Георги Динев е директор на Бургаската художествена галерия "Петко Задгорски". Преди две години галерията отбеляза своя 75-годишен юбилей. От този момент до днес как се осъществява дейността на галерията – има ли нови творби, с които е попълнена колекцията, има ли нови проекти и променено ли отношението на публиката към представените изложби? За това разговаряхме с Георги Динев в предаването, който като художник изследва взаимовръзката между природа, екосистема, връзката между земята и планетите, мястото и ролята на човека в тази променяща се среда и влиянието на изобразителното изкуство върху общественото развитие.
Бургаската художествена галерия е една от най-старите в страната. От септември 1966 г. тя се помещава в преустроената за целта сграда на еврейската синагога, един от архитектурните паметници на Бургас, строена през годините 1905-1910 от архитекта Фридрих Грюнангер. Галерията е създадена със съдействието на бургаски общественици, художници и културни дейци. Началото на нейната дейност е поставено през 1947 г., с тържественото ѝ откриване като "Картинна галерия и музей" в Борсовия салон на Търговската камара, с общ наличен фонд от 58 картини и 6 скулптури.
Съвременната ѝ експозиция е разположена на три етажа. Изложени са едни от най-забележителните творби от фонда на БХГ – живопис, скулптура и графика.
В изложбените зали на първия и втория етаж се представят картини и от бургаските художници от началото на века до днес, чиято морска тематика от бургаското море, допълва атмосферата с уют и стил. На третия етаж е представена постоянната експозиция "Странджански икони", датирана от XVII до началото на XX век. Една голяма част от тези икони, с които галерията се гордее, са спасени от поругателства и унищожение…!
Във връзка със стратегията за развитие на институцията, Георги Динев представи своите идеи за нейната дейност. "Ние сме нов екип и откогато аз отстъпих в галерията, наложихме едно друго темпо на работа и мога да кажа, че ние рязко променихме стратегията на галерията. Тя, стратегията, си беше добра, но някак си времето – по-съвременните условия искат по-голяма динамика. Тъй като в една галерия винаги има постоянна експозиция, а градът не е толкова голям, рано или късно тя омръзва. И за да има по-голямо движение, да има по-чести посещения, и то от различна възрастова публика – и деца и възрастни – моята политика целеше да направим една по-голяма динамика на изложбите, които показваме. Не само от фонда, ами и на сериозни автори, които са юбиляри – завършили 60 или 70 години – не само бургаски автори, разбира се.
И всъщност това допринесе повече за идването на по-различна и по-разнообразна и новата публика в галерията. И ние бяхме удовлетворени от този факт."
Активната дейност на БХГ се допълва с представяне в нейните зали на гостуващи експозиции и колекции, собственост на други художествени галерии от страната и чужбина. Тематичните изложби, с творби от собствения фонд, също привличат вниманието на публиката. Но постоянно развиващата се институция има и някои проблеми. За разрешаването на един от тях Георги Динев сподели своите очаквания.
"След 10-и ноември еврейската общност си върна своята собственост и в момента община Бургас плаща наем, за да съществува Бургаската художествена галерия. И по този повод искам да кажа, че Бургас – четвъртият по големина град в страната – има нужда от една нова съвременна сграда за галерия. Много е красива сградата на синагогата, но тя вече не отговаря на съвременните изисквания за музей и за галерия. Нямаме даже достъп за хора в неравностойно положение. С хранилищата имаме проблеми, защото са влажни и т.н. През 60-те, 70-те, 80-те години тя си е вършила великолепно своята работа, но фондът вече наброява повече от 3200 творби – много ценни неща."
Създадени през последната година, картините на Веселин Начев припомнят важни филми на световноизвестни режисьори като Микеланджело Антониони, Виторио и Паоло Тавиани, Лукино Висконти, Нагиса Ошима, Ален Рене, Мартин Скорсезе, Клод Соте, Гаспар Ное, Бернардо Бертолучи и Алфред Хичкок. Целта обаче е отвъд просто напомнянето за филмите, а..
Този въпрос и отговорът му са в основата на експеримента на режисьора Марий Росен и формата "Текстът говори на Автора". Вече трета година и авторът, и екипът на представленията, и публиката участват в него с интерес. Тази вечер (22 май) от 19 часа в галерия "Прегърни ме" ще се състои срещата на писателката Яна Борисова с един от разказите в..
Малко преди Деня на Светите равноапостоли Кирил и Методий се отправяме към храма на книгата и словото. Програма "Христо Ботев" излъчи извънредно студио от Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" . В 11:00 ч. читалните на НИБКМ се изпълниха с участници във второто издание на инициативата Голямата диктовка II – "Пазител на българския..
На 22 май 2025 г. (четвъртък), от 17:00 ч., Регионалният исторически музей – Враца ще представи първия том на сборника "Известия на Регионалния исторически музей – Враца". Събитието ще отбележи едно ново начало в дългогодишната традиция на научни публикации, свързани с културно-историческото наследство на Северозападна България. Сборникът е..
На 22 май 2025 г. (четвъртък) от 17:30 ч. Националният етнографски музей – БАН ще открие нова временна експозиция, озаглавена "Звездното небе – митология и наука ". Изложбата представлява вълнуващо пътуване в света на звездите – от границите на митичното и сетивното до отвъд хоризонта. Събитието събира под един покрив културно и научно..
Еделина Кънева – директор на Музикалния театър “Стефан Македонски”, Кръстю Кръстев – арт директор на Драматичен театър “Николай Масалитинов” - Пловдив, и..
Антология билингва на съвременната българска поезия (на сръбски език) и на съвременната сръбска поезия (на български език) представиха в "Артефир" Боян..
Днешните абитуриенти са децата, на които се наложи още в 7. клас – в ключовия момент за кандидатстване в гимназия – да преминат към онлайн обучение...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg