7
На 24 ноември град Кнежа посрещна своя 80-годишен юбилей. На територията на общината се намират четири обекта - недвижими културни ценности с национално значение и седем обекта от местно значение – разкрити предимно в резултат на археологически проучвания. Общинският исторически музей е една от забележителностите в Кнежа.
Началото на музейното дело в града е поставено в началото на 1971 година, с откриването на първата музейна експозиция. Голяма заслуга за този успех има краеведът Стефан Петров, който още през1968 г. започва публикуване на поредица от исторически статии за миналото награда, а през 1969 година официално започва да организира и активна събирателска дейност, за създаването на оригинална музейна сбирка.
През различните исторически епохи землището на Кнежа е населявано от народите на: траки, славяни, прабългари, римляни, келти, гърци и др.
Едни от интересните експонати в Археологическата експозиция са Тракийски и келтскио ръжия отV - Iв. пр. Хр., както и железен меч, обкована щит, дръжка от железен нож, открити в местността Кошутаняка, а също и глинени съдове отXX-VIв. пр. Хр. и предмети от камък, рог, кост и желязо отV – Iв. пр. Хр.

В музея се съхраняват стари български и турски документи и вестници, материали за видни личности от Кнежа и родословието на много фамилии, както и за предприятия, учреждения, организации, материали за училища. Сведения за участниците във войните от 1885, 1912-1913,1915, 1941 год. оригинални снимки, негативи, репродукции…Също така са съхранени исторически документи за Аспаруховия вал – едно от трите гранични и укрепителни съоръжения в северозападна България и за Кралската босненска фамилия Кнежевич, живяла през ХIVвек на територията на град Кнежа.

Етнографската експозиция представя материалната и духовна култура на населението от нашия край. Представено е традиционното жилище на българите с неизменното огнище и съответните предмети от бита –синия, керамични съдове, традиционни инструменти, хурки, вретена, стан, чекръци…Може да се видят и предмети, използвани в земеделието, животновъдството, лозарството; шивашка и плетачна машина и др. Интересни са и оригинални накити и традиционни народни пафти и бижута. Колекцията от възрожденски оръжия съдържа пушки, револвер, сабя, кама и нож. Вниманието на посетителите е привлечено и от мистичния оброчен камък.

В художествената галерия са представени икони, картини и произведения на приложното изкуство на творци от Кнежа: Любен Диманов, Асен Крайшников, Петко Шиляшки, Марин Георгиев, Венера Симеонова, Любен Насков, Мими Векова, Стоян Кьосовски, Валентина Рашева, Лидия Шиндлер, Димчо Димчовски, Манчо Милев, Теодор Радков.
За историческото минало и културното наследство на Кнежа и за музейните изяви, разговаряхме с директора на Общинския исторически музей Кристиян Нановски и с Ангел Бачийски, историк и уредник в музея.
След като първата ѝ книга "Столетниците: благословия или орисия" предизвика голям интерес, Мира Добрева се завръща с продължение – "Столетниците 2. Загадката на дълголетието" и отново ни въвежда в света на хора, прекрачили прага на вековния живот, като събира техните съдби и мъдрост. Мира Добрева е единственият телевизионен журналист в света..
"Показвайки един миниатюрен фрагмент от света на днешното изобразително изкуство, с художници от цяла България, Австралия, Австрия, Франция, Италия, Русия, Япония, САЩ и др., ФОРМАТ 30/30 израсна като знак за обмен, споделяне, съизмерване и вдъхновение. Събуди отхвърлени форми на художествени изяви и потвърди тяхната обоснованост. И макар..
Носителят на Нобеловата награда за литература за 2025 г. Ласло Краснахоркаи е смятан от мнозина литературни критици за един от живите класици на унгарската литература. Той е отличен "за своето завладяващо и визионерско творчество, което в разгара на апокалиптичния ужас утвърждава силата на изкуството". Книгите му са преведени на повече от 30 езика...
В Стара Загора днес от 15 ч. в зала № 33 на Регионалния исторически музей се открива Националната археологическа конференция "Преход от неолита към халколита в българските земи" с научен ръководител акад. проф. д.и.н. Васил Николов. Доктор Петър Калчев, директорът на РИМ-Стара Загора разказва повече за конференцията и за проекта "Праисторията оживява:..
КАСИДА* ЗА РОЗАТА Розата не търсеше утринна заря: почти вечна в своите клонки, тя търсеше нещо друго. Розата, не търсеше ни светлина, ни мрак: на границата между плът и блян, тя търсеше нещо друго. Розата, не търсеше роза. Неподвижна от небето, тя търсеше нещо друго. Институт "Сервантес" и Народният театър..
В рубриката "Културен код" на Terra Култура гостува поетът Денис Олегов – носител на Националната награда за поезия "Владимир Башев" (2025) . В ефир..
В Историческия музей - Стрелча се откри мултимедийната инсталация "Поздравъ отъ Стрелча", посветена на стопанското и културно развитие на нашето село в..
В рубриката "Разговорът" темата е развитието на българските уеб проекти и основните тенденции, които оформят дигиталната среда у нас. Повод за разговора..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg