Доскоро за квантовите технологии се говореше по-скоро хипотетично и като на нещо от бъдещето, но квантовата революция е на прага ни и имаме шанс да не сме в догонваща позиция.
Център за квантови технологии ще бъде изграден към Физическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски", неговата амбиция е да създава научна продукция не само в рамките на факултета или страната, а и да е важен фактор в развитието на квантовите технологии в Европа. Центърът ще развива три основни направления – квантови компютри,квантови симулатори и квантови сензори.
"Разликата между суперкомпютрите и квантовите компютри е като между автомобил и самолет – ако отиваш на работа, автомобилът върши работа, но ако искаш да стигнеш до Токио, по-добре е да вземеш самолета", каза за "Лабиринти на познанието" докторантът на физическия факултет Иво Михов, който е едва вторият българин, работил на квантов компютър, а след броени дни излиза втората му статия с резултати, измерени на IBM Quantum, в едно от най-добрите списания по физика.
Иво и неговият научен ръководител чл.-кор. акад. проф. дфзн Николай Витанов са сред учените ни, които показват, че и в България може да се прави наука на световно ниво.
Акад. Николай Витанов ръководител катедра "Теоретична физика" при Физическия факултет на Софийския университет, академик на Българската академия на науките в направление "Физически науки", водещ световен учен в областта на квантовата информатика, сред първите 2% на най-добрите учени в света според класацията на Станфордския университет. През 2014 г. е избран за член-кореспондент на БАН, създател е на първата група в България по квантова информатика, чиито основни интереси са насочени към разработване на квантови алгоритми, квантови симулации и квантови сензори.
"Най-големият въпрос, на който вероятно ние след 10-15 години ще имаме отговор, е дали животът на Земята е уникален. Последните вълнуващи открития от нашия съсед Марс – червената планета, според публикация от средата на септември, се говори за интересни находки, които биха могли да са от наличие на микроорганизми там. Става въпрос за..
Историята се гради от личности, литературата – също. А литературната история особено и тъкмо на ролята на личностите в нея обръщаме внимание в поредното издание на предаването "Премълчаната история". Говорим с проф. Михаил Неделчев, с проф. Пламен Дойнов и с доц. Морис Фадел за това какво е литературен персонализъм, как се става радикален..
Страх ли те е от еврото? Пречи ли ти гей парада? Какво мислиш за Halloween и народните будители? А за хорото пред Народния? Познаваш ли хора, които не мислят като теб? А представяш ли си ни всички на масата… с всичко на масата. На 27 септември от 19.30 в Топлоцентрала в София ще се проведе социално-театрален експеримент на театър..
Ново проучване показва, че една еволюционно значима мутация в човешкия ген APOL1 възниква неслучайно, а по-често там, където е необходима за предотвратяване на заболявания. Изследването фундаментално оспорва идеята, че еволюцията се движи от случайни мутации и свързва резултатите с нова теория, която за първи път предлага в статия, публикувана в..
В рубриката "Всичко за образованието" разговаряме за истинските и представяните за истински проблеми и решения за средното ни образование с Ирина Манушева, майка и активистка за качествено образование за българските деца. Започваме с притъпяването на чувствителността ни като общество към проблемите в образованието и приемането им за даденост. "За..
Как казусът с Благомир Коцев илюстрира усещането за несправедливост у нас, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" адв. Велислав Величков от..
Волейболистът Владимир Николов заедно със съпругата си Мая – също волейболистка, днес са щастливите родители, които доказаха, че семейството е сила и..
Отзвук от фестивала "Златна роза" и какво да очакваме през новия филмов сезон у нас – коментар в "Нашият ден" на актрисата Мартина Апостолова , която..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
