Балет "Арабеск" открива новия си сезон с 11-ото издание на Конкурса за съвременна хореография върху българска музика за наградата на името на Маргарита Арнаудова.
На 6 октомври на сцената на Музикалния театър ще бъдат представени спектаклите на финалистите в тазгодишния конкурс, учреден от доц. Калина Богоева през 1996 г.
Това са хореографите Рафаел Миро Холзер (Австрия), Микел Тоетруп (Дания), както и Стефани Ханджийска (България) и Елена Маринова(България). Спектаклите на младите хореографи ще бъдат защитени от великолепните танцьори на трупата на "Арабеск".
Всички те избраха да работят върху творби на композитора Милен Апостолов. Спектаклите им представят техните оригинални идеи и автентичния им съвременен танцов език и стил.
Конкурсът присъжда две награди. Наградата "Маргарита Арнаудова" се определя от публиката чрез гласуване с билетите и се връчва от доц. Калина Богоева, учредител на наградата. Присъжда се и награда на Международното жури, съставено от изтъкнати хореографи, композитори и критици. Наградените спектакли ще влязат в репертоара на трупата на балет "Арабеск".
Тази година Международното жури е в състав Калина Богоева (почетен председател), Боряна Сечанова (председател), Идан Коен (Израел), Аршак Галумян (Германия), Георги Елкин (Швеция), Мила Искренова, Асен Наков, Юрий Дачев, Илия Граматиков, Мария Русанова ще избере победителя.
Конкурсът за съвременна хореография върху българска музика за наградата на името на Маргарита Арнаудова се провежда на всеки три години и е израз на творческата потребност на балет "Арабеск" да търси взаимодействие между българските хореографи и композитори. Откривателството на нови идеи и форми в националното танцово изкуство е традицията на "Арабеск", създадена от голямата българска хореографка и дългогодишен ръководител на трупата Маргарита Арнаудова. Провеждането му популяризира съвременното българско танцово и музикално изкуство и провокира нови творчески процеси и контакти между композитори, хореографи и танцьори от България и света.
Маргарита Арнаудова (1941-1994), чието име носи конкурсът, е цяла епоха в съвременния танц в България и продължава осезаемо да присъства в пространството на българската култура като мост между най-доброто от миналото и утрешния ден.
От своето създаване конкурсът "Маргарита Арнаудова" е утвърдил цяло поколение млади български хореографи, които днес са лицето на съвременната българска хореография. Сред тях са Боряна Сечанова, понастоящем артистичен директор на трупата, Мила Искренова, Антония Докева, Олеся Пантикина, Росен Михайлов, Галина Борисова, Петя Стойкова, Анна Донева, Живко Желязков, Иво Димчев, Кинестетик Проджект на Станислав Генадиев и Виолета Витанова, Асен Наков, и др.
През 2023 г. 11-ото издание на Конкурса за трети път има международен характер. Организира се от балет "Арабеск" към Държавен музикален и балетен център - София. Третото международно издание на конкурса се реализира с подкрепата на Министерство на културата. В съорганизаторство с фондация "Калина Богоева".
Гергана Панчева от Литературна агенция "София" гостува в "Нашият ден", за да говори за рецепцията на българската литература в чужбина и участието в международни панаири и фестивали. Разговорът започва с новината, че романът "Случаят Джем" на Вера Мутафчиева ще излезе на книжния пазар в Индия в превод на тамилски език. По думите на Панчева..
Изследването "Божества на съдбата: Архетипи. Праистория. Проявления" на доц. Мая Александрова се нарежда до класически трудове в тази област като "Златната клонка" на Джеймс Фрейзър и "Маските на бога" на Джоузеф Кембъл. Доц. Александрова, специалист по общо и балканско езикознание и социолингвистика, представя изследването в "Нашият..
Националният музей "Земята и хора" отбелязва днес Деня на дарителя. На 19 юни 1987 година музеят отваря врати за първите си посетители, след като е създаден чрез щедрите дарения на 90 български и чуждестранни учени, интелектуалци, колекционери и 65 институции и фирми. Броят на дарители и спомоществователи на музея непрекъснато нараства. За историята..
Актьорът Павел Попандов получи наградата за цялостен принос в киното на 12-ия Международен фестивал за ново европейски кино "Златната липа" в Стара Загора. Той засади своя липова фиданка в Алеята на липите в града, в която дръвчета имат и другите единайсет носители на наградата. Липата си посвети на големия ни актьор Георги Георгиев-Гец...
В One Gallery в София българският визуален артист, който от години работи в Белгия, Николай Константинов откри изложбата си "Квартет за края на времето". Проектът черпи вдъхновение от едноименната композиция на Оливие Месиен, написана и за пръв път представена пред публика в лагер за военнопленници по време на Втората световна война. Изложбата показва..
"Трудно може да говорим за колко години живот е програмиран човекът. Много от проучванията в световен мащаб говорят за това, че генетично на човек е..
Представете си, че сте затворени в клетка. Няма светлина. Няма свеж въздух. Няма място за движение. И няма изход. В момента това е животът на милиарди..
43 % от българите не са прочели нито една книга през 2024 година, 75% не са посетили библиотека, 63 % не са ходили на театър, 83% не са ходили на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
