Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Коя женска история разказва проектът "Пазителки на истории"? (видео)

Столичната библиотека беше домакин на премиерата на поредица от късометражни документални филми, разказващи историите на възрастни жени от България. Тези произведения, част от амбициозния проект "Пазителки на истории", привлякоха вниманието на публиката, предоставяйки уникален поглед върху личните и социални предизвикателства, пред които са се изправили героините.

Филмите не просто разказват животите и истории на тези жени, но и разглеждат важни социални и политически проблеми, които са сформирали тяхната история. Сред темите, засегнати в проекта, са истории за репресиите на тоталитарния режим, домашното насилие и други въпроси от съществено значение.

Изявленията на организаторите и участниците в проекта допълват значимостта на "Пазителки на истории". В интервю за “Нашият ден“ Кристина Сантана, една от организаторките, споделя: "Определено търсихме различни профили на жени, които имат вълнуваща история. Истории, които да трогнат и да вдъхновят, такива, които да докосват сърцата. Всяка една от жените, с които се опитахме да направим видео, крие уникална история, която заслужава да бъде чувана и смятаме, че тепърва може още от този проект да се разгърне и се надяваме това да стане в бъдеще“.

Леа Вайсова, също участничка в проекта, размишлява за важността на личните истории: "Неотдавна си спомних, че моята баба държеше да цари ред в дома и всеки да бъде отговорен за поддържането на своята стая. Баба ми имаше драма с готвенето и все обясняваше, че не може да готви. Когато си говорим в социологията за изследвания на паметта, си говорим за всекидневна и официална памет и правим разлика между двете. Всекидневната - това са тъкмо тези лични истории, които се предават в семействата, а официалната история са са публичните институции, които избират да пазят едно или друго нещо“.

Този проект разкрива, че историите на обикновените хора, включително историите на жените, имат особена стойност и значимост. "Пазителки на истории" не само запазва историята, но и я прави достъпна за новите поколения.

Чуйте разговора в звуковия файл. 

Проектът “Пазителки на истории“ ни напомня, че историите от живота на нашите баби също биха могли да бъдат богат извор на уроци. Една от тази истории, е историята на бабата на редактора Светла Тодорова.

Когато бабата на Светла Тодорова е била малка, нейният баща умира от апандисит поради липсата на адекватна медицинска помощ. Това оставя нейната майка сама с две деца едва на 28 години. В един момент, амбулантен търговец минава покрай дома им и тя решава да купи сапун от него. Търговецът я пита защо е облечена в черно, а тя му отговаря, че е останала вдовица. Този случаен разговор променя живота на жената. Търговецът й предлага да й носи стоки, които тя може да продава.

Така постепенно започва да разработва магазин, в който работят и нейните две деца. Те се занимават със селскостопанска работа и като повечето хора по това време, са бедни. Няколко години по-късно, по-големият й брат пада от дърво и също умира, оставяйки бабата на Светла сама с майка си.

На 16 години тя се омъжва за своя учител, въпреки че има и други предложения за брак. Изборът й пада на дядото на Светла Тодорова, защото той бил красив, висок и учен, въпреки че бил беден.

Тези събития и истории се предават на децата и внуците. Многократно сме чували тази история в детството си, но никога бабата не се представя като "клетото сираче" или жертва, споделя Тодорова.  "Тя никога не използва историята си, за да манипулира или изисква нещо. Просто я разказва като част от своята живот, като нещо, през което е преминала".

Чуйте разговора в звуковия файл.


По публикацията работи: Зоя Димитрова
ВИЖТЕ ОЩЕ
майстор Момчил Дуканов

Дърво с характер

Работата с дърво възпитава и дисциплинира ума, ръцете, чувството за естетика, ако щете, както и усета ни за нещата, били те близо или малко по-далеч от природата. Ръцете и умът на майстора Момчил Дуканов са вече възпитани от музиката – той учи пиано в Музикалната академия, а сетне за дълги години е въвлечен в света на звукорежисурата,..

публикувано на 14.05.24 в 17:00

Биопринтиране на органи – етични аспекти и потенциал

В Пловдивския медицински университет се намира първият български биопринтер. Това нарежда страната ни сред европейските лидери в здравните иновации, свързани с принтирането на тъкани и органи. Интердисциплинарен екип от лекари, фармацевти, дентални специалисти, биолози и експерти по медицинско право изследват огромните възможности и потенциалните..

публикувано на 14.05.24 в 14:05

Как изкуственият интелект помага в разкриването на престъпления?

Роботиката е стихията на Димитър Рангелов още от гимназистките му години в Софийската професионална гимназия по електроника “Джон Атанасов“. Капитан на отбор по роботика, победител в състезания и преподавател на курсове за деца и юноши, Димитър не спира да изумява със своите разработки. Сред последните му достижения е софтуер, който вече..

обновено на 14.05.24 в 13:18
проф. Христо Пирински

Защо сдружение реши да преиздаде първия учебник по гражданско образование у нас?

В днешния епизод на предаването "Нашият ден" вниманието е насочено към значението на гражданското образование в съвременното общество. Професор Христо Пирински, директор на финтех програмата в University of Central Florida, изрази своите мисли по въпроса, акцентирайки върху значимостта на културата и образованието за икономическото развитие на едно..

обновено на 14.05.24 в 12:28
Д-р Антония Първанова

Д-р Антония Първанова: Наложително е да има общи европейски регулации в здравеопазването

За иновациите и неслучилите се проекти в областта на здравеопазването и за здравето като изконна човешка ценност – разговор в "Нашият ден" с д-р Антония Първанова , бивш евродепутат с дългогодишен политически опит в сферата. В своята кариера на евродепутат д-р Първанова е координатор в комисията на Европейския парламент по правата на жените и..

публикувано на 14.05.24 в 11:40