В епизод 6 на "Непознатите будители" журналистът Лилия Големинова разказа за огъня и музикалното творчество на своя дядо академик Марин Големинов.
Определят "Нестинарка" като най-българско музикално произведение, което променя живота на маестрото за една нощ.
Ядосваше се, че е писал много неща след "Неститарка", а до някъде големият успех на танцовата драма хвърля някаква сянка върху тях. Но от друга страна, "музика по жаравата" описва начина, по който е живял и живееше през годините, в които го помня“, споделя Лилия Големинова.
Тя допълва, че доста рано е осъзнава, че талантът ѝ не е достатъчен, за да продължи в музикалната сфера. Завършила е пиано в Музикалната академия "Проф. Панчо Владигеров", а преди това Националното музикално училище "Любомир Пипков". Дядо ѝ е спомогнал за разкриване на широки хоризонти.
През 2016 година по инициатива на наследниците на Големинов, в лицето на неговата внучка Лилия, и музикалното сдружение "Марин Големинов" - Кюстендил и с подкрепата на Община Кюстендил е учредена наградата, като първи нейни носители са музикантите от камерен ансамбъл "Софийски солисти" с диригент Пламен Джуров. А носителки в тазгодишното осмо издание станаха балерините Анелия Димитрова, Вера Кирова и Силвия Томова.
"Неотдавна отбелязахме 80 години от премиерата на "Нестинарка". От онази знакова вечер през 1942 г., когато животът на Марин Големинов се променя. Било е в залата на Народния театър "Иван Вазов“ и е било нещо изумително. От напълно неизвестен учител по музика във Втора мъжка гимназия на следващия ден той се събужда известен в цялата страна“, припомня журналистката.
Тази годишнина беше отбелязана и с един филм "Нестинарка. Голямата среща на Марин Големинов и Цанко Лавренов". Една от множеството постановки през годините на танцовата драма "Нестинарка" с декорите на великия Цанко Лавренов."По един начин аз възприемах дядо ми, докато беше жив. Той живя 92 години в крайна сметка посрещна новия век и много се радваше, че го е направил. Посрещна промените преди това в България също с отворено сърце", казва Лилия Големинова.
Академик Марин Големинов е роден в Кюстендил през 1908 г. Получил е музикалното си образование в Париж, където учи композиция при Венсан д‘Енди, Пол Дюка и Ги дьо Лионкур, той е автор на опери, балети, симфонични и камерни произведения, които са останали в съкровищницата на българската музикална култура. Творчеството му, силно повлияно от българския фолклор, печели множество награди и се изпълнява по целия свят.
Диригент, професор в Музикалната академия, Марин Големинов е създател на Факултета по дирижиране. Той прави първия курс по дирижиране, а негови ученици са Пламен Джуров, Емил Табаков, Стефан Драгостинов, Димитър Христов и др.
Чуйте "Селски празник" от сюитата "Нестинарка" на Марин Големинов, изпълнението е на Симфоничния оркестър на БНР – диригент Камен Големинов.
Целия разговор в Лилия Големинова можете да чуете в звуковия файл.
През последните години прави впечатление, че артсцената във Велико Търново се развива много активно. Съвременното изкуство в града вече има свои установени "места" и инициативи. Конкретен повод да говорим за събитията там е българо-германската изложбата "Рецепта II". Тя е представена до 18-и май в изложбените зали "Рафаел Михайлов" по инициатива..
В Драматичния театър "Сава Огнянов" - Русе текат последните репетиции на премиерния спектакъл "Крал Лир". Постановката по прочутата Шекспирова трагедия е дело на един от най-добрите млади румънски режисьори Думитру Акриш, който поставя за втори път на сцената на Русенския театър. Преди две години той направи там спектакъл по пиесата "Изчезващи" от..
"60 години Сатирата има дом на ул. "Стефан Караджа" № 26" е специална изложба, с която Сатиричният театър "Алеко Константинов" отбелязва годишнината от представлението "Много шум за нищо", реж. Гриша Островски, с което сградата е официално открита. На тържеството днес (15 май) от 17:30 ч. във фоайе "Зрители" ще бъдат открити и маски на..
Авторката на мемоарния роман "Танцът на делфините" – актрисата Клара Армандова, гостува в "Артефир" преди премиерата в Дом на културата "Средец" от 18:30 ч. По думите на Армандова книгата не е просто автобиографична – тя съчетава спомени, художествени елементи и свидетелство за една отминала епоха. Описаният период се простира от 50-те години..
Романът "Морската градина" на мексиканската писателка Софи Бехарано де Голберг е роман за България . За живота на едно семейство български евреи по време на Втората световна война. За спасението, напускането на родината и Европа. За историческите усилия на един народ да защити максимално сънародниците си от еврейски произход. В "Артефир"..
Медицинските сестри и акушерките настояват за по-високи възнаграждения и по-добри условия на труд. Ще бъдат ли изпълнени исканията – интервю в Lege Artis..
В рамките на Европейската седмица на общественото здраве тази година, темата за "Здравословно стареене срещу мултиморбидности в цифровия свят" беше във..
За първи път на български език излиза сборник, обединил беседите, които писателят Хорхе Луис Борхес изнася през 1977 г. в театър "Колизей" в Буенос Айрес...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg