В епизод 6 на "Непознатите будители" журналистът Лилия Големинова разказа за огъня и музикалното творчество на своя дядо академик Марин Големинов.
Определят "Нестинарка" като най-българско музикално произведение, което променя живота на маестрото за една нощ.
Ядосваше се, че е писал много неща след "Неститарка", а до някъде големият успех на танцовата драма хвърля някаква сянка върху тях. Но от друга страна, "музика по жаравата" описва начина, по който е живял и живееше през годините, в които го помня“, споделя Лилия Големинова.
Тя допълва, че доста рано е осъзнава, че талантът ѝ не е достатъчен, за да продължи в музикалната сфера. Завършила е пиано в Музикалната академия "Проф. Панчо Владигеров", а преди това Националното музикално училище "Любомир Пипков". Дядо ѝ е спомогнал за разкриване на широки хоризонти.
През 2016 година по инициатива на наследниците на Големинов, в лицето на неговата внучка Лилия, и музикалното сдружение "Марин Големинов" - Кюстендил и с подкрепата на Община Кюстендил е учредена наградата, като първи нейни носители са музикантите от камерен ансамбъл "Софийски солисти" с диригент Пламен Джуров. А носителки в тазгодишното осмо издание станаха балерините Анелия Димитрова, Вера Кирова и Силвия Томова.
"Неотдавна отбелязахме 80 години от премиерата на "Нестинарка". От онази знакова вечер през 1942 г., когато животът на Марин Големинов се променя. Било е в залата на Народния театър "Иван Вазов“ и е било нещо изумително. От напълно неизвестен учител по музика във Втора мъжка гимназия на следващия ден той се събужда известен в цялата страна“, припомня журналистката.
Тази годишнина беше отбелязана и с един филм "Нестинарка. Голямата среща на Марин Големинов и Цанко Лавренов". Една от множеството постановки през годините на танцовата драма "Нестинарка" с декорите на великия Цанко Лавренов.
"По един начин аз възприемах дядо ми, докато беше жив. Той живя 92 години в крайна сметка посрещна новия век и много се радваше, че го е направил. Посрещна промените преди това в България също с отворено сърце", казва Лилия Големинова.
Академик Марин Големинов е роден в Кюстендил през 1908 г. Получил е музикалното си образование в Париж, където учи композиция при Венсан д‘Енди, Пол Дюка и Ги дьо Лионкур, той е автор на опери, балети, симфонични и камерни произведения, които са останали в съкровищницата на българската музикална култура. Творчеството му, силно повлияно от българския фолклор, печели множество награди и се изпълнява по целия свят.

Диригент, професор в Музикалната академия, Марин Големинов е създател на Факултета по дирижиране. Той прави първия курс по дирижиране, а негови ученици са Пламен Джуров, Емил Табаков, Стефан Драгостинов, Димитър Христов и др.
Чуйте "Селски празник" от сюитата "Нестинарка" на Марин Големинов, изпълнението е на Симфоничния оркестър на БНР – диригент Камен Големинов.
Целия разговор в Лилия Големинова можете да чуете в звуковия файл.
На 25 ноември художникът, поет и преводач Роман Кисьов ще представи новата книга ARS ORPHICA MODERNA – концептуален проект със стихове и картини. Авторският рецитал ще се състои от 18:30 ч. в Дома на архитекта в София. Книгата ARS ORPHICA MODERNA е съвременна интерпретация и размисъл върху орфическото изкуство. В 146 страници са поместени 77..
В Добрич днес се присъжда Националната литературна награда "Йовков" и отличие 2025 за принос в научното изследване на творчеството на големия наш писател Йордан Йовков. За събитието сега разказва Владимир Трендафилов, зам.-кмет "Хуманитарна дейност" в Община Добрич:
"АКТ х 3: Международни театрални ателиета" е най-новата инициатива на Драматичния театър "Рачо Стоянов". Тя ще се осъществи в началото на следващата година, но сега се набират кандидатите да се включат в тази програма. Така от януари до март в Габрово ще се проведат три творчески резиденции за професионални актьори и танцьори от цялата страна,..
Историческият музей в Дупница открива днес в 18 ч. новата си зала за временни експозиции с изложбата "Бунтът в малкия град. Истории от късния соцреализъм". Експозицията се основава на проучване чрез срещи с представители на градските субкултури от 80-те години – почитатели на ню уейв, хеви метъл, хипи движението и др., които са споделили спомени и снимки..
Последната премиера на Родопския драматичен театър е "Ние, духовата музика" по Йордан Радичков. Постановката е дело на режисьора Петринел Гочев, художник Юлиана Войкова и оригинална музика от Елисей. Спектакълът носи духа на Радичков – едновременно смешен и тъжен, разказващ за бита, за чешитлъка, за свободата и за едно умиращо, но все така..
В рубриката "Културен код" на Terra Култура гостува поетът Денис Олегов – носител на Националната награда за поезия "Владимир Башев" (2025) . В ефир..
В Историческия музей - Стрелча се откри мултимедийната инсталация "Поздравъ отъ Стрелча", посветена на стопанското и културно развитие на нашето село в..
Националният музикален театър "Стефан Македонски" връща на сцената един от най-емблематичните мюзикъли "Кабаре" , в обновена постановка, която обещава да..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg