"Какво се случва" със София? И не по време на избори, и не когато улиците ѝ са изпълнени с глъч – от коли, от хора, от шума на природата. И не когато я обичаме, и не когато ѝ се ядосваме. А когато е съвсем тихо. Когато всичко е въпрос на усещания. Когато виждаш историята зад архитектурата, забележителностите и напредъка ѝ. Когато пред теб е просто един дъб, а всъщност гледаш пътя на поета, посадил легенди за разказване. Когато погледите и жестовете говорят повече от думите. Когато обиколката всъщност е разходка из другото лице на града. Защото София е на всички. И на тези, които я чуват с вечния ѝ саундтрак на гръмогласен столичен град, и на тези, които не могат да я чуят, но все пак се вслушват в нея.
Иновативният проект "Тихият град" навлиза в историите за културното наследство на София, което може да се разкаже с жестове. Той споделя онези мигове, в които можеш да оцениш всеки метър от града, през който преминаваш ежедневно, но някак пренебрегваш. А отнемеш ли звука на града, какво друго ти остава – освен да внимаваш в него и да го чувстваш.
Зад "Тихият град" застават Виктор Топалов от "Бохемска София", който води обиколките из освободената от шума столица, и социологът гл. ас. д-р Вяра Ганчева от фондация "Форум за устойчиво развитие "Фокус", с чиято подкрепа историите на София достигат до хората на жестов език. Тя е и ръководител на проекта. Преводачът, с който работят, е Борис Бъндев.
Първите по рода си пешеходни обиколки с жестов превод у нас поставят българската столица на европейската карта в това отношение. В страната живеят около 120 хил. глухи хора, 15 хил. от тях са в София. "Тихият град" всъщност ги приобщава към социалния живот в столицата и към непознати истории на нейните сгради.
В градските обиколки участват и хора, бъдеще преводачи на жестов език. Благодарение на тях те трупат практика извън учебната стая. Чрез това емоционално събитие, каквото се явява проектът "Тихият град", човек всъщност има възможност да оцени богатството на езика. Жестовият език е жив език, който постоянно търпи промени и се развива. А когато умът е като парашут, който функционира само когато е отворен, всеки има нужда от общуване, което дава познание за другите, за езика и мястото, на което се намира.
"Всеки знае жестов език, защото понякога на нас ни се налага да го ползваме, без дори да знаем. Смятам, че това е мотивация за всеки един от нас, който иска да обогати своите знания, своите умения. Не се изисква толкова много, но за сметка на това – това е един съвсем нов свят, с който ти да се свържеш. Както всеки един чужд език. При положение че е толкова близко до нас и че в момента все повече и повече този език ще може да се ползва, смятам, че е прекрасна идея за всеки един, който има енергията и желанието да го направи, да научи поне някакво основно ниво. Това е и едно от посланията, които ние искаме да направим с нашите събития и с нашата страница, защото ние популяризираme нещата, които правим, и в интернет, за да могат бъдат достъпни за всеки, казвайки на хората, че трябва да се осмелят, трябва да опитат нещо интересно. Не е страшно, не е трудно“, каза в "Какво се случва“ Виктор Топалов, от когото идва идеята за "Тихият град". Според него глухите хора са едни от най-комуникативните, разликата помежду ни е единствено в начина ни на общуване. Пешеходните обиколки с жестов превод за него са едни от най-вълнуващите и възнаграждаващи.
Виктор разказва на групите любопитни и непознати факти за някои от най-познатите места в София, като храм-паметника "Свети Александър Невски“, галерия "Квадрат 500“, базиликата "Света София“, кафе-сладкарницата "Цар Освободител“, Софийския дворец, Националния археологически музей, ротондата "Свети Георги“, площад "Независимост“ и храма "Света Неделя“.
"Това са места на памет. Ние преоткриваме всеки път някое място с досега до различни спомени. А хората с увреждания са хора с различни възможности. Ние досега винаги сме мислели за тях като за хора с някакви ограничения. Оказва се, че те дори и да имат някакви ограничения, имат възможности, които много повече надхвърлят тези ограничения. Те имат силни страни, които обаче остават неизвестни. И така, както можем да откриваме местата, така можем да откриваме и хората. Ние всъщност чрез тези обиколки откриваме именно хората. Показваме им, че имат възможности, даваме им шанс да преживеят нещо друго. Да усетят, че имат достойнство, че са уважавани, че могат да говорят с другите и да преоткриват самите себе си", обясни също в "Какво се случва" д-р Вяра Ганчева. По нейни думи обиколките, които са в същността на проекта "Тихият град", овластяват глухите хора, защото ги правят част от процеса.
Самите пешеходни обиколки из града са и един от начините да се съхрани културно-историческото ни наследство.
Повече подробности за "Тихият град", който се финансира по Столична програма "Социални иновации“, можете да чуете в звуковия файл.
Радио Брайл ФМ е българско социално интернет радио, където хората с увреждания учат и работят. Целта на радиостанцията е да запознае обществеността с хора със специални нужди – с техните проблеми, възможности, постижения и права и да направи обществото по-толерантно. Вече 10 години Анелия Велинова – изпълнителен директор на медията, и..
Каква е значението на книгата в различните исторически епохи? Каква е ролята на илюстрацията и типографията? Как се ражда един шрифт, какви са политическите и културните причини за това? Заедно с доцент д-р Регина Далкалъчева, Кирил Златков, д-р Бояна Павлова и Дора Иванова коментираме темата в "Гласът на времето". Как се създава един шрифт, какви са..
"Последната цитадела. Изкуственият интелект, естетика, въображение" – дискусия за формиращата роля на изкуствения интелект в съвременното въображение, ще се проведе на 27 ноември в Театралната зала на Софийския университет. Ще бъде представен и едноименния пърформанс, който изследва отношенията на един андроид с любовта. Двама от участниците – доц...
Започва правенето на музиката през поезията и стиховете, обратно на това, което съветват музикантите, но тя така най-добре си може. Младата певица Цвета Ботева трябва да изкаже посланието си и метафорите си в стих, преди да стигне до мелодия. Въпреки промените, които настъпват при музикалната обработка, засега за нея това е пътят, по..
"Най-накрая събрах смелост да допиша книгата си за моя син Степан, който си отиде преди 17 години, и живя цели 20, въпреки прогнозите на лекарите, че ще живее не повече от една година… Дължа огромна благодарност на моя стар приятел Борис Христов, който настойчиво ме подтикваше и ми вдъхваше кураж да го направя… "Ще плача, докато пиша, Боре…" – казвах..
Една много интересна фотографска изложба съчетава фотография, архитектура и разкази на хора, живеещи по покривите. Ще научите къде и докога можете да се..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Сюжетът на романа "Лешникови градини" поставя сериозни и открити въпроси, без компромиси. Защото тъкмо със задаването на въпроси се открива нов свят,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg