В седмицата на Никулден, който отбелязваме и като празник на банкерите, разговаряме за банките, бизнеса и хората в края на поредната година, в която се подготвяме за влизане в еврозоната. Как се вписва българската банкова система в европейското банково семейство и ще се справи ли с всички предизвикателства, които поставя днешното несигурно време? Как хората да се погрижат за финансовата си стабилност и да я съхранят?
"Почти по всички ключови параметри за измерване на здравето на банките, нашите банки стоят над средното ниво. Като капиталови индикатори и като ликвидност. От гледна точка на ликвидни средства – банковата ни система стои много солидно."
Това казва в интервю за БНР банкерът Петър Андронов, член на Управителния съвет на KBC, една от най-големите европейски банкови групи.
"Качеството на кредитния портфейл остава добро, на едно прилично ниво. В Европа има немалко страни, които са с влошен кредитен портфейл през последните две години. Но това не се наблюдава за България."
Андронов допълва, че настоящата година е била успешна за българския банков сектор с обещаващи резултати и солидна позиция.
"Аз нямам специални притеснения, нито някакви наблюдения, които да ме карат да мисля, че банките в България имат по-различно поведение и са по-различно надзиравани и различно управлявани от банките в другите страни. Виждаме едни и същи практики, виждаме едни и същи амбиции, сходни стратегии и иновации", посочва банкерът.
По думите му по отношение на централноевропейските страни – Чехия, Унгария, Словакия, Полша, даже и нашата съседка Румъния – имаме по-скоро в голямата част прилики. Всички развиват едно и същи тенденции и по-устойчиво напредват с трансформацията си с прилагането на дигитални технологии и модели. Мобилното банкиране набира и придобива все по-голяма тежест. Обслужването в клоновете придобива друг характер.
Банковата система на страната премина през няколко бури от 1991 г. досега. Помним кризите от 1996 г и 1997 г., банковият сектор тогава буквално рухна. И последвалите кризи през 2007 г. и през 2012–2013 г., както и на по-късен етап въздействието на финансовата криза в Гърция и отражението ѝ на нашия банков пазар. През 2014 г. имахме проблем с една голяма национална банка. Именно тогава чуждестранните банки осигуриха ликвидността, която беше необходима, за да се прескочат трудните дни."
"Присъствието на чуждестранните банки, първо, дава една допълнителна стабилност, защото капиталът, който ни е необходим в кризисен момент, се осигурява от банките-майки. Дори и в момента се случват подобни неща, без да има криза, а с оглед на по-високите капиталови изисквания, които предстоят. Второ – чуждестранните банки са един пряк канал за модернизация на цялото банково посредничество“, пояснява Петър Андронов.
За да стане част от еврозоната, България трябва се справи с критерия инфлация, който е големият въпросителен в това предизвикателство. Пандемията и войната в Украйна оказа влияние върху развитието на инфлационните процеси в Европа. Почти всички страни в ЕС работят с бюджетен дефицит, но всички си поставят цел да намалят този дефицит под 3%. Необходимо е в началото на следващата година да бъдат постигнати нива на инфлация, които да бъдат приемливи за Европейската централна банка и ЕК. Но ако сегашните индикации се запазят, ние ще бъдем на една сериозна дистанция от минималното изискване.
Няма непосредствена видимост за увеличение на лихвите по ипотечните кредити, казва в заключение банкерът.
Целия разговор с Петър Андронов можете да чуете в звуковия файл.
Петър Андронов е главен изпълнителен директор на бизнес звеното "Международни пазари". Председател е на Надзорния съвет на българските структури на групата ОББ и ДЗИ. В бизнес звеното "Международни пазари" влизат дъщерните банки и застрахователи в България, Словакия, Унгария и Ирландия. Освен това той отговаря и за управляващото дружество в групата KBC Асет Мениджмънт. Кариерата на Петър Андронов в KBC Груп започва през юли 2007 г., когато е назначен за изпълнителен директор на СИБАНК. През март 2008 г. става главен изпълнителен директор, а от март 2011 г. заема позицията и на кънтри мениджър на КВС Груп в България. Професионалният път на Петър Андронов включва редица позиции в частния банков сектор и БНБ. В периода 2002 – 2007 г. той е главен директор на управление "Банков надзор" в Българската народна банка. От 2003 г. до май 2007 г. е член на Управителния съвет на Резервния обезпечителен фонд. Участва в изготвянето на действащото надзорно банково законодателство, в това число Закона за кредитните институции, Закона за допълнителния надзор върху финансовите конгломерати, надзорните наредби на БНБ, указания и др. Член е и на Инвестиционния комитет на БНБ. В периода 2005 – 2007 г. Петър Андронов е наблюдател и член на Европейския банков комитет и на Комитета на европейските банкови надзорници към Европейската комисия. По същото време е наблюдател и член на Банковия надзорен комитет към Европейската централна банка. От страна на българската държава води преговорите за присъединяването на България към Европейския съюз в областта на банковото дело. От 2008 г. до 2020 г. Петър Андронов е член на Управителния съвет на Асоциацията на банките в България, с два мандата като неин председател – от 2015 до 2017 г. и от 2018 до 2020 г. Преподавател е в УНСС по Финанси от 1995 г. до 2004 г. Член е на Съвета на настоятелите на Софийски университет "Св. Климент Охридски", както и на Университета за национално и световно стопанство. От 1995 г. е лектор в УНСС, във Висшето училище по застраховане и финанси и в Нов български университет- Международен банков институт. Той е петкратен носител на наградата "Банкер на годината" и носител на призовете "Мениджър на годината", Приз "Буров"за банково управление, "Мистър Икономика" и много други. Носител на кралски орден на Кралство Белгия.
По време на летни отпуски и почивки често се случва да се наложи медицинска помощ, докато се намираме извън постоянния си адрес или здравен район. Какви са нашите права в такива ситуации и какви документи трябва да носим, разяснява Цветанка Георгиева – главен експерт по методология и договаряне на извънболничната и денталната помощ в Националната..
Първа долекарска помощ – политравматизъм, фрактури и реанимация – какво трябва да знаят хората, ако се наложи да окажат първа помощ, обяснява в Lege Artis д-р Марчо Марков , специалист ортопед. "Травматизмът – пътнотранспортен, битов – в летните месеци е много нашумяла тема във връзка с многобройните пътувания, почивните дни, напрегнатото..
Предложенията за обвързване на минималните заплати на медиците със средната работна заплата в страната ще бъдат разгледани на второ четене от Комисията по здравеопазване към Народното събрание. Заедно с тях, в общ законопроект, ще бъде обсъдено и предложението на управляващите минималните възнаграждения да се определят чрез колективно трудово..
Вътреболничните инфекции и антибиотичната резистентност – в Lege Artis главният държавен здравен инспектор доц. д-р Ангел Кунчев говори за мерките, които предлагат от Министерството на здравеопазването за справяне с проблема. "Съществуващият стандарт, написан преди десетина години, е с много добро качество. Идеята е той да се превърне с..
В рамките на рубриката "Темата на деня" се проведе вълнуващ разговор с Надежда Дичева – ръководител на проекта "Аз съм тук". Поводът беше първата прожекция на едноименния документален филм, който поставя важен въпрос: "Може ли изкуството да бъде форма на превенция срещу социалното отпадане при възрастните хора и да служи като мост между..
Днес, в 14 ч., в сградата на Изпълнителната агенция за българите в чужбина (ИАБЧ), ще се проведе учредителното събрание на Асоциацията на българските..
Днес в 14 ч. в сградата на Изпълнителната агенция за българите в чужбина (ИАБЧ) ще се проведе учредително събрание на Асоциацията на българските културни..
Поводът да се срещна с психолога Слави Стоев беше неговата детска книга "Тихата гора", която спечели националната награда "Бисерче вълшебно" в категорията..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg