"Ще успее ли науката за прилепите да разреши проблемите, застрашаващи съществуването на човешката цивилизация? Разбира се, че не. Но може да вдъхнови тези, които ще намерят решенията", казва Антония Хубанчева по повод театралната инсталация "Малкият голям свят на прилепите", създадена от нея, Гергана Димитрова и театралната формация 36 маймуни.
"В голяма степен успеха на научния театър се дължи на нестандартните пространства, в които се представя. Свикнали сме да приемаме природо-научните музеи като застинали във времето места, а те отдавна не са такива. По време на тези спектакли публиката е действащо лице, провежда експедиции, впуска се в приключения и прониква в места, които иначе са недостъпни за посетители.
В Черни Осъм например нахлухме в мазетата и необитаемите пространства на музея и благодарение на всички похвати на театъра и усилията на сценографите се получи неузнаваемо, вълнуващо, филмово изживяване. Децата се вълнуваха и задаваха въпроси, включително лични – какво е да си учен, как съм се подготвила, била ли съм добра в училище?
Не, не бях добра в училище. Имах дислексия, за която дори не подозирах. Горивото, което ти трябва, за да бъдеш учен, е ентусиазмът, никой не се ражда начетен, това е нещо, което можеш да придобиеш, но за да поемеш и продължиш по научното поприще, са ти нужни и ентусиазъм и любопитство.
Стремежът към знание е присъщ на всяко дете и не бива да го притъпяваме. Децата също така имат естествен усет за отговорност и лесно разбират как всяко наше действие може да има последствия, които да засегнат и други същества.
Продължавам да вярвам, че Homo Sapiens може да е разрушителен в природата си, но човешкото общество и човешката природа са безкрайни и умеят да бъдат съзидателни и да поправят нанесените щети. Това рядко попада в новините, но ние експоненциално напредваме в поправянето на баланса и на белите, които сме нанесли и върху себе си и върху околната среда", казва Антония Хубанчева, учен прилеполог, специалист в областта на сензорната екология и биоакустиката, докторант към Института по орнитология Макс Планк и към Института по Биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН.
А следващите издания на инсталацията "Малкият голям свят на прилепите" са на 16 и 17 ноември в "Дома на хумора и Сатирата" в Габрово и на 22, 23 ноември в Регионален природонаучен музей, Пловдив.
Разпространението на инсталацията "В малкия голям свят на прилепите" през 2023 г. в с. Черни Осъм, гр. Габрово и гр. Пловдив се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“/ National Culture Fund, Bulgaria по "Програма за възстановяване и развитие на частни културни организации" и програма "Едногодишен грант`22".
През 2022 г. инсталацията "В малкия голям свят на прилепите" се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд "Култура“ програма "Публики`21" и в партньорство с Националния природонаучен музей при БАН и Интеркултура Консулт.
Снимки – БГНЕС и личен архивКакто е добре известно, историческите събития оставят следа в езика, най-видимо в лексиката, но при по-продължителни процеси – и в структурата му. Интересна подробност е, че, макар историята на държавата ни да е обща, в различните краища на земите, населени с българи, има и доста специфични моменти. В поредното издание на предаването "За думите"..
Реализирахме едно поредно гостуване на доц. Атанас Мангъров, за да продължим темата за летните инфекции и да разсеем страховете за евентуален провал на почивката ни на море. Коментирахме различни диагнози, еквивалентни или близки до инфекциозните болести, за които не остана ефирно време за коментар при предишното гостуване на специалиста. Сред..
Проф. Пенка Петрова, директор на Института по микробиология, представи разработка на бактериален препарат с пестицидно действие и широко приложение в селското стопанство. Новата инсектицидна формула е резултат от съвместната работа на учени от Института по микробиология, Института по инженерна химия на БАН и научния отдел на компанията "Агрия“ АД...
За пета година НМО организира летни занимания за деца от 6 до 12 години . "Нашата лятна образователна програма е под наслов "Школата е обща и от край света ако дойдат, нека се учат". Това всъщност е посланието на Васила Априлов, с което на 2 януари 1835 г. тук в нашия град се открива първото новобългарско светско училище с идеята да приюти..
Възпитателната функция на училището напоследък е изтъквана от МОН и от учителските синдикати като основен дефицит на средното ни образование. Дори сюжетите от криминалните хроники да заместват статистиката и научните доказателства, това се приема за факт, а мерките, които се предлагат на обезпокоената общност, са в посока санкции, глоби, задължителни..
Какво се случва с кмета на Варна и България, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Спас Спасов , кореспондент на "Дневник" във Варна...
Какви грешки бяха направени по време на кампанията за влизането ни в еврозоната, как дезинформацията създаде страхове в обществото , какво ни..
Колко видимо може да бъде невидимото и възможно ли е да имаме очи и сетива за него? На 13 юли от 19.00 часа в Габровския драматичен театър "Рачо..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg