В това предаване гостува Иво Сиромахов. Познаваме го като писател, драматург, сценарист и актьор. Работи и като режисьор в Малък градски театър "Зад канала" и театър "Българска армия". Близо 20 години е главен сценарист в предаването "Шоуто на Слави". Автор е на 29 книги ("Бай Тошо" е последният издаден досега негов роман) и 11 театрални пиеси. Но Иво Сиромахов е почитател и на музея и на художествената галерия, за което вероятно малко хора знаят. А той има добра представа от дейността и богатствата на тези "места на паметта" у нас, както ги наричаме.
Срещата ни в студиото предизвика не малко негови спомени за първите му впечатления от музеите от неговото детство. Разказа също и защо за днешните ученици не е много лесно да се запознаят с експозициите на музеите и колекциите на художествените галерии.
"Спомням си, когато бяхме деца – през 80-те години – много често от училище ни водеха в музеи. Това си беше някаква практика. Разбира се, тогава имаше доста странни музеи. Например, спомням си, че имаше един музей, който се казваше "Музей на революционната бдителност". Представете си, бдителността е тук, във фокуса на посетителя. Дори не си спомням какво имаше вътре в музея. Но така или иначе, това бяха места, в които често ни водеха като ученици. А пък сега напоследък, като обикалям България, все по-малко виждам ученици в музеите! И то не защото нямат интерес. Оказа се, че има една доста странна наредба на Министерството на образованието, според която, ако един учител иска да заведе класа си в музей, трябва да вземе писмено съгласие от всеки един от родителите, защото това се води излизане от училището и той носи отговорност – много е сложна процедурата! И обясниха ми музейни уредници, че много рядко учителите успяват да съберат писмено съгласие от всички родители! А пък един ако откаже – целият клас не отива в музей."
Иво Сиромахов откровено сподели и своите симпатии и огорчения от състоянието на някои музеи и художествени галерии, както у нас, така и зад граница – за техните прояви, музейни витрини, изложби и експозиции…!? С него разговаряхме и за отношението ни към тези институции и за неговата позиция – към музея, културното наследство и към нещата от живота.
"Може би музеите наистина показват до голяма степен отношението ни към онова, което е в миналото. Сега, съвсем наскоро, бях в Чирпан. Там, художествената галерия, която носи името на големия български художник Добромир Манев, е една много красива възрожденска къща – на два етажа. Така, в типичната турска архитектура, каквито са къщите в Стария Пловдив, да кажем, или в Копривщица – великолепна сграда, която се руши ! Отвсякъде се вижда избила влага, покривът е за ремонт. И няма кой, няма средства, за да се спаси! И тя след време ще си отиде. И в същото време, в съседство с нея – може би на сто метра – е къщата-музей на Пейо Яворов, родната му къща, всъщност, която пък изглежда сякаш от друг свят! Много добре запазена, с много добър екскурзовод. Едно момиче беше, което разказва за живота на Яворов, за семейството му, за родителите му… Виждате, че трябва малко усилия, но да ги положим! Защото някои от тия неща, ако сега не се погрижим за тях – просто ще ги загубим! След 5-10 години няма да ги имаме!"
Лиз Нюджънт е една от най-популярните ирландски писателки. Романите ѝ са на първо място в ирландските класации и е лауреат на пет ирландски литературни награди. Преведени са на 16 езика, включително и на български. "Загадката Оливър", "Малки жестокости", "Стаено зло" и "Странната Сали Даймънд" я направиха популярна сред българските читатели...
Поредното издание на "Академия комика" включва разказите "Сфинкс без загадка" от сборника "Престъплението на лорд Савил и други новели" от Оскар Уайлд, "Роза в механата" от изданието "Търкалящи се камъни" от О.Хенри и "Пролетен бюлетин" от книгата "Ако импресионистите бяха зъболекари" от Уди Алън. На финала на предаването има запазено място за..
В Националната библиотека се откриват две изложби, с които се отбелязват 1140 години от успението на св. Методий . Част от експонатите в "Азбука и история" и "Св. Методий славянобългарски" са ръкопис и старопечатна книга от колекциите на библиотеката, които са свързани с паметта на просветителя и неговата почит сред славянските народи...
В редакция "Хумор и сатира" сме богати с безброй поводи за празнуване. Сега наред е 50-годишнината на фестивала "Златният кос". От 1 април 1975 г. та до днес песните му звучат в най-културното място в радиоефира. Подробности в неделя веднага след новините в 18 часа , когато ще можете да чуете: - Увод с песни от фестивала на хумористичната и..
Творби на границата между скулптурата и поезията, между божественото и демоничното, между световете на "Ангели и демони" – това откриваме в изложбата на Георги Георгиев, която до 13 април може да бъде разгледана в галерия "Нюанс" . "Ангели и демони", както всъщност се казва и изложбата, припомня думите на Хенри Мур – а именно, че "изкуството е..
България е пълна с руска памет, а пък какво е България за Русия и средностатистическия руснак, както и може ли да се вярва на руския президент..
Готови ли сте за първия етиопски концерт в най-новата история на България? Ukandanz (или uKanDanZ , както често се изписва името им), една от..
"Младежки Литературен вестник" е нова и обещаваща инициатива, която събира млади хора, за да творят и да изразяват своите възприятия за съвременната..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg