Опознаването на една страна и културата ѝ минава не само през историята, но е по-дълбоко осмислена през литературата ѝ. Особено когато става въпрос за страна като Китай, която често се възприема само в две посоки – утилитарна и политическа – и все още у нас се смята за екзотика. Познаването на менюто в китайски ресторант не значи, че познаваш културата на тази необятна страна.
Литературата на Китай се превежда у нас още от края на 19-и и началото на 20-и век и продължава на приливи и отливи до днес, когато това е най-интензивно. В началото – от други европейски езици, през 50-те и 80-те (периодите на подем в издаването на тази литература) преводи от малкото налични преводачи от китайски в България, та до днес, когато те са значително повече, китайската литература остава все още непопулярна сред българските читатели.
След поставянето на основите на китаистиката у нас постепенно се създава интерес, появяват се стойностни преводачи от китайски език. През годините на български се появяват знакови творби, но има какво още да се желае, има много бели петна.
В последните години Петко Хинов извърши подвиг с количеството преводи на древнокитайски творби. Превеждат се и много съвременни автори.
Каква е рецепцията в България на китайската литература през преводите от китайски, кои са преводачите и какво е бъдещето? На този въпрос отговарят преводачи от три поколения: , Веселин Карастойчев и Стефан Русинов.
Снимка – Институт "Конфуций"
Френският институт в България започва честванията на 120-годишнината от рождението на писателя-нобелист Елиас Канети с едно мащабно събитие на 12, 13 и 14 май . В София (12 и 13 май) и Русе (14 май) – родното място на семейство Канети на брега на Дунав – културната институция ще отдаде почит на тримата братя от еврейската фамилия, родени в България в..
Италианският майстор на абстрактното изкуство Албино Пити, който вече близо десет години живее и работи в България, подготвя нова артистична изява със студенти от Нов български университет. Темата на творческата среща е "Европа в хватката на смъртните грехове – война, негодувание, безразличие". Световноизвестният италиански художник ще..
В центъра на София могат да бъдат открити две все още нови артистични пространства. Освен че се намират в непосредствена близост едно до друго, те имат и други общи характерни черти. Те са независими от фондове и фондации, с млади галеристи, които същевременно са и автори на художествени произведения. Дали и доколко това е белег за промяна в..
В епизод 589 "Трамвай по желание" среща своята публика с мултифункционалния театрал и популяризатор на науката Димитър Узунов. Може да се каже, че Митко е една ренесансова личност насред XXI век. Притежава бакалавърски и магистърски степени по приложни театрални науки от Университета Париж и по геология от Софийския университет. Учил е също..
В редакция "Хумор и сатира" държим под око какво става не само у нас, но и по света. Тази седмица окото ни хвана истинска новина от Япония, която насочи вниманието ни към България. Освен нея в неделя веднага след новините в 18 часа можете да чуете: - Увод с песни от фестивала на хумористичната и сатиричната песен "Златният кос", по стихотворения на..
Италианският майстор на абстрактното изкуство Албино Пити, който вече близо десет години живее и работи в България, подготвя нова артистична изява със..
Гена Димитрова – една велика българка, напуснала ни през 2005 година, но оставила дълбока диря в сърцата на милиони почитатели на голямото изкуство в цял..
В Деня на Европа – какви са предизвикателствата, коментира в " Мрежата " по програма " Христо Ботев " Капка Тодорова , кореспондентка..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg