Тази година катедрата "Романистика" на Софийския университет навърши 100 години. Вековният юбилей беше отбелязан с няколко прояви, поредната от които беше международна научна конференция с участието на учени и преподаватели от много големи световни университети.
Това е поводът в рубриката "Всичко за образованието" с участието на доц. Георги Жечев, преподавател в катедрата, да се върнем към началото ѝ. То е свързано с името на видния романист с високо международно признание проф. Тома Томов, който е основният двигател за създаването на катедрата. Той е и първият хабилитиран преподавател, който води лекциите почти по всички дисциплини и подготвя преподаватели, които да ги поемат. По-късно той създава и специалностите "Италианска филология" и "Испанска филология".
Идеята за въвеждане на "нови" филологии (освен класическите) в първото ни висше училище е на проф. Иван Шишманов още от времето, когато е министър на просвещението. Замисълът става факт през 1923 г. с откриването на катедрата "Романска филология" и един семестър след това – на "Германска филология" в рамките на Историко-филологическия факултет на Софийския университет.
По същество профилът на катедрата е "Френска филология" и френската държава изпраща двама преподаватели, които да обучават студентите и да съдействат за развитието на специалността. Единият от тях, Жорж Ато, остава трайно свързан с България.
Век след въвеждането на университетско образование по френски език и литература у нас условията в световен мащаб са много различни, обхватът на специалността също се променя и разширява в посока на широката франкофонска езикова картина и литератури, контакта между езици и култури. Катедрата "Романистика" на Софийския университет остава мястото, в което студентите могат да получат пълноценна филологическа подготовка, наред с новите дисциплини и магистърски програми, ориентирани към професионалната им реализация.
Повече чуйте в звуковия файл.
Снимка – Софийски университет "Св. Кл. Охридски"
България е на 61 място по щедрост в света, а българите са склонни да подценяват своята щедрост, сочи Световният доклад за дарителството '2025 (World Giving Report '2025) – представително проучване на британската фондация КАФ (CAF), което обхваща повече от 50 000 души в 101 държави. В България Докладът се представя от Фондация BCause,..
Сякаш всичко е ясно – Аспарух идва в делтата на Дунав и така се ражда българската държава. Обаче май съвсем не е така – откъде пристигат тия (пра)българи? Какви са по етнически произход? Степен народ ли са? Или пък не? Имат ли връзка с Хунската империя на Атила? С какви още племена влизат в съюзи или във вражди? Всичко това отколе стои като..
За книгата "(Пре)Програмиране на живота. Синтетичната биология между индустрията и биохакерството" разговаряхме с авторката Невена Иванова, доктор по интердисциплинарни информационни науки на Токийския университет. Преподавала е естетика на дигиталните медии, кибернетика и техноетични изкуства в Хонконг и Шанхай. Синтетичната биология обещава да..
В обществото ни битува убеждението, че българите са известни като добри математици. То се подхранва от успехите на нашите момчета и момичета в различните олимпиади по дисциплините, свързани с математиката. По принцип математическите наклонности се проявяват още в началото на обучението, а често е и като влюбване от пръв поглед. При Валентин..
В тайландското село Ко Паньи от провинция Панг Нга живеят около 360 семейства. Никой не се шокира от факта, че предците им произхождат от две мюсюлмански фамилии, пристигнали чак от индонезийския остров Ява. Но че абсолютно всички постройки са наколни, вече е повод за учудване. Населението от 1600 души доскоро се е препитавало само с риболов,..
Международният фестивал на светлините LUNAR ще превърне в светлинни сцени между 1 и 4 август Царево, Лозенец, Ахтопол и Синеморец. Специално за лятното си..
По време на летни отпуски и почивки често се случва да се наложи медицинска помощ, докато се намираме извън постоянния си адрес или здравен район. Какви..
Той е най-старият действащ джаз фестивал в България. Основан още през 1992-ра година от прочутия ни саксофонист и композитор Анатолий Вапиров, през..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg