Изкуствен интелект и естествен интелект – една двойка, която напоследък буди много дискусии, а по всичко изглежда, че в бъдеще ще буди още повече. Докъде стигна комуникацията между човек и изкуствен интелект? Какво вече могат да правят големите езикови модели? Кой е авторът и изобщо какво е авторството, когато машините придобиват все по-съществена роля в създаването на произведения на изкуството?
Все важни и интригуващи въпроси, по които се разгърна креативен разговор в предаването "Гласът на времето" по програма "Христо Ботев". В него участие вземат Радина Банова-Стоева, правен консултант към Български център за нестопанско право, както и журналистът Георги Караманев и фотографът Ивайло Петров, които разказват дигитални истории в текст и изображения, съчетани в едноименна книга.
"Колкото повече информация се генерира през изкуствен интелект, толкова повече се размива първоначалният източник. И ако ние не знаем кой е първоначалният източник или пък няма как да разберем кой е първоначалният източник – как да създадем критичността, с която да гледаме съдържание, независимо от кого е създадено то?", посочи Радина Банова-Стоева.
Тя има принос към сайта chovek.ai, разработен съвместно от БЦНП и креативно студио "Fine Acts", а целта му е популяризиране защитата на правата на човека при разработване и използване на технологии. Съществена тема, особено с оглед на рисковете при взаимодействията на изкуствения интелект и човека.
Георги Караманев ги обобщи така: "Имаме една черна кутия, която получава някакви входни данни. Ние знаем какво се случва на първото ниво и знаем какво получаваме. По средата има слоеве от алгоритми, които търсят закономерности, които по някакъв начин обработват част от задачата, но ние в нито един момент не знаем какво се случва. И от тук нататък наистина става дума за промяна в парадигмата."
Тази голяма промяна неминуемо засяга и позицията на хората, като автори на собствената си реалност. В случая сякаш не е трудно да се види сериозното разколебаване на тази позиция. "Ако говорим за софтуери, нека да използваме този повърхностен термин, там за авторство е много, много сложно да се говори поначало. Защото това, което ние правим, е, че описваме някаква идея, но всъщност интерпретацията и визуализацията на тази идея са изцяло в ръцете на алгоритъма", изтъкна Ивайло Петров.
Към интересната дискусия, в рамките на която участниците направиха и творчески експеримент заедно с изкуствения интелект, косвено, чрез интервю, се включи Мариана Тодорова, доктор по футурология и изследовател в Института по философия и социология към БАН, автор на книгата "Изкуственият интелект – кратка история на развитие и етични аспекти на темата".
"Пожелай си нещо" на гръцката режисьорка Пени Панайотопулу беше част от Балканския конкурс на 29-ия София филм фест. Филмът представлява социална драма, която пресъздава градски пейзажи и жизнени пространства, пълни със социални разломи, в които главният герой Костас губи контрол над себе си и с неимоверни усилия успява да запази вярата си в доброто..
Първите стипендии "Контрасенсус" за млади учени и насърчаване на изследователското любопитство, в чест и памет на проф. Ивайло Дичев, бяха връчени в края на миналата седмица. Идеята е на приятели, сътрудници, изследователи и близки хора до проф. Дичев. "Чудехме се какво би харесало на Ивайло и Иван Кръстев тогава каза: Той толкова много обичаше да..
В епизод 585 "Трамвай по желание" навлиза в бездънните простори на Вселената. Лоцман на нашите радиозрители в необятната космическа територия отново е доц. д-р Владимир Божилов, зам.-декан на Физико-математическия университет на СУ "Св. Климент Охридски" и знаменит популяризатор на науката. А поводът е новият спектакъл, създаден в рамките на..
В столичната галерия DOZA се открива изложбата "Дизайн срещу съвременно изкуство". Авторите на проекта са познатите на публиката визуални артисти, обединени в житейския и творчески тандем YO\KO+INA – художниците Йонко Василев и Ина Василева . За съжаление Йонко Василев вече не е сред нас от лятото на 2023 година, но последните съвместни работи..
Голямата литературна и философска тема за съня и сънуването е занимавала и до днес е част от творчеството на поетите – от Калдерон до поколението на Владимир Левчев – Ани Илков и Румен Леонидов. Новата стихосбирка на Владимир Левчев "География на съня" се вписва в тази редица и неминуемо напомня стихотворението му, дало заглавието на негова книга от 80-те..
Каква е разликата между протестите в Турция и в Сърбия – коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Стоян Георгиев , журналист от БТВ. "Тъкмо..
Целебната сила на вълшебната приказка не е мит, осъзнали са го психотерапевтите от Фройд насам, особено Юнг, който насочва вниманието към архетипите в..
В столичната галерия DOZA се открива изложбата "Дизайн срещу съвременно изкуство". Авторите на проекта са познатите на публиката визуални артисти,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg