Българите, румънците и хърватите са с най-голям процент славянски гени на Балканите, около 50%-60%, докато гърците достигат едва 20%, сочат резултати от научно изследване на ДНК от България, Северна Македония, Сърбия, Румъния, Албания и Гърция, предава ТАНЮГ.
Проучването е на учени от Биологическия факултет в Белград в сътрудничество с Университета в Барселона и Харвард.
Чрез анализа на древно ДНК от повече от 30 локации, изследването отразява генетичните промени в популацията и миграцията на Балканите в продължение на две хилядолетия. Използвано е ДНК от 140 скелета от периода I до X век, както и ДНК на съвременното население на съответните страни.
Анализът на съвременния геном показва, че най-голяма генетична близост днес на Балканите съществува между сърбите, хърватите и румънците.
Изследването потвърждава, че през VI и VII в. е имало масова миграция на славяните, която е оставила "дълбоки генетични следи върху балканските народи".
Чуйте подобробности в звуковия файл.
"Не е нужно хората да са трезви или да са спрели наркотиците, за да заслужават храна, подслон и мило отношение". Такава е философията на "Розовата къща" – нископрагов център за работа с хора, зависими от наркотици и алкохол. В къщата хората получават храна, дрехи и всякаква помощ, от която се нуждаят, докато на местата, където те се събират,..
Екстремните метеорологични и климатични явления са причинили икономически загуби на активи, оценявани на 822 млрд. евро за периода 1980-2024 г. в Европейския съюз, като над 208 млрд. евро (25 %) от тях са настъпили между 2021 и 2024 г. Анализите на Европейската агенция по околна среда показват, че икономическите загуби се увеличават всяка..
На 27 ноември (четвъртък) – забравения Ден на победите, от 16.00 часа в Националния военноисторически музей на ул. "Черковна" 92 в София ще бъде открита изложбата "Войната и творците. Пътят през мрака". Тя представлява аудио-визуално пътешествие, в което войната е представена през очите на творците – художници, писатели, фотографи, които са..
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна картина: постоянният престой в социалните мрежи и безкрайното скролване в краткосрочен план привидно намаляват тревожността, но в дългосрочен – увеличават риска от депресивни състояния. Причината е в..
На прага на 2026 година в Lege Artis коментираме бюджета и здравните политики с д-р Стойчо Кацаров, п редседател на Центъра за защита правата в здравеопазването. "Харчат се все повече пари за същото качество и достъп до услуги" , заявява д-р Кацаров. Субсидиите ще се дават на избирателен принцип, и то само на държавни и общински болници, по..
