Да оставим ли технологичния прогрес да реши днешните ни проблеми, или да внимаваме как се възползваме от възможностите му? Донесла ли е индустриалната революция отпреди 150 години щастие и просперитет на нашите предци или само на шепа индустриалци, и дали революцията в изкуствения интелект и всеобщата дигитализация ще донесат напредък на обществата или само на малцина технологични гиганти в Силициевата долина?
Двама от най-изтъкнатите съвременни икономисти се вглеждат в историята на технологичните нововъведения през вековете, а откритията им не би трябвало да ни изненадват, но пък е добре да ни накарат да се замислим. "Власт и прогрес" на Дарон Аджемоглу и Саймън Джонсън е увлекателно написана книга, която ни помага да осмислим политическата икономика на иновациите. В рамките на увлекателното повествование авторите дават редица примери, които да охладят днешния технооптимизъм. През Средновековието например цяла серия технологични подобрения в земеделието не носят почти никакви ползи на селяните, които съставляват 90 процента от населението.
Машината за чистене на памук е революционна иновация, която силно увеличава производителността на отглеждането на памук и превръща САЩ в най-големия износител на памук в света, но същото това изобретение усилва и разширява зверствата на робството, когато памучните плантации се разпространяват из американския Юг.
"Да, по-добре сме в материално отношение от нашите предшественици – и умното използване на научните идеи и разширените технологични възможности са централна част от тази история, пишат авторите. Но широката основа на просперитета не се дължи на някакви автоматични, гарантирани печалби вследствие на технологичния прогрес. По-скоро, споделеният просперитет се появява чак тогава, когато посоката на технологичния напредък и подходът на обществото към това как да се разделят печалбите получават тласък, който ги изблъсква далеч извън първоначалните договорености, служещи на един тесен елит."
Чуйте разговора за книгата с нейния преводач Димитър Събев, икономист и журналист, автор е на книгите "Унизената Земя", "Саламандър" и "Маркетинг, потребление и икономически растеж". Носител е на награди за разследваща журналистика и журналистическа етика. Доктор по икономика от УНСС. В момента работи в Института за икономически изследвания при БАН.
Човешкият дух не спира да лети напред и нагоре – това ще докаже Четвъртото издание на младежкия научен фестивал "АЛО, КОСМОС | Говори България", който се завръща на 25 юни от 10 ч. в София Тех Парк. За научните работилници, интерактивните изложби, провокиращите мисълта лекции и демонстрации говори в "Нашият ден" доц. д-р Владимир Божилов –..
Исландия определено е страна, която вълнува въображението със своите гейзери, водопади, сурова природа и народ, потомци на викингите. Вероятно приказната среда е причината 80 на сто от исландците да са абсолютно убедени, че троловете съществуват и че горски гора живеят във всяка скала. Най-омагьосваща е обаче перспективата да видиш с очите си, не..
Какво се случи на 26-и април 1986 година след аварията на атомната централа в Чернобил, какво бе оповестено в България и какво направиха властите – на тези въпроси отговаря в предаването "Следобед за любопитните" Атанас Кръстанов – физик и експерт. "Преди всичко науката за радиационната безопасност обхваща всички хуманитарни науки – физика,..
Проф. Йордан Калайков издаде книгата "Педагогически размисли и прозрения". Той е професор, доктор на науките, писател и художник. Публикувал е над 70 книги в областта на образованието и 17 книги с проза, поезия и есеистика. Негови разкази и есета са издавани в сп. “Пламък”, сп. ”Везни”, “Литературен вестник”, “Литературен форум” и др. Негови..
Ронда е един от най-старите градове в Европа. Разположен е в южната част на Испания, на 100 км североизточно от Малага в Андалусия. Наричат го "селище на тореадори и бандити". Защо го свързват с бикоборците? Обяснението за бандитите е лесно – пътят до Ронда върви по ръба на дълбока пропаст, а самият град е разположен високо в планината върху две..
Националният конкурс "Искри" проведе своето 41-во издание. Финалът събра 40 талантливи финалисти за първи път в историята на конкурса, а церемонията се..
Актрисата Мимоза Базова, която е вече 46 години част от трупата на Театър "Българска армия" тази година беше удостоена с почетен "Аскеер". Тя завършва..
Целта на конкурса е насърчаване на децата за творческа и индивидуална изява. Да открива, популяризира и подпомага развитието на талантливите деца!..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg