Както всяка година на 6 януари честваме един от най-обичаните празници – Йордановден. Празникът е посветен на кръщението на Исус Христос в река Йордан от Йоан Кръстител. Наричаме Йордановден също и Богоявление, защото по време на кръщението от небето се спуснал Светият дух, в образа на гълъб и кацнал върху рамото на Исус Христос. Това е и празникът, който отбелязва края на поредицата от "Мръсните дни". Доцент д-р Петко Христов, от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей, припомни символиката и особеностите на този ден – какво знаем и не знаем за "мръсните дни", какво е значението на водата и с какво се свързва леденото хоро и "хвърлянето" на кръста. Свързахме се и с един известен именник – Йордан Ефтимов – поет и литературен критик, за да научим как той приема обичаите и традициите на този ден.
За доцент Христов идеята на българските празници е хората да усетят смисъла да са част от една задружна общност, която споделя и радостите и надеждите.
"Винаги съм казвал, че вярата, отношението към духовното, към отвъдното, към Бога е нещо, което го има в българина, под различни форми. Българинът, колкото и да е странно, вярва – не, разбира се, в тази наложена доктрина, която институционално е организирана – не винаги! Тук веднага се сещаме – на днешния празник честваме и годишнина от рождението на Христо Ботев – за неговото "О, мой Боже, правий Боже! Не ти, който си в небесата, а ти, който се в мене, Боже..!" Важното е, че все пак една вяра има. И което е за мен особено важно, че подобни празници ни карат да правим неща, които ни създават чувство за общност. Това чувство на празнично единство е нещото, което всяко ново поколение изработва за себе си. Което е много важно в днешното обществено разделение, ситуация, както искате го наречете…"
На Йордановден "мръсните дни" си отиват, но какво символизират тези дни?! Защо е важно да знаем поне малко за тяхното значение. Защото познаването и споделянето на традициите, може да помогне да изразим това чувство на общност, както сподели доцент Петко Христов.
"Така наречените "мръсни дни" – всъщност терминът "мръсни дни" не е от това, че те са замърсени. Мръсно идва от благо, от мазно, нека така да го кажем. Това са единствените две седмици в християнския календар, когато не се пости, дори и в сряда и петък. Всъщност става дума за това, че според предмодерните представи на българите, годината си отива и буквално – така го обясняват в етиологичните легенди, т.е. легендите за произход – казват: светът става като решето! Отвъдният и нашият свят стават като едно цяло. Затова през мръсните дни бродят всякакви демонични и сили от отвъдното – караконджоли, таласъми и т.н. Активизира се границата между световете – става пропусклива. Това е свързано с две неща, разбира се. Освен демоничните нечисти сили и предците ни също са с нас.
Неслучайно на Бъднивечерската трапеза се смята, че и живите и мъртвите са там заедно. И всички трябва да бъдат там, включително и пеленачетата. И когато се раздава късмета, когато най-старият мъж в къщата – по идея, но може да бъде и най-старата жена – когато раздава Боговицата, всеки получава своето парче!"
Йордановден отваря ритуалите, свързани с водата и с очистването. Ако началото на мръсните дни е поставено по-скоро с ритуали с огън, с времето, в което обикалят маскираните мъже – в Западна България сурвакарите, т.е. това е моментът, когато отвъдният свят е дошъл при нас, вече с Йордановден, Ивановден и Бабинден започва очистването, започва слагането на границата. Неслучайно водата в представите на българите – и не само на българите, а и на много други народи – водата е границата! Водата е границата с отвъдното и затова тя трябва да бъде поставена отново. Водата трябва да бъде кръстена. И след това и младежите, които са били сурвакари и те отиват в черквата и кръщават този, който ги е водил, т.е. поливат го с вода, така да го кажем. На Ивановден кръщават младоженците, които са минали през сватбения ритуал през годината, водят ги на реката да ги окъпят, кумовете поливат с вода кумците, младежите, които са участвали в маскарадните обиколки. И най-важното, разбира се, на Бабинден, това е една поредица от трите обредни дни, на Бабинден, тази, която стои на входа и на изхода на света – бабата, която помага при раждането. Тази, която поема новия живот от отвъдното в ръцете си - тя съответно трябва да се умие, т.е. тя също трябва да се очисти и да мине през ритуала с водата."
Това са едни от най-често използваните думи от днешните тийнейджъри. "Няма какво да се обърка" се превръща и в девиз на TRAP Fest – фестивалът за култура, музика и младежка енергия. Това лято той отново събра млади хора от цялата страна с концерти, сцени и незабравими емоции. Създателят на едно от най-новите читалища у нас и организатор на..
Как се ражда поетът? На този въпрос се опитва да даде отговор Никола Петров, който представи своята книга "Ето го разкаяния победител" на 41-вите Празници на изкуствата "Аполония". "Това е въпрос на емпирично доказване, което вероятно ще включи някакви генетични проучвания и проучвания на това как средата влияе, ако приемем, че те не се раждат изцяло..
Това, което открих още при първия прочит е как, през цялото време, през целия си живот искаме да бъдем колкото се може по-свободни и неограничени, но сами се ограничаваме и всъщност нашата свобода зависи изцяло от нас… казва Яна Титова за пиесата на Захари Карабашлиев "Лисабон". Яна Титова е режисьор на спектакъла на Младежкия театър...
След като получи “Специалната награда на журито” на Международния филмов фестивал “Любовта е лудост”, “Диви ягоди” беше представен на публиката на 41-вата “Аполония”. Дебютът в игралното кино на Татяна Пандурска е по документалните разкази “Забравените от небето” на Екатерина Томова и разказва за архитект Дафни Бело от Ню Йорк. Дафни неочаквано..
Георги Борисов представи двутомника си "Моите истории" в Художествената галерия в Созопол в рамките на 41-вите Празници на изкуствата “Аполония”. Литературният труд обхваща дълъг период от живота му – от 1973 до 2023 година. Без да нарича томовете дневник, спомени или да определя изобщо жанра им, авторът "представя непубликувани свои..
На 10 септември дворът на Драматичния театър в Пловдив ще се превърне в сцена за една специална музикална вечер. Певицата и пианистка Александра Борисова –..
Георги Борисов представи двутомника си "Моите истории" в Художествената галерия в Созопол в рамките на 41-вите Празници на изкуствата “Аполония”...
Мултидисциплинарен екип от онколози, уролози, генетици, патолози и биоинформатици от МБАЛ "Царица Йоанна-Исул" проведе едно от малкото в България..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg