солидарността би трябвало е да нещо много по-важно и обществено значимо от имиджа на този, който ти плаща. Но за жалост у нас не е така.
Личи ли натиск от начина, по който телевизиите анализират казуса сега: като"Сладка раздумка на не един, не двама, а трима политолози за гениалния ход на лицето бивш премиер с такава “силна” кандидатура. Мирен консенсус на всички гледни точки." (Евгени Кънев)
"Очевидно изглежда като натиск да поканиш такива анализатори. Гледам какви са реакциите на колегите към бившия им шеф. Някои с неприязън, възмущение и раздразнение, а други реагират с трудно прикрита липса на респект към него. Някои казаха, че предстои болезнен разговор с него и че имат много въпроси към бившия си колега. Очаквам, че ще го направят, въпреки неудобството да бъдат в тази позиция. Но важно е да излязат от тази криза с достойнство. Най-важна е истината."
Кой е важният въпрос – кога той е избрал страна или бъдещето в контекста на изборите
"И двете неща са важни. За мен ще е интересно да видя дали има зависимост на самата медия, не толкова на лицето. Но това ще проличи едва след края на изборите.
Но важни са и начините да се фаворитизира една политическа фигура. Не е задължително това да става през някакви суперлативи, които медията или журналистът да говорят за конкретния политик, техен фаворит.
Фаворитизирането най-често става през безкритични интервюта и липсата на въпроси към тях. И така политиците да бъдат оставяни да си градят сами на себе си някакъв идеален образ, а срещу тях няма никаква опозиция. Затова и самопохвалата на бившия журналист – кандидат-кмет, че е бил неудобен за бившите управляващи – не стояха особено убедително. Да, задавал е въпроси, но колко въпроса е спестил. Това е по-важно от зададените въпроси. Тези, които журналистът е спестил. Това е медийният комфорт - да спестиш въпроси. "
Съществува ли изкуствен интелект, или тази фраза е лъжа, повторена хиляди пъти? Откъде идва интелектът и как се развива? Защо хората имат по-ниско IQ вследствие на съвременните технологии? По темата около понятието "интелект" в това издание на "Гласът на времето" дискутират главният редактор на сатиричния сайт "Не!Новините" Самуил..
На 10 февруари православният свят чества св. Харалампий Магнезийски, покровител на пчеларите. Смята се, че приживе светецът е открил лечебните свойства на пчелния продукт, затова днес се освещава мед. В Деня на пчеларя в "Нашият ден" разговаряме с Явор Кирилов за историята, проблемите, възможностите и добрите практики на българските..
Зелените новатори на България: Срещаме ви с Иван Бондоков от Cupffee – ядливи биоразградими чаши за топли и студени напитки . Чашите на Cupffee са създадени от изцяло натурални съставки, без ГМО, изкуствени оцветители, подсладители или консерванти. Издържат минимум 45 минути, без да променят структурата си, дори при напитки от 85 градуса. Това е..
Димитър Панайотов (журналист) и Александър Николов (фотожурналист) разказват в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" за новата медия за независима мултимедийна журналистика "Ден" , която са създали. Началото Александър и Димитър разказват как преди повече от осем години започват първия си документален проект "Последният дар на човека" ,..
За инициативата "По песента ще ги познаете" или как незрящи хора се срещат с птиците разказва в "Нашият ден" Елица Иванова от Българското дружество за защита на птиците (БДЗП). Целта на БДЗП е да приобщи различни групи от хора към дивата природа в България , за да осъзнаят колко ценно е биоразнообразието. Природата трябва да е..
Луиза Селло е определяна от New York Concert Review като музикант със "завладяваща страст и спонтанно пеене, с брилянтна техника, отличен контрол на..
Дали и как изгнанието се отразява върху творчеството на известни композитори, които са преживели напускането на родината си? На този общ въпрос отговаря..
Заедно с проф. Людмил Димитров в "Terra Култура" отваряме вратата към едно дълго пътуване в посока словенската д(р)амасцена. През 2025 година в Словения..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg