Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Учени създават човешка ДНК от нулата

Проф. Радостина Александрова: Още не сме близо до създаване на модифицирани хора

проф. Радостина Александрова
Снимка: БНР

Учени се заеха да създадат човешка ДНК от нулата. Това може само да ни накара да подкрепяме науката. За момента никой не планува създаване на модифицирани хора, това не стои на дневен ред, заяви в предаването "Следобед за любопитните" вирусологът от БАН проф. Радостина Александрова.

“Проектът, който започва, се финансира от Welcome trust – най-голямата благотворителна кампания за медицински дейности. 25 години, след обявяването на първите резултати от най-големия проект в историята на биомедицината – "Човешки геном", започва "Човешкият синтетичен геном", това съвсем не е случайно.

Целите на проекта са няколко. Първата е да получим много повече познания за това как работи ДНК и второто – да отворим вратата към нови терапевтични подходи в медицината. Другата цел е да бъдат синтезирани все по-големи и по-големи блокове ДНК, като идеята е в края на проекта, който е планиран за 5 години, но най-вероятно ще продължи доста по-дълго, да бъде създадена синтетична човешка хромозома, съдържаща около 2% от генетичната информация от човека. Това е начин да научим нещо наистина добре и с подробности, това е, когато ние самите се захванем да го правим.

По време на проекта "Човешки геном" се научихме да четем ДНК, а идеята сега е да се продължи напред или образно казано, да се научим да пишем. От началото на този век познанията и с опита, който натрупа науката, 2002 година беше синтезиран вирус – вирусът, който е предизвикал испанската чума. Неговият геном е много малък, около 10 500 нуклеотида.

Впоследствие беше синтезиран геномът на ешерихия коли, заговори се за минимален бактериален геном. В момента също правим някои неща, генното редактиране, например. Но това, което правим, са много малко и ограничени промени, и то във вече съществуващи ДНК молекули, докато синтезът е предизвикателство", подчертава проф. Радостина Александрова. Тя добавя, че паралелно с проекта ще върви и социална програма – тя ще е морални проблеми и питания, които биха могли да съпътстват цялата работа. “Този проект е изправен пред много сериозни предизвикателства. Има включени вирусни последователности, всеки ген си има своите контролни области.

Какви са страховете? Това е проблем, с който така или иначе сме се сблъсквали – дизайнерските бебета. Това е нещо, което не би трябвало да бъде допустимо. Може би 21-ви век ще бъде векът на ДНК. За момента цената също е едно предизвикателство пред проекта "Синтетичен геном". Welcome trust за момента инвестира 10 млн. паунда, но най-вероятно тази сума няма да бъде достатъчна, ще има нужда от повече пари. Всеки иска да си отговори на въпроса как сме създадени, как работим и по какъв начин можем да повлияем на лечението на различните специфични заболявания". ДНК определено е главен чертеж на живота, но науката върви напред.

По времето, когато аз се обучавах, изучавахме само три вида РНК – информационната, транспортната и рибозонната. Всички те вземат участие. ДНК – това сме ние, а ролята на тези три молекули РНК е да покаже как върви синтезът на белтъка. По-късно стана ясно обаче, че има още доста видове РНК молекули, които нямат отношение към процеса на предаване на информацията от ДНК към белтък – те са по-различни и изпълняват контролна функция. Тези молекули са част от епигенетичния контрол на записаната в ДНК информация. Затова се изучават и тези РНК молекули, защото могат да бъдат включени при лечението на различни видове заболявания.

Връщайки се към произхода на вируситеи биологичните молекули, според една от хипотезите, животът е тръгнал от РНК молекулите или образно казано, пак според тази хипотеза, първоначлно животът е бил написан на РНК и по-късно преведен на езика на ДНК. ДНК е нашият геном, книгата на живота, където е записано всичко за нас, а инфорнацията се предава от РН, без да се пренарежда. Четери са буквичките, които пишат книгата на живота, четери са видовете нуклеотиди в ДНК и цялото разнообразие идва от това как те са подредени помежду си, тъй като има безброй много комбинации", разказва в ефира на предаването "Следобед за любопитните" проф. Радостина Александрова. 

Целия разговор на Ани Костова с проф. Радостина Александрова можете да чуете в звуковия файл.

Проф. Радостина Александрова е магистър и доктор по вирусология и професор по морфология. Тя има стотици публикации в български и международни списания и сборници и повече от 600 участия в международни научни форуми. Професионалните ѝ интереси са в областта на клетъчната биология, вирусологията, имунологията, експерименталната онкология и онкофармакологията, костното тъканно моделиране и наномедицината.
Снимка – БНР
По публикацията работи: Милена Очипалска

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Владина Цекова: По Ел Камино навсякъде срещаш ангели

Преди време Владина Цекова гостува в "Покана за пътуване" с разказ за приключенията си при трите поклонически пътувания по Пътя на Камино. Тя е вървяла пеша 860 км по така наречения Испански маршрут. Когато спрях диктофона, започна да споделя за такива преживелици и срещи с ангели по пътя си, че побързах да го включа. Това гостуване в предаването е..

публикувано на 28.10.25 в 16:25
д-р Неда Денева

Д-р Неда Денева: Науката е пространство на съвместно създаване на знание

Някои техники за наблюдение в биологията изискват фиксиране или оцветяване, които променят структурата на клетките. Понякога, за да наблюдаваме живи организми, се налага те да бъдат убити или модифицирани. Тази аналогия добре илюстрира напрежението между наблюдението и участието, за което говори д-р Неда Денева – социален антрополог, гост в..

обновено на 28.10.25 в 13:10
проф. Златозар Боев

Скоро учени ще "възкресят" птицата Додо

Наскоро проф. Златозар Боев представи най-новата "звезда" в експозицията на Националния природонаучен музей – 3D модел на птицата Додо, емблематичен вид за учените и природозащитниците, който поставя началото на печалната поредица на изчезналите от лицето на Земята видове животни – жертви на човешкото безразсъдство, алчност и непросветеност. Ще се..

публикувано на 28.10.25 в 09:45
инж. Веселина Енева

Еврика! Успешните българи и Националният политехнически музей

Отдавна вече музеите не са само институции за събиране и съхранение на историческо и културно наследство. Все повече те утвърждават своята образователна роля. Пример за това е и Националният политехнически музей. От много години в тясно сътрудничеството с Фондация "Еврика" той развива програми, насочени към изграждането на успешни млади хора с интерес..

публикувано на 27.10.25 в 17:00

Имунитет и ваксини – разумното решение

Много хора свързват имунизациите с цивилизационния избор на различните поколения. И не е тайна, че от първата ваксина в света, създадена в края на 18 век, до днес са спасени милиони хора. В поредното издание "За здравето" включихме цял консилиум от лекари, специалисти в областта на превенцията и лечението на грипни и простудни заболявания...

публикувано на 27.10.25 в 15:35