В търсене на нормалността

В епизод 526 "Трамвай по желание" започва Новата 2024 г. с идеята за меценатството и благотворителността – създателите на артистично пространство Теодора и Христо Кирови и знаменитият диригент Йордан Камджалов, откривател и покровител на млади таланти.

Навръх Богоявление, Кръщение Господне и Йордановден двамата мисионери на добротворството отново са в действие. Същият този ден в София те откриват Академия за човека. В нея участие ще вземат способни и преуспели българи от всички клонове на знанието, изкуствата, културата и спорта. Концепцията на това общество е, че всеки българин носи шампионското в себе се, а всеки шампион е нормален човек.

В допълнение към авторитетната творческа биография на Камджалов могат да се добавят редица  престижни факти. Прочутото издателство „Kubon & Sagner“ отпечатва книгата „Звукови светове. Диригентът Йордан Камджалов" на немски език с резюме на 7 езика, представяща търсенията му на единство между музика, философия и наука. Присъдена му е единодушно "Наградата на музикалната критика" от 24th Central European Music Festival.

Друго признание пък препраща маестрото към хоризонтите на вечното. През 2014 г. НАСА (NASA) и МАС (IAU) дават неговото име на астероид – 52292 Kamdzhalov, като обявяват, че „той свързва света на музиката с очарованието на вселената“.

Семейство Теодора и Христо Кирови пък показват, че бизнесът може да има и художествено лице. Историята е описана и накратко тя е следната. Създаденият от тях Сити Марк арт център не е просто театър – то е център за изкуство и бизнес. 2008-ма купуват кино Левски, което е било затворено за незаконно стрителство. Стигнало се е дори до дренаж на основите. Изкъртва се и се изкорубва всичко. В обновяването са вложени над 5 млн.лв., теглят се кредити. Теодора лично създава архитектурния и дизайнерски проект. Предприемат това приключение осъзнавайки, че в България има огромен глад за култура и че духовността е това, което ще ни спаси. Според Христо криза на духовността не само у нас, а и в целия свят. 

Снимка – Ани Маринова, БНР