Нова година, нов късмет – и за музеите, и за художествените галерии

Кои са най-важните събития, с които някои от музеите у нас изпращат старата година и с какви надежди посрещат новата 2024. В кратка ретроспектива споделиха своите успехи през отминалите месеци и очакванията за новата година, представители на сдружението "Български музеи", Етнографски музей на открито "Етър", Регионален исторически музей - София, Регионален исторически музей - Търговище, Регионален етнографски музей - Пловдив, Художествена галерия - Казанлък, представители на туристическата индустрия.

И през отминалата година не бяха малко проблемите, с които трябваше да се справят музейните институции. В началото Борис Хаджийски, директор на Регионалния исторически музей в град Пазарджик и председател на националното сдружение "Български музеи", отговори на въпроса – кое е най-страшното препятствие, което се е наложило да преодолеят музеите, през отиващата си година?

"Бих казал, че използването на думата "страшно" не е особено актуална за музеите, тъй като те се справят с всички проблеми. Да, разбира се, ако има внимание малко повече от държавата ще бъде още по-добре, но пък сдружение "Български музеи" е точно за това – за да може да решава възникнали проблеми на своите членове. Както знаем всички сдружение "Български музеи" е сдружение на институциите музеи и художествени галерии. В него членуват 140 институции на паметта, както ги наричаме. И това е абсолютно вярно, тъй като тези институции пазят българската памет. В този ред на мисли мога да кажа, искам да кажа, че може би най-важният проблем пред българските музеи, както и пред всички други институции, които се занимават с култура – това е финансовият проблем. И ние съсредоточихме усилията си към неговото решаване, тъй като за 2023, беше предвиден 1,8% увеличение на стандартите на музеите. С много усилия успяхме да постигнем 10% и започнахме, разбира се, офанзивата и за 2024 година, тъй като беше важно, с оглед на увеличената драстично минимална работна заплата с близо 20%, да можем да бъдем актуални и ние, спрямо своите служители. А и не само по отношение на възнагражденията, а и по отношение на модернизацията на музеите. И затова инициирахме много разговори, срещи с политически партии, с депутати, министри, заместник-министри.

И бих искал да благодаря на колегата Огнян Тодоров, който е заместник-председател на сдружението, за изключителните усилия, които положи, за да можем да постигнем това, което окончателно видях в Държавен вестник, а имено – публикуваният бюджет на Републиката за 2024 година – увеличението за музеи, галерии, библиотеки е 23,5 милиона лева! А беше заложено само преди един месец 0% увеличение. Значи, постигнали сме известен успех, както се казва!

През годината нашият музей продължи да работи по модернизирането на зала "археология", тъй като ние имаме един спечелен проект – бенефициента на проекта по Норвежката програма за близо един милион лева – и до края на месец април, следващата година, ще открием нова, модернизирана зала "археология". Със сериозен ремонт, с вентилация, аклиматизация, с нови витрини, с интерактивни техники, със софтуер и разбира се – с всичките наши съкровища, които съхраняваме във фондохранилищата. Това е едното. И второто е, че продължихме да бележим успехи в проектната си дейност – само за 2023 година сме спечелили проекти на стойност 130 хиляди лева. Което всъщност е важно, тъй като тези проекти, тези пари от проекти дават възможност и ние да отделяме средства за дейности, за които обичайно ще трябва да вземем иначе от издръжката на музея, която не е чак толкова голяма. Надявам се, разбира се, в следващите 2024 и 2025 да има достатъчно пари за музеите. Мисля, че ще гледам положително на всичко това, което казвам, защото след множеството срещи и разговори, самите народни представители са убедени, че за културата трябва да се дава повече и повече тъй като културата всъщност, обхваща всичко.

Всички българи – да бъдат живи и здрави! И една успешна, мирна и здрава Нова година!"

Следващият разговор е с професор Светла Димитрова, директор на Етнографски музей на открито "Етър" и председател на Българския национален комитет на ИКОМ – инициалите на Международния съвет на музеите. Ето какво сподели тя:

"Две основни неща (през отминалата година). Първото беше, че след известно прекъсване заради Ковида, направихме Международен панаир на занаятите отново, с много сериозно международно участие, с над 300 занаятчии от 15 страни. С много интересна майсторска надпревара – за първи път в историята на музея – по куюмджийство, с младежка секция и с много демонстрации от страна на българските майстори. И другата ни голяма гордост, е че всички водни съоръжения, които бяха реставрирани и консервирани, по един проект на Общината в Габрово. През годината организирахме с тях най-различни демонстрации, за да могат да се запознаят хората как работят тези съоръжения. И да покажем тази наистина забележителна колекция, единствена на Балканите, която се пази в нашия музей – десет такива интересни обекта, като воденици, тепавица, стругове. И надявам се, че всички, които са посетили музея, са били много впечатлени и доволни от онова, което са видели.

Новата година я посрещам с желание за още повече успехи, активна работа. Знаете, че сме определени като домакини за връчване на наградата "Жива". Това е награда, която оценява работата на музеите, основно в славянския свят. През септември, изданието "Жива" – десето, юбилейно – ще бъде при нас, ще има и Празник на пестила. Празника на пестила и Панаира на занаятите са събития емблематични за музея. И надявам се всички, които ни посетят през 2024 година да намерят за себе си нещо, с което да осмислят живота си в бъдеще! Било то занаят или домашно занятие, или някакво хоби, защото нашият музей работи за това – да провокира хората чрез творчество да опознават миналото си. Бъдете живи и здрави!"

А каква беше годината за Регионалния исторически музей - София, питам доцент Венета Ханджийска, директор на музея.

"Най-интересното освен, разбира се, текущите музейни дейности, през годината – може би с най-голямо очакване и напрежение – премина реализирането на три проекта, които смея да кажа, че доста успешно успяхме да приключим. Два от тях бяха в самото начало на годината, още през март месец – трябваше да приключим за съвсем кратък срок, свързани с финансиране от Министерството на културата. Единият проект беше свързан с реставрационна дейност на предмети, които специално след това бяха представени в една голяма изложба, посветена на Еврейската улица, която беше свързана с честването на 80 години от спасяването на българските евреи. Малко след това приключихме и проект, за обновяването на зала "археология" или така наречената зала "Наследството на древността" в музея, в която включихме нови експонати. А това, с което най-много се гордеем, е нашата политика за достъпен музей, както я нарекохме, свързана с това да създаваме възможност в музея да посрещаме и публика с по-различни потребности – създадохме текстове на Брайл, експонати, които са за незрящи. Информационните елементи бяха направени на шрифт за дислектици. Така че, това са нещата, с които наистина се гордеем!

И разбира се, един от големите ни проекти, който приключи буквално през декември, е свързан с обновяване на експозицията в Триъгълна кула на Сердика, където освен обичайните неща – нови информационни пана, експонати, отново свързани с незрящи – с текстове на Брайл. А пък най-голямата ни гордост всъщност – създаването на музей на виртуалната реалност, където посетителите могат да се потопят в миналото и сами да изградят отбранителната кула на Сердика – една от кулите. И така, разбира се, през отминалата година може да се похвалим и с още един обект, към многобройните обекти на музея. След дълъг период на реставрация, беше завършено експонирането и обновяването на обект Късноантичен мавзолей в квартал Лозенец, който от октомври месец вече започна да посреща туристи.

С усмивка и оптимизъм, смея да кажа, аз и колегите гледаме напред, към новата година ! И още веднага имаме готовност, с какво да започнем. В средата на декември месец, непосредствено преди празниците, разбрахме всички с удоволствие, че отново сме спечелили два проекта, с които кандидатствахме през есента, пред Министерството на културата. Ще получим финансиране и отново ще се заемем веднага с обновяване на втора зала в музея – залата, с един от най-впечатляващите експонати "Златната каляска". А пък реставраторите ще трябва доста да се мобилизират, за да реставрират картини от фонда на музея, които са дело на Владимир Мански, тъй като през 2024 година планираме изложба, посветена на 110-годишнината от неговото рождение. Това по отношение на проектите, поне засега. А иначе сме запланували една голяма изложба, с която да отбележим 10-годишнина от първата, наложила се вече като ежегодна изложба на музея "Археология на София и Софийско", доста бързо отлетяха тези десет години, така че през 2024 г. правим юбилейната десета такава. А друга годишнина, която ще отбележим, вече от една година се готвим за това, е навършването на 90 години от създаването на природен парк Витоша, а имено – през 1924 година. Всичко добро желая и до нови срещи!"

Следващата среща беше с доцент Ангел Янков, директор на Регионалния етнографски музей в град Пловдив. Имаше ли много придобивки, много нови експонати през отминалата вече година?

"Казвам че сме добре, защото изпращаме една хубава година за Регионален етнографски музей-Пловдив! Хубава, освен с придобивките, които имаме, трябва да се похвалим, че музеят има и втора сграда, в която през 2024 година готвим нова експозиция. През 2023 година извършихме основен ремонт и реставрация във вътрешността на сградата. И се надяваме през новата година, живот и здраве, да представим една богата експозиция, която още повече да разшири представите за Пловдив, като град на културата. Надяваме се, че няма да имаме препятствия по пътя. Надявам се, наистина, на една по-добра година, с много нови изложби, с нови експозиции. През изминалата година имахме добри поводи за радост, тъй като имахме и национална научна конференция и много изложби, в сътрудничество с различни държави. Мога да кажа, че през 2023 година имахме наша изложба в Братислава, също в Китай – в град Ханджоу, така че наистина изпращаме една добра, за нашите стандарти, година…"

През отминалата година Регионалният исторически музей в град Търговище, също предложи на своята публика интересни прояви. Разказва Магдалена Жечева, директор на институцията.

"Ние сме с пълно удовлетворение от това, което премина през цялата година, тъй като за музея в Търговище тя мина под знака на едно голямо честване. А имено 160 години от построяването на най-значимата музейна сграда за Търговище – Славейковото училище. И ние се постарахме по този повод, да покажем и да разкажем на нашите посетители и приятели и партньори всичко, което може да се разкаже за събитията, около честването на строежа на училището. Около хората, които са го правили и разбира се, целият смисъл, който са вложили в битието на тази сграда. Иначе през годината успяхме да привлечем за наши партньори Националния археологически музей, които ни гостуваха с една чудесна изложба, свързана с нашия край, с материали от тракийската гробница от търговищкото село Руе. Постарахме се да представим пред нашата по-широка публика и събитията за България, в които Търговищкия край има специално участие, а имено Илинденско-Преображенското въстание. Съответно усвоихме помощта, която ни даде Министерството на културата – с два спечелени проекта, с които се родиха един чудесен каталог за изложбата ни за "Свещената дреха" и съответно, както казах, Славейковото училище беше представено в едно чудесно издание, което излезе през годината. Така че ние се постарахме да привлечем допълнително внимание, освен това, което сме имали. Това ни мотивира и за следващата година да бъдем максимално интересни. Желанието за всеки един музей, как да кажа, това е нещо… винаги има много идеи в началото на годината. Естествено - да привлечем повече посетители, да привлечем и повече наши малки приятели, които участват в образователните ни програми. Тъй като през изминалата година техният брой нарасна на две хиляди, а надяваме се по-нататък да продължим да привличаме интереса и на още такива деца от различни възрастови групи и ученици…"

Свързахме се и с Пламен Хаджипетров, директор на Художествената галерия в град Казанлък.

