Психоанализата, методът, който за първи път ясно изважда под светлината на прожекторите тъмните и неизследвани кътчета на личността, има своите патриарси, но за разлика от други научни направления, психоанализата почти от самото си създаване, се изучава и практикува и от жени, а една от големите женски фигури в психоанализата е Мелани Клайн.
Клайн е сред най-оригиналните и продуктивни представители на виенската психоанализа, върху чийто трудове възниква и се развива британската психоаналитична традиция.
Израснала в семейство със строги, отчуждени родители на 4 деца, Мелани мечтае да учи медицина, но на 17 години се сгодява и плановете ѝ за образование се провалят. Ражда деца, след което в живота ѝ се появяват депресивни проблеми, наследени от детските и юношеските ѝ години и допълнени с напрежение и проблеми в нейното собствено семейство. Има проблеми с възпитанието на своите собствени деца. По-големият ѝ син загива, а с дъщеря си така и не успява да развие разбирателство. Клайн се чувства нещастна в брака и се развежда.
Запознанството на Мелани Клайн със Зигмунд Фройд през 1917 г. и прочитът на една от неговите книги ѝ дават повод да вземе кардинално решение какво да прави със себе си. Така тя избира професията на психоаналитик.
Посвещава се на анализ на малки деца и тъй като те не са способни на някои от най-често използваните фройдистки техники, като например свободното асоцииране, Клайн така да се каже създава и започва да прилага игровата терапия като начин да изследва несъзнаваните чувства, тревогите и преживяванията на децата. Работата ѝ влиза в противоречие с тази на Ана Фройд, която вярва, че децата не могат да бъдат психоанализирани.
Клайн смята, че ранната детска психика се поддава на анализ и става водещ аналитик на деца първо в Берлин, после и в Лондон, където се установява през 1926 и остава до края на живота си, умира през 1960 г. В работата си тя се старае да разбере как от примитивно, търсещо удоволствието, импулсивно създание човекът еволюира до по-зряла адаптация в по-късния си живот, а също така какво се обърква в този път. Най-често това е напрежението, което създава вечната борба между любовта и омразата, удоволствието и болката, завистта и благодарността.
"Завистта е най-разрушителната проява на нагона към смъртта, която подкопава връзката с майката по начин, който може да повлияе всички последващи отношения. Именно заради значимостта на тези идеи "Завист и благодарност" е избрано за заглавие на излезлите наскоро събрани съчинения на Клайн", пише в предговора към българското издание на есетата на психоаналитичката.
Според д-р Айлин Макгинли, обучаващ и супервизиращ аналитик към Британското психоаналитично общество, "редакторът, преводачът и издателството, които стоят зад публикуването на сборника, заслужават специална похвала за усилието тази важна книга да достигне до широката българска аудитория."
Чуйте разговора с преводачката на сборника, Милена Статева, която разказва за приноса на Мелани Клайн към теорията на обектните отношения, които намират място не само в психоанализата, но и при анализ и работа с групи и цели общества по един творчески и хуманен начин.
Милена Статева е доктор по социология, магистър социална психология. Сертифициран процесен консултант от Института "Тависток” и фасилитатор на групова динамика от Международно бизнес училище. Бивш член на Съвета на директорите на Британската социологическа асоциация. Независим консултант и изследовател, специализиращ в приложната социална и политическа мисъл, председател и основател на "Орион грид". Организацията отправя покана към всички желаещи да се включат в Станция за вслушване - България и светът в навечерието на 2024 година на 13 януари 2024 г.
Неотдавна попаднах на изложбата "Цветовете на Индия". Омаяна от изящните миниатюри от Раджастан, рисувани върху коприна, от пъстрите шалове и ръчно изработените предмети от вещи занаятчии, потърсих с поглед организатора. Дама, облечена в курта – туника до коляното и панталон, досущ като индийка. Но се оказа българка. Помолих я да се представи с..
Събитието се проведе за четвърти път с домакинството на Биологическия факултет на Софийския университет. То увенчава целогодишната работа на ученически научни клубове в цялата страна. Фондация Сай Хай е основана от Ели Стойкова и Ренета Богданова с цел и мисия да насърчава и подпомага заниманията с наука и изследователския подход в обучението на..
Днес ни се вижда най-естествено да имаме по три имена – лично, бащино и фамилно, макар че тричленната именна система е сравнително нова в историята ни – от следосвобожденско време. Все по-малко хора обаче знаят и помнят, че има още един вид име и то е родовото – името, с което преди десетилетия и векове е бил назоваван родът, към който е..
Институтът по полимери е научно звено в направление "Нанонауки, нови материали и технологии” на Българската академия на науките. Мисията на Института по полимери е да извършва научни изследвания, иновационни дейности и обучение в областта на полимерите и полимерните материали, които допринасят за развитието на науката и технологиите и са в полза..
Навръх петстотингодишнината от рождението на фламандския класик на ренесансовото изобразително изкуство – художника Питер Брьогел-Стария, говорим за митовете в историята и интерпретацията им в различни сфери на познанието и културата. Събеседниците – културологът Митко Новков, изкуствоведът Любен Домозетски, преподавателят и общественикът Младен..
Какво се случи с "Голямото жури" на "Дарик", как продължава "Журито" в интернет пространството, какво е елементаризиране на журналистиката,..
Защо и как се променят медийните, политическите и гражданските разкази за войните, които се водят в Близкия изток и в Украйна, коментира в "Мрежата" по..
Институтът за съвременно изкуство в София отбелязва своята 30-годишнина. Започва програма от три групови изложби на своите членове, като предвижда и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg