"Преход" – това е думата, която често използваме, когато искаме да обвиним другите за нещата, които ни смущават, и да наречем всичко ново, което не ни харесва в съвремието. Почти 35 години след началото на прехода в България тази дума обхваща широк спектър от събития и процеси. Независимо от това как гледаме на прехода и какво представлява той за нас, фактът, че този период оказва значително влияние върху историята и културата на страната, е неоспорим.
Изкуството и литературата са тези сфери, които често по-бързо отразяват и осветяват сложни и нееднозначни теми, дори преди историята да ги докосне. Така че може би е време да разгледаме миналото, което не отмина, и да се запитаме дали изкуството може да ни помогне да се справим с него.
В интервюто с писателя и журналист Йоанна Елми тя предоставя своята перспектива за българския преход. В ефира на "Нашият ден" тя го описва като състояние, в което се "надяваме, че след него ще бъдем по-добри и обществото ще се оправи". “Ние винаги чакаме нещо да се оправи“, казва тя.
Тя казва още, че липсата на ясна посока идва от начина, по който беше изпълнен нашият преход. "Ние преминаваме от един тоталитарен режим, който има своя пантеон от символи и правила за държание в обществото, към свобода, която сами трябва да си изградим. Ние нямаме тази памет и това съзнание за тази свобода“, казва тя.
Според нея не разполагаме с паметта и съзнанието за тази свобода, затова този процес поражда "несигурност и неяснота" по отношение на нашето бъдеще.
"Това поражда един процес, в който не знаем накъде отиваме, затова и обществото ни се е насочило към двата ни съществуващи пантеона, които имаме вече – социализмът с цялата му символика и история, а другият е Възраждането, който е още по-назад", посочва Елми.
Според нея след 1989 година фасадата се променя, но хората остават в голяма степен същите. "Промяната на институциите не може да промени един човек и да му съобщи, че е свободен и че всичко, което знае, не е истина“. Това предизвиква "когнитивен дисонанс и социална шизофрения, като оказва силно влияние върху нашите личности и обществото като цяло", посочва тя.
Йоанна Елми смята, че изкуството може да бъде един от пътищата към преодоляване на тези трудности. Чрез изкуството можем да си осмислим миналото, да се изправим пред наследството си и да се опитаме да разберем какво значи българският преход. И така, може би изкуството ще ни помогне да намерим пътя си в тази нова свобода, която трябва да изградим сами.

Над 33 хиляди деца са родили деца у нас през последните 10 години. А само за миналата близо 2800 малолетни и непълнолетни момичета са станали майки – коментар в Lege Artis на сексолога проф. Станка Маркова. По данни от проучването най-много случаи на деца, родили деца, са регистрирани в Северозападна България – Видин, Монтана, Враца, както и..
Всеки пети шофьор у нас е с проблемно зрение, но не го осъзнава, което го превръща в скрита заплаха на пътя. Тревожната статистика е на Националната асоциация на оптиките след направени прегледи на над 600 водачи от 23 града в страната в рамките на месец. В Lege Artis офталмологът доц. Анета Мишева коментира очното здраве на българина...
След като парламентът отхвърли предложените промени в Закона за лечебните заведения, които предвиждаха младите лекари да получават до 150% от средната работна заплата, недоволството сред медицинската общност отново се надигна. Парламентарното мнозинство отхвърли не само проектите на опозицията — на "Продължаваме промяната – Демократична България" и..
Проектобюджетът на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за следващата година предвижда близо 300 хиляди повече хоспитализации и над 230 милиона евро допълнителни разходи за болнична помощ. Според разчетите в документа, който ще бъде обсъден на заседание на Надзорния съвет на Касата, се очакват 2,4 милиона постъпвания в болници през..
В края на "розовия" октомври – месец, посветен на борбата с рака на гърдата – темата засяга не само здравето, но и емоционалната устойчивост на всяка жена. В рубриката "Темата на деня" д-р Мариела Василева и Катя Пройкова от Българското дружество за борба с рака на гърдата споделят своя опит и наблюдения за болестта, за системата и за нуждата от..
Мултимедийният албум "Антарктически приказки" на Теодосий Спасов и Християн Цвятков е продължението на музикално-поетичния спектакъл със същото име, който..
На 6 и 7 ноември 2025 г. Биологическият факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" отново ще се превърне в център на световната научна..
Драматичният театър "Стоян Бъчваров" - Варна тръгва на национално турне с най-новия си спектакъл "Време разделно". Турнето започна от Поморие на 28..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg