Голямата българска балерина Калина Богоева е разпознаваема със своята осанка, магична енергия и отдаденост към изкуството. Акад. Калина Богоева е признат авторитет у нас и в чужбина в областта на методиката на класическия танц по системата Ваганова, както и в анализа и изучаването на балетния класически репертоар и балетна режисура.
Творческа вечер на акад. Калина Богоева има от 16 ч. днес в столичната галерия "Етюд". Честването на примабалерината и балетен педагог е с документален филм - творчески портрет за нея от режисьора Йордан Джумалиев, авторска фотографска изложба и поезия.
Филмът е на режисьора Йордан Джумалиев. Събитието ще бъде съпътствано и от авторска фотографска изложба на Калина Богоева, ще бъдат прочетени и стихове, създадени от примабалерината.
Калина Богоева сподели своите творчески трепети в областта на балета, поезията и фотографията в "Артефир":
"Балетът е велико изкуство – това е изкуството, в което трябва на всяка цена да бъдеш почти безплътен. Това е пълно откъсване от земното притегляне. Защото по друг начин ти не можеш да танцуваш, така че да внушиш на хората лекота, светлина, красота.
Обичам облаците... аз ги усещам като живи – за мен това са души, които летят и тази красота не ме оставя спокойна. Така започнах да снимам. Облаците са главните герои на тази изложба. Най-интересните облаци са през есента – в есента има лека тъга, отива си нещо. Но точно тогава цветовете в облаците са... не мога да ги опиша – затова ги снимах. Това е моят свят – в облаците намирам себе си.
Нямала съм нито мисъл, нито цел да пиша стихове, нито да бъда фотограф. Това е нещо, което го чувствам като необходимост, за изпитвам вътрешен покой. Защото красотата около мен влиза в мен, а аз я давам на хората. Това е."
Чуйте разговора от звуковия файл.
Калина Богоева е прима на Софийската опера и балет в периода 1958-1988 г. Цели 30 години тя работи на сцената и радва с изкуството си публиката. Сред коронните й роли са Одета-Одилия, Мирта, Китри, Зарема, Раймонда, Медея и др.
Признат авторитет у нас и в чужбина в областта на методиката на класическия танц (руска школа), както и в изследването и изучаването на класическия балетен репертоар. Създател и ръководител на специалността Балетна педагогика в Държавната музикална академия, гр. София и на филиал на академията в гр. Атина, Гърция. Преподавател по методология на класическия танц, класически репертоар, композиция на танца и балетна педагогика. Президент на Международна лятна академия по танц, гр. Варна. В периода 1994 – 1998 е директор на балет "Арабеск". През 1995 г. създава конкурса за хореография върху българска музика и учредява награда на името на голямата българска хореографка и директор на балет "Арабеск" в продължение на 20 години Маргарита Арнаудова.
Снимки – галерия "Етюд"
12-ото издание на Международния филмов фестивал за ново европейско кино "Златната липа" в Стара Загора се превръща в празник на европейската култура. Той утвърждава града като средище на качественото и стойностно кино. Програмата предлага разнообразие от теми и жанрове. Включени са 54 филма от 19 европейски държави. Едновременно с това ще се проведат..
Нови научни изследвания, посветени на делото на Христо Ботев се съдържат в годишното издание на вестник "Ботйов лист" . В него се включват със статии изследователи от средите на историческата наука и литературознанието, Участват писатели, поети, драматурзи, журналисти, които имат светоусещането за дълбочината и смисловото богатство на..
Евдокия Петева-Филова и Лала Барзова са първите жени в науката за изкуството у нас. В посока на техния труд и принос е проучването на изкуствоведката проф. д.н. Благовеста Иванова, гост в "Артефир". След Андрей Протич, който през 1901 година завършва германска филология и история на изкуството с философия в университета в Лайпциг, през 1922 и 1924..
33-тото издание на Международния театрален фестивал "Варненско лято" беше открито с "Хамлет" – постановката на Театър "Българска армия" с режисьор Стоян Радев. В Деня на детето, след целодневната програма , която включваше два спектакъла – "Храбрият оловен войник“ на Държавния куклен театър - Варна и "Лавандулови момичета" на Варненския..
Доротея Монова е магистър по журналистика от СУ "Св. Климент Охридски". Завеждащ отдел "Култура" в сп. "Ритъм" (1987-1990), редактор "Теория и история на журналистиката" (1987-1991) и главен редактор (2007-2011) на Университетско издателство "Св. Климент Охридски". Основател и собственик на издателство "Парадокс". Издател и културен мениджър с над..
Директорът на Националния природонаучен музей при БАН, проф. Павел Стоев, и доц. Любомир Кендеров, ръководител на проекта "Комплексно екосистемно..
За 16-и пореден път програма "Христо Ботев" организира поетичния конкурс за хора с увредено зрение "Зрящи сърца". Журито в състав – Бойко Ламбовски – поет и..
Доротея Монова е магистър по журналистика от СУ "Св. Климент Охридски". Завеждащ отдел "Култура" в сп. "Ритъм" (1987-1990), редактор "Теория и история на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg