Ще гарантира ли Конституцията повече култура и изкуство през 2024 година? Издателят и политик Манол Пейков споделя своята гледна точка по въпроса в ефира на “Нашият ден”, като подчертава, че културата винаги е била двигателят на всичко друго в България. Той изразява загрижеността си от факта, че този сектор е бил занемаряван през годините и че стратегии за дългосрочно развитие в областта на културата често са били обсъждани, но не са се реализирали.
Според него промяната на българската конституция, като са заложени културата и образованието като ключови теми за държавата, е стъпка в правилната посока.
"Може би една от важните новини се случи в края на годината и тя беше, че в промяната на българската конституция, която гласувахме, записахме културата и образованието като ключови теми за българската държава. Новината е само знакова, но това показва намерение. Искрено се надявам идното десетилетие това намерение да се уплътни", посочва той.
В интервюто той подчертава важността на културния сектор за идентичността и обогатяването на българското общество. Пейков също така споделя, че културата не е само набор от изкуства и традиции, но и начинът, по който нацията разбира себе си и света около нея. Тя е двигател на множество области, включително и на самата политика. Този подход променя перспективата върху това как българите виждат себе си и каква роля изиграват в световния контекст.
"Може би в последните 30 и няколко години от промяната на обществената ни система на управление винаги мислехме за насъщния и себе си като за хора, които трябва да догонват. За мен културата е фундаментът на една държава. Ако се забравя работата по културата, тогава не всичко се случва така, както трябва да се случва. Българите започнахме да трупаме самочувствие, надявам се, че следващите години ще бъдат по-различни", казва още той.
Чуйте разговора в звуковия файл.
Антологията "Животът през Средновековието" беше представена от проф. Цочо Бояджиев, проф. Олег Георгиев и Тони Николов, а журналистът Ангел Иванов прочете откъси. В сборника се срещаме със "забележителна галерия от теми и автори, сред които св. Тома от Аквино, папа Григорий Велики, св. Бонавентура и др". Преводачи са Евгения Панчева, Ирена..
"Започнах да правя тези фотографии в личното време на града – в затишието. Преди Коледните празници, веднага след Нова година, до началото на летния сезон. Последните няколко портрета направих в меката есен, когато всички си отдъхнахме от горещото лято на 2024 година. Изложбата става сега през ноември. Тя е предназначена за очите и сърцата на хората,..
Нобеловият лауреат за литература Юн Фосе пише първата си пиеса "Някой ще дойде" през 1992 година. В края на 90-те пиесите на норвежкия писател започват да се поставят по европейските сцени и не след дълго и на различни континенти. Постановката на Катя Петрова "Някой ще дойде" в Народния театър "Иван Вазов" е първи прочит на пиесата у нас и първа..
От 10 до 15 декември ще се проведе Софийския международен литературен фестивал в НДК. Дария Карапеткова , координатор на събитието, запознава слушателтие на "Нашият ден" с акцентите в програмата , която предстои да бъде обявена в завършен вид съвсем скоро. Една от звездите на международната литературна сцена, която ще гостува в България..
В рубриката "Темите на деня" екипът ни имаше удоволствието да разговаря с Теодора Нишков, известна още като Принц Датски, и доц. д-р Александър Нишков, преподавател по фотография в НАТФИЗ. Темата бе фотографията – изкуство, вдъхновение и наследство. Теодора Нишков, фотограф и наследница на писателя Димитър Подвързачов, представи своето творчество..
Днес отбелязваме 67 години от деня, когато за първи път записите в "Златния фонд" на БНР започват да се описват и организират във ведомост . По..
"Антология Съвременна българска поезия" има официална премиера на 5 декември от 18,30 ч. в Yalta ArtRoom . Включени са 43 утвърдени имена, а целта на..
"Да създаваш вино означава да разказваш история" – това е основното послание, което се откроява от думите на Екатерина Христова, член на Управителния..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg