Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

5 минути, 5 кебапчета – така се е плащало в Радио София

Архивният фонд на БНР пази звуковата памет на България

| Интервю
Водещата Милена Лекова с Антон Митов в студиото на "Какво се случва"
Снимка: БНР

Първите радиореклами, уроци по гимнастика по радиото, музикални записи, емблематични гласове от културната съкровищница на страната – всичко това се пази в Златния фонд на Българското национално радио. В звуковото наследство на България има над 900 хиляди архивни единици. Има фонотека и "Златен фонд", в които се пазят доста архивни музикални записи, които не са в много добро качество, но представляват архив.

"Първият директор на Радио София Сирак Скитник дава идеята. Има и друга версия на 10 май 1950 г. със заповед на Мишо Николов, който е главен директор на Радиото, се привежда в изпълнение гласуваното на 8 май решение за учредяване на "Златен фонд", посочва Антон Митов, директор на Архивния фонд на БНР.

За официално начало на Златния фонд обаче се смята 27 ноември 1957 г., когато записите са организирани във ведомост. "Златен фонд" по принцип е понятие за банки и социални фондове, но някой го е наложил навремето и може със същия успех да се казва и "Платинен фонд". Най-старият запис във Фонда е от 1897 г. – "Българско хоро" от Алоис Мацак, чешки капелмайстор и композитор, допълва той.

"В последните си години от живота Петър Увалиев беше чест гост в БНР и разказваше как се е плащало в радиото – 5 минути са били 5 кебапчета. Колкото минути, толкова кебапчета е получавал. Подарявал е и на приятели, понякога е продавал кебапчета за 2 лева", припомня директорът на Архивния фонд.

По думите му принципът, по който са запазвани записите в миналото, е да не се пазят цели предавания и новини. Сега вече се пазят новини, защото е хубаво да знаем какво се е случвало.

Фондът има статут на национален звуков архив и е член на Международната асоциация на звуковите и аудиовизуални архиви. В него се съхраняват музика, интервюта с български и чуждестранни писатели, поети, актьори, режисьори, композитори, художници, общественици, политици, както и аудиозаписи на заседанията на Народното събрание от 1989 година насам. 

"В момента архивът усилено се дигитализира", посочва Антон Митов.

Цялото интервю на Милена Лекова с Антон Митов, както и архивни записи с гласовете на Кимон Георгиев, Ърнест Хемингуей и Георги Рупчев, можете да чуете в звуковия файл.  

По публикацията работи: Наталия Маева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Цветан Димитров

Българските сирена – вкус и пробиотици, предавани през поколенията

Темата за храната далеч не е само въпрос на вкус или удоволствие — тя е тясно свързана с екологията, устойчивостта и културното наследство. Един от хората, които най-ярко олицетворяват тази връзка у нас, е Цветан Димитров — биолог по образование, изследовател по дух и сиренар по призвание. Поводът за нашия разговор с него е предстоящо обучение по..

обновено на 03.06.25 в 12:50

Проф. Нешо Чипев: Най-много пластмаса се изхвърля във водните екосистеми

На 5 юни ще бъде отбелязан Световният ден на околната среда. От 2 до 6 юни Министерството на околната среда и водите провежда у нас инициативата "Зелена седмица". В деня на откриването на изложбата "Подводна вкаменена гора" в Националния природонаучен музей във "Време за наука" гостува проф. Нешо Чипев. Проф. Чипев е  участник в..

публикувано на 03.06.25 в 12:36

Учени от цял свят представиха в България иновации в медицината и фармацията

Проф. Милен Георгиев говори във "Време за наука" за М еждународната конференция за проучване и разработване на природни вещества в медицината и фармацията. 230 гости от над 30 държави са станали част от научната конференция у нас – доказателство, че България вече доказва своя голям изследователски потенциал. По време на събитието са..

публикувано на 03.06.25 в 12:00
Доброслав Димитров

Изкуственият интелект и българското училище

Как с изкуствен интелект да бъде трансформиран начинът на преподаване, как страстта у децата към новите технологии да бъде ангажирана за създаване на повече интерес към учебния процес, по какъв път трябва да поеме българското училище в епохата на технологичната революция – разговор в "Нашият ден" с Доброслав Димитров , председател на УС на БАСКОМ...

публикувано на 03.06.25 в 10:27