Сардиния – където между мегалитните кули пасат овце

публикувано на 20.11.23 в 09:05

Ако ме накарат с една дума да определя що за човек е Владина Цекова, ще кажа – сърцат. Редакторът на телевизионни предавания тутакси нахлузва гумените ботуши пет минути след бедствието и хуква да помага на пострадалите. Със същия ентусиазъм подхожда към всяко кътче, което посещава като турист. Днес ще ни разведе из непознатата Сардиния. Онази далеч от плажовете и лятната суматоха. Островът, който италианците наричат Сарденя.

Островът от 1948 година има специален статут на автономен район. След Сицилия това е второто по големина парче суша в Средиземно море. Владина обаче е майсторка в намирането на интересни хора и любезно си е издействала гостуване при местен художник, който превръща лютите чушки, плодовете и зеленчуците в изкуство.

Тя ни повежда към вътрешността на острова, където пасат овце, отглеждат маслини и правят сирене пекорино. И говорят на сочния и необичаен сардински език.

Сигурно сте се учудили на словосъчетанието „сардински език“. Да, но според научни източници той не е диалект, а ранен и изолиран клон на романските езици. Речникът му е богат на конкретни понятия и технически термини, свързани с живота на фермерите и овчарите. Липсват абстрактни изрази и фрази извън агропасторалната сфера. Ако случайно се появят, те са неологизми, произлизащи от италианския.

Владина разказва и за мегалитните кули нураги, които в Сардиния са близо 8 хиляди.