На 14 ноември 2023 г. в сградата на Народното събрание се проведе кръгла маса на тема "Устойчиво финансиране на българската култура". Организатори на събитието бяха парламентарната комисия по култура и медии, Министерството на културата, Националното сдружение на общините в Република България и Обсерваторията по икономика на културата.
"Министерство на финансите излезе за първи път от десетилетия с анализ по отношение на музеи, галерии, библиотеки и читалища. И той по своята същност излиза от задачата, която Министерство на финансите има да остойностява публичните политики, от една страна, и да провежда анализ, разход, ползи, икономически и социален анализ. Но този анализ реално е една счетоводна снимка какво се случва в тези културни институции."
Това казва в интервю за БНР Диана Андреева, директор на Обсерваторията по икономика на културата.
Не е работа на Министерството на финансите да изготвя чисто счетоводни анализи в сферата на културата. По думите ѝ един анализ в културата не може да изключва социалните елементи, които са водещи за културните дейности и социалните ефекти, които те създават като културни институции или като културни дейности, насочени към българските граждани, насочени в отделните региони на страната. Няма балансирано развитие на отделните региони в страната по отношение на културните дейности и културното потребление се свива особено в по-малките населени места.
"Този анализ разбуни духовете в културната общност, тъй като той не дава отговори как ще вървим по-напред и по-нататък по отношение на равния достъп до културни дейности, въпросните институции представляват и най-широката мрежа на културни институции“, посочва още тя.
През последните 33 години имаме проблем с политическата оценка за ролята на българската култура, за обществото, за икономиката, като национална ценностна система, и нейното изграждане. Защото процентът от БВП е израз на политическата заявка и оценка на политическия елит за този сектор.
Проучвания в 9-те държавите в Централна и Източна Европа показват, че делът от БВП за култура и обществени медии варира от 0.8% до 1.3%, докато в България е 0.5% и остава константа до следващата 3-годишна средносрочна бюджетна прогноза.
"Една много важна част от културния сектор са обществените медии, които много често в културата се изпускат, и ние говорим само и единствено само за културните дейности. Ние имаме 0.1 процентен пункт от БВП за обществени медии. Това са БНР, БНТ, БТА и Съветът за електронни медии, като регулатор. Докато в централноевропейските държави този дял варира между 0.2 до 0.3 процентни пункта. Около два-три пъти е по-ниско финансирането като процент от БВП“, пояснява тя.
Това е една неприветливост по отношение на обществените медиите, която следва да се променя, защото и обществените функции, и все по-големите очаквания на българските граждани си струва да бъдат обезпечени със създаването на изключително качествено програмно съдържание, за което са необходими средства и капиталова субсидия.
По отношение на медийна грамотност и на политики, които са свързани с нея, обществените медии са двигател в тези процеси. И тази програма следва да бъде остойностена и да бъдат насочени доста по-големи публични финанси.
"Една от големите задачи в група "Култура" в държавния бюджет – и тя все още е на дневен ред – е осигуряване на достойни възнаграждения на заетите както в публичните културни, така и в обществените медии, за да няма подценяване на творческия труд, да няма подценяване на заетите и наетите в сектора от гледна точка на ниски възнаграждения“, казва още Диана Андреева.
Целия разговор можете да чуете в звуковия файл.
Международният театрален фестивал "Дивадло" в Пилзен e един от най-престижните фестивали, посветени на театралното изкуство в Европа. Фестивалът представя най-доброто от чешкия театър и някои от най-значимите заглавия от международната сцена в различни форми и жанрове – драматичен, куклен и уличен театър, както и танц и мюзикъл. Театроведът..
Фестивалът за съвременен танц и пърформанс представя най значимите заглавия на световната сцена. С опита си и възможностите си световните и европейски имена с престижни награди, освен, че представят представления за широката публика, дават поле за дискусия със зрителите и създават и уоркшопи за професионалната танцова общност у нас. Сред предстоящите..
Ден на Института за литература при БАН с акцент върху научната периодика се състоя на 21 ноември. Научната периодика на Института включва списания и поредици, като издателският център "Боян Пенев" има важна роля. Научните издания на Института за литература към БАН, някои от които съществуват от много години, са четири – сп. "Литературна..
"Рисунка. Майстори" – така е наречен проектът на СБХ с куратор Явора Петрова. Тя кани 22-ма художници - майстори да участват със свои работи: "Поканих автори с биография в рисунката. Автори, които се изразяват чрез рисуването, които не обясняват своите мисли, а търсят образите за тях. Художници с уникален почерк, майстори в това, което правят във..
Краят на авторството, краят на кориците? Или вечно неизтребимите спори на живота ще си намерят нова почва някъде отвъд? Въпроси, които поставя книгата "Панспермия. Халюцинация за роман" от Полина Видас. Тяе магистър по литературна теория от Софийския университет и по психодрама към НБУ, психоаналитик и групов аналитик към Българско общество по..
В съботната вечер (23 ноември от 20 часа) ще си припомним три спектакъла на Софийската опера. Първият досег на българската публика с "Бохеми" е през..
В "Мрежата" гостува Ирина Морозовская, която е психотерапевт, известен бард, но най-вече одеситка. Проведох разговора си с нея на 19 ноември, ден след..
Фестивалът за съвременен танц и пърформанс представя най значимите заглавия на световната сцена. С опита си и възможностите си световните и европейски..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg