Над 80 % от материята във Вселената не излъчва и не поглъща светлина. За нейното съществуване съдим по гравитационните ѝ взаимодействия и ефектите върху заобикалящата я видима за нас материя. Тъмната материя е играла съществена роля във формирането на звездите, галактиките и галантничите купове. Какъв е нейният състав и дали тя участва в други взаимодействия освен гравитационното, остават едни от най-интересните въпроси пред съвременната физика.
А всеки, който се интересува от темата, може да посети лекцията на проф. дфзн Леандър Литов на 16 ноември в зала А205 на Физическия факултет с вход свободен.
Проф. дфзн Леандър Литов е ръководителят на колектива от СУ, участващ в изследванията провеждани на Големия адронен колайдер.
Професорът сподели и за напредъка по проекта за изграждане на регионален център с ново поколение от адронни ускорители, които са изключително ефективни при лечение на тумори. Припомням на слушателите, че за разлика от досегашните методи на лечение, при иновативната "адронна терапия" чрез внимателно подбиране на протони или леки йони целият ефект от лъчението се отделя само върху тумора, без да се облъчва и здравата тъкан.
Идеята е в новия модел да бъде използван целият опит, събран покрай експлоатацията на големия адронен колайдер в ЦЕРН и той да позволява по-прецизен контрол върху въздействието на сноповете върху туморите. Това е особено важно, когато става дума за деца, защото техните организми са изключително чувствителни към радиация.
"Леките йони имат висока биологична ефективност и това води до възможност, грубо казано, да се намали двукратно дозата, която се влага като радиация вътре в пациента, и значително да се съкрати броят на облъчванията на пациентите".
Центровете за адронна терапия в света вече са около 70. Те се делят на такива с протони и такива, които освен протони използват и леки йони. От втория тип, какъвто се надяваме да се изгради и България, има едва 11. Началната инвестиция в такъв център е висока, но пък третирането на пациентите е чувствително по-евтино.
Проф. дфзн Леандър Литов завършва Физически факултет на Софийския Университет през 1980 г., специалност Физика на ядрото и елементарните частици. Работи в продължение на 10 години в ОИЯИ в гр. Дубна. От 1990 г. преподава в СУ "Св. Кл. Охридски”, където чете лекции в областта на квантовата физика и физиката на елементарните частици. Научните му интереси са в областта на теоретична и експериментална физика на елементарните частици, разработване на детектори на йонизиращи лъчения, високопроизводителни компютърни изчисления и биофизика. Провежда изследвания на Серпуховския ускорител и от 1992 г. на ускорителния комплекс в ЦЕРН. Член е на колаборацията CMS от основаването й и е ръководител на колектива от СУ участващ в изследванията провеждани на Големия Адронен Колайдер. Автор и съавтор е на над 1200 научни публикации. Носител е на ред международни и национални награди, сред тях две награди "Питагор" за най-добър ръководител на докторанти и за изключителни постижения в областта на природните науки. Член е на различни научни съвети и бордове, в това число е председател на борда на Институтите на RPC CMS колаборацията (2011-2016) и заместник председател на борда на колаборацията CMS (от 2019), член на Европейската комисия за бъдещи ускорители ECFA и на Финансовия комитет и Съвета на ЦЕРН. Председател е на Управителния Съвет на "South –East European International Institute for Sustainable Technologies – SEEIIST". Член е на "Academia Europea".
Юлияна Атанасова е биолог и главен асистент в Националния център по заразни и паразитни болести. Тя, заедно със свои колеги, работи по проект за откриването на нетуберкулозни микобактерии в пещерен биофилм и карстови води в България. "След като приключим проекта, очакваме да продължим с идентифицирането на нетуберкулозните микобактерии, но..
Кореспондентът на "Покана за пътуване" в Испания Бойка Велинова този път ни отвежда чак до Южна Америка, за да ни разкаже как празнуват Великден в Гватемала и Бразилия. Тя не умее да стои в зоната на комфорта и да обуздава любопитството си към живота, затова си причинява дълги пътешествия из целия свят, които след това споделя с удоволствие. Посетила..
Това е каузата на Диляна Денева, консултант по достъпна среда с международен опит. Завършила е психология в британския университет The Open University . Между 2013 г. и 2018 г. работи като координатор на различни проекти, свързани с достъпността и социалното включване на хората с увреждания в европейската неправителствена организация European..
В предаването "Време за наука" по традиция търсим смисъла зад научните открития, които променят начина, по който възприемаме себе си и света. Един от повтарящите се принципи, който учените все по-често потвърждават, е т.нар. закон "Колкото повече, толкова повече" – особено що се отнася до човешкия мозък. Колкото по-дълбоко навлизаме в невронауките,..
Надежда Маркова е студентка в магистърската програма по квантова информатика на Физическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Заедно с това е и носител на награда със стипендия на името на акад. Георги Наджаков за 2024 г., която Фондация Еврика връчва за постижения в овладяването на знания в областта на физиката. Доскоро са я интересували..
По повод Световния ден на изкуствата българският автор Александър Ал. Хаджихристов беше удостоен с почетна награда в Истанбул. Турската Асоциация за..
Къде в общуването между политиците и гражданите можем да поставим израза "Да разлаем балъците", кога властимащите използват такава стратегия към..
Това е заглавието на предговора от Боряна Владимирова на "Литературни анкети – 13 поети от 90-те", които тя е направила. След "Сеч и меланхолия", както се..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
