Духовната слепота

"Прогледай, твоята вяра те спаси", казва Господ Иисус Христос на един нещастен слепец в евангелското четиво, посветено на йерихонския слепец. При входа на Йерихон като чува шума от приближаващите се хора, той пита какво се случва. Отговорът е, че минава Иисус от Назарет. Несретникът бил чувал за дивните чудеса, които Христос върши и за благодеянията, с които обдарява страдащите. Това събужда у слепеца радостна надежда. Като забравя за милостинята, която очаква да получи, с всички сили той извиква: "Иисусе, Сине Давидов, помилуй ме!" Хората, които съпровождат Спасителя, както и излезлите да Го посрещнат, смъмрят слепеца. Явно в сърцата на тези хора присъства вярата, но отсъства любовта.

Свидетели на чудесата, радващи се на прекрасните думи, които излизат от устата на Сина Божи, те вървят след Него, но проявяват своята вяра само външно и повърхностно, защото без благодатта тя е отделена от любовта.

А днес колко от нас съумяват да живеят истински радостта. Когато ни липсва радост, ако изпитваме страх от смъртта, ако сме изгубили ориентация за посоката, в която се движи животът ни, това означава, че страдаме от духовна слепота и ни липсва любовта. Заедно с проф. Иван Желев, дългогодишен преподавател по Нов Завет говорим за духовната слепота в наше време.

Християнска поезия
Стихотворението "Нищий духом" от Атанас Далчев, в изпълнение на актьора Ириней Константинов.