Немският композитор Паул Хиндемит е един от най-всестранно надарените творци, живели и творили през първата половина на XX век. Роден на 16 ноември 1895 г. във Ханау, близо до Франкфурт, в семейството на художника и декоратор Роберт Хиндемит и съпругата му Мари, неговият първи музикален инструмент е цигулката, която той продължава да изучава и в консерваторията във Франкфурт при Адолф Ребнер, а също така композиция при Арнолд Менделсон (син на един от братовчедите на великия Феликс Менделсон) и дирижиране при Бернхард Секлес.
Времето между 1910 и 1920 година на отминалото столетие бележи първия голям активен период в неговия живот. През 1914 г., само на 19 години, Хиндемит става помощник-водач на оркестъра на Франкфуртската опера, а две години по-късно е повишен в длъжността концертмайстор. Едновременно с това свири и като втори цигулар в основания от неговия учител Адолф Ребнер струнен квартет.
Бурните събития в Европа, с избухналата Първа световна война не отминават и младия композитор. През септември 1917 г. той е мобилизиран в Имперската кралска армия на Германия, а през 1918 е изпратен в Елзас, където е назначен като барабанист на полка, в който служи. Тогава за първи път се проявява и неговия талант на организатор и общественик – Хиндемит сформира свой струнен квартет във военната база, с който изпълнява първите си квартети, написани между 1915 и 1918 г.
След завръщането от фронта, през 1920 г. Хиндемит събира нов състав, в който, освен него като виолист, влизат цигуларите Лико Амар и Валтер Каспар, както и по-малкия му брат Рудолф, който е виолончелист. Така се ражда един от най-знаменитите камерни ансамбли в Европа през 20-те години на XX век – квартет "Амар", известен още и като "Амар-Хиндемит". Съставът съществува до 1933 г., като за този период изнася над 500 концерта в цяла Европа, а в репертоара му, освен творби на Хиндемит, влизат и произведения на Моцарт, Шуман, Верди, Барток, Равел, Стравински, Шьонберг, Веберн, Филип Ярнах… Любопитен щрих от биографията на ансамбъла, а и на самия Хиндемит е посещението на квартет "Амар-Хиндемит" в тогавашния Съветски съюз, където той се запознава с 11 години по-младия си колега Дмитрий Шостакович.
Периодът между 20-те и началото на 30-те години на XX век е изключително плодотворен за Хиндемит в областта на камерната музика. Още тогава у него се проявяват най-характерните черти, които ще изградят стила му на творец и общественик: последователност, целеустременост и устойчивост на естетическите позиции. В ранните си творби Хиндемит се освобождава от влиянието на късноромантичната стилистика. За уравновесената му натура е характерна близостта с естетиката на Брамс, чието влияние се долавя в ранните камерни произведения. В същото време обаче, в други творби като например в песните по стихове на Едуард Райнахер и Георг Тракл се открива влиянието на експресионизма. В сюитата за пиано "1922" се долавя урбанистичната естетика, а в следващите инструментални опуси, създадени по същото време, той слива концертното, камерно и симфонично начало. Така младият Хиндемит успява да постигне своя художествен и етически идеал в сферата на възвишената поетика на класическата уравновесеност, но без да бъде ретроспективен или еклектичен.
В следващите години Хиндемит развива и утвърждава своя музикална система, която обосновава и теоретично, и в която създава късните си творби. Пише музика за почти всички инструменти, влизащи в състава на класическия оркестър, както и за такива, употребявани по-рядко, а също така и музика за различни по вид ансамблови формации.
През 30-е години нацисткия режим в Германия забранява музиката на Хиндемит и го подлага на репресии заради хуманистичните му убеждения, както и заради полуеврейския произход на съпругата му. Принуден да напусне родината си, той вписва името си и като един от основоположниците на съвременната турска музикална култура, като става един от основателите на Истанбулското музикално училище и Музикална академия в Анкара, където работи няколко години. След това той пребивава за кратко в Египет, а оттам заминава за Съединените щати, където работи като университетски преподавател в различни градове до края на 40-е години. В последното десетилетие от живота си Хиндемит се установява в Швейцария, където живее и работи до смъртта си през 1963 г.
В изданието си на 19 декември, вторник, от 19.30 часа, предаването "Студио Музика" отдава почит към личността и делото на Паул Хиндемит. Ще го направим заедно със събеседниците ни: акад. Васил Казанджиев, проф. Огнян Константинов, д-р Анжела Тошева и Стефания Янкова, а музиката на Хиндемит ще звучи в изпълненията на български и световно утвърдени майстори, както и в интерпретацията на самия композитор като солист и диригент.
Снимки: Wikipedia, britannica.com
В предаването "Български изпълнители" на 11 август 2025 ще си спомним за един талантлив български певец, чийто глас звучи вече само от архивните записи, тъй като през 2022 неговият земен път приключва. Предаването е посветено на баса Емил Желев. Той завършва Държавната музикална академия "Проф. Панчо Владигеров" в класа на проф. Благовеста..
За първи път в България и на Балканите haptic костюми правят някои от големите концерти тази година (на Dream Theater, Guns N’ Roses и Robbie Williams, и фестивала Hills of Rock) достъпни за хора с увреден слух, които могат да изпитат енергията на музиката с тялото си. Музиката е универсален език, който обединява, вдъхновява и вълнува. Но..
Музикалният редактор Албена Велева се включи по телефон от Банско, за да сподели впечатления и да очертае акцентите в програмата на джаз фестивала, който ще продължи до 10 август. По думите ѝ, днес е осмият ден от събитието, което събира любители на джаза от цялата страна и предлага богата палитра от стилове и изпълнители. Велева разказа, че..
За първи път в историята си и за всеобща радост, тази година Банско джаз фестивал продължава 10 дни. В 28-oто му издание от 1 до 10 август участват близо 200 български и световни джаз изпълнители, включително от САЩ, Япония, Канада, Франция и Швеция. Джаз академията на фестивала вече носи името на Милчо Левиев. В града звучи музика от три..
Тази година в програмата на Банско джаз фестивал се открояват няколко забележителни "първи пъти" – легенди на джаза, които по една или друга причина не са имали досега среща с българската публика, а сега са част от пъстрата програма на фестивала. Такива са, например, Nils Landgren, Catherine Russell, Anat Cohen и John Beasley (като лидер на трио),..
Древният лидийски град Сардис е бил един от най-богатите градове в миналото. Сардис е бил столица и по време на управлението на цар Крез, останал в..
В предаването "Български изпълнители" на 11 август 2025 ще си спомним за един талантлив български певец, чийто глас звучи вече само от архивните записи,..
Магистратурата ѝ по "Междукултурна комуникация и превод с китайски и български език" от Софийския университет е добавка към другата от НБУ по "Международни..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg