Навлизането в града на Иван С. Вълев

Градът е най-честият свидетел на любовта, а "Иван С. Вълев е направил майсторска книга за любовта". Когато най-доброто предназначение на същия този град е да бъде споделен, на човек му остава само да стигне до правилното стихотворение. Това е ключът. Все пак "в едно такова общество, което се очертава да бъде свръх задоволено от информация, един такъв кратък, синтезиран жанр като поезията отново е жанр на бъдещето".

С порива на откривател Иван Вълев навлиза в града – този, който познаваме от улиците, булевардите, малките му тайни и не чак толкова тайни кътчета, и този, които се шири вътре в нас.

"Винаги или през повечето време има две неща – едното е това, което е тук и сега, и другото е това, което искаш да бъде тук и сега, но не е и се протягаш натам. А има моменти, когато пространството около теб, колкото и да е малко то, се разтяга до някаква безкрайност", казва авторът по повод моментите в новата му поетична книга "Навлизане в града".

За нея Петър Чухов казва, че е една "градска поезия с вселенски измерения", а Стефан Иванов - че е изключително музикална и концептуална книга, която наподобява структурата на песен.

"Тук музиката пак присъства като едно от важните неща, които са били за мен, защото осъзнах, че ми се иска в литературата – когато чета – да има повече музика. Не в смисъла на музикалност на стиха, на речта или на ритъм, защото в България има много добри поети и писатели, които го правят това нещо, а ми се искаше да присъства музиката заради самата себе си. Като явление, като нещо, което променя живота на хора по някакъв начин", обяснява Иван Вълев.

В стихосбирката му читателят открива тихата мъдрост на града и точния друг, без който Аз-ът на всеки от нас нямаше да бъде същият. Защото ние дефинираме себе си именно през другите, но и през нашите търсения, действия и движение.

Човек, казва авторът, е купчина от влияния, които моделира по свой образ и подобие.

"Навлизане в града" е втората книга на Иван Вълев. Първата му – "Завой", беше отличена с голямата награда "Пегас" за поезия на националния конкурс "Южна пролет".

За да се появи навлизането след завоя обаче, е било необходимо време за промяна.

"Просто трябваше аз самият да се променя в някаква степен. Както и да съм на някакъв по-различен житейски етап, защото ако един и същи човек пише едни книги, те ще си приличат прекалено много. Особено при поезията – тя е такъв жанр, че няма как да не оставиш голяма част от себе си в нея. И затова е нужно, за да бъде следващата книга различна и да надгражда предишната, и ти самият да бъдеш различен", допълва още Иван С. Вълев.

Според него няма нищо по-сигурно от теста на времето. А това, с което днес трябва да се справим, е равнодушието ни.

"Все по-трудно се вълнуват хората. И тъй като ако има нещо по-страшно от цинизма, това е безразличието, то това нещо е една тенденция, която е много негативна в последните две десетилетия в световен мащаб. (…) Това свръх изобилие от информация се свежда до едно безразличие като реакция и трябва да се промени, за да не бъде изкуството маргинализирано. Но как ще се промени и дали – това вече само времето ще покаже."

Повече от Иван С. Вълев чуйте в звуковия файл.