"Денят е прекрасен, а новата година обещаваща, че посоката, в която сме поели с екипа на институцията е, ако не вярната, със сигурност поне ползотворна, за развитието на сцената в региона на Казанлък.Но може би нещо, което ще оценим, вярвам след години, е създаването на изцяло нова музейна институция в града – нов филиал към Художествена галерия-Казанлък. При това филиал като никой друг не само у нас, но изобщо в културна Европа, можем да кажем. Музей "Ахинора", който е посветен изцяло на една единствена творба и така ми се струва, че е едно малко бижу, което създадохме в Казанлък и съвършено нов тип музейна институция, която се надявам да покажем, че може да работи и да функционира в епоха, в която всички съзнаваме, че сме пренаситени от образи. И музеите, докато не осъзнаем това и не поемем по посока на същностна работа с публиките, в които не толкова образите са важни, а историите, които седят зад образите. Това е основната посока, която аз следвам изобщо като концепция в работата си и така именно с това мото вървим и развиваме институцията Художествена галерия - Казанлък. И разбира се – прозрачност и съвремие – две думи, на които аз изключително много настоявам, защото без тях доверието на публиките ми се струва, че е невъзможно да бъде върнато. Защото колкото и да си говорим оптимистично, трябва да кажем, че българската музейна мрежа страда от доста дефицити и е хубаво да си говорим и за тях. Да, в края на годината е добре да казваме и доброто, което сме свършили, но се надявам, че ни очаква една нова година, в която заедно с колегите, с екипите на Министерство на културата, с външни експерти, ще се придвижим по посока на преодоляване на тези дефицити."

И разбира се, отделихме и няколко минути за културния туризъм. Нашият разговор в тази посока, осъществихме с доцент Соня Алексиева. Тя е PR или както у нас е прието да казваме – експерт "Връзки с обществеността" и също така е съучредител и член на Управителния съвет на Асоциацията за реклама и комуникации в туризма.

"След едно чудесно, макар и кратко пътуване, из фантастичния стар град на Пловдив – отворените музеи, старите къщи под последното слънце за годината, с очакването да видим по-скоро и най-новия български музей – знаете, това ще е "Музеят на ютията", към Регионалния етнографски музей в Пловдив. И аз не мога да повярвам, че ще видим една невероятна колекция от около шестстотин предмета, съхранени от един известен пловдивчанин. И дай Боже, всъщност, да изпратим старата година с мечтите за новите културни събития, галерии и музеи на България. Много събития имаше – знаете, една много трудна, много коментирана, на моменти тъжна, не само щастлива година за българите, много напрегната в политическо, в икономическо отношение. Твърдя, че много от хората, които развиват туризъм, инвестират в културния туризъм, наистина, и през изминалата година разбраха, че българите могат да печелят от културния туризъм, ако го оценят, а не само инвестират в него, но и вярват в него. И това показват и резултатите, цифрите, които ни изпратиха много музеи, много културни институции. Ако щете дори и тези протести – да бъдат по-добре заплатени хората в културната индустрия, специалистите, експертите – и самите ние да повярваме, че България е толкова красива и толкова много може да предложи. От малките селища до архитектурните резервати, не само издателската индустрия, успехите на толкова много български таланти в чужбина.

Ще ми позволите да кажем все пак и че новата 2024 година, според традиционната китайска култура, започва на 10 февруари с годината на Дракона, който е известен не случайно с много сила, с късмет, с успех, но разбира се и с предизвикателства. Аз си пожелавам в тази година на Дракона, знаете – едно от най-могъщите животни в китайския зодиак – да огрее всеки от нас, според талантите му, според желанията му! Аз, например, участвах като издател, като автор, като редактор на четири нови книги през тази година, защото книгите са нещо, което наистина остава, както остават записите ни във Вашите предавания.. Тук искам да кажа, че очаквам отново да бъда поканена в "Европейски паралели – за музея, за галерията" – място, където всички ние, които почитаме културата, които тачим наистина културното наследство на българите, казваме своите идеи, казваме за своите мечти, разказваме за своите срещи с културата. Така че дано Драконът, освен противоречив, като казвам така дано да донесе и на мен срещи с интересни хора, с нови творци, да имам също нови издания. Вече двама мои студенти искат да им помогна за издаване на първите им книги! Това са все невероятни неща, защото съгласете се, всички се молим да има мир, да има спокойствие, да има добри новини. Но в края на краищата нека и аз и Вие да запазим в своя вътрешен свят това, което ни прави по-добри, това, което ни крепи. Защото обичаме да разказваме за тези постижения и аз твърдя, че храната, твърдя, че парите, твърдя че финансите, супер колите, жилищата, невероятните пътешествия са нещо чудесно и го пожелавам на всеки! Но мисля, че 2024 година за всички нас ще е силна, добра година, ако сме в мир със себе си, с приятелите си и със своите желания и постижения! Дай Боже и за Вашето чудесно предаване!"