С желанието да се заредим с доза оптимизъм за бъдещето на науката за езика, образованието и духовната ни среда на живот в предаването "За думите" се срещаме с членовете на клуб "Съвременна българска морфология" на катедрата по български език на Софийския университет. (Морфологията е онази част от науката за езика, която изучава формата на думите, строежа им, правилата за тяхното образуване и свързаните с формата граматически значения).
Клубът съществува отскоро, от 2023 г., в него членуват около 20 студенти, някои от тях – Диана Андрова и Патрик Михайлов, вече имат много успешни изяви на научни форуми със свои разработки, които с жар обсъждат с колегите си и с трите вдъхновяващи ръководителки на клуба – проф. Красимира Алексова, проф. Петя Осенова и гл.ас. Ласка Ласкова.
С какво заниманията с наука и по-точно с морфология са толкова привлекателни за младите хора, че да им посветят време, страст и постоянство, как изглежда това в очите на близките и връстниците им, правят ли си планове за бъдещето, с такива въпроси се обърнах към третокурсниците Диана Андрова и Патрик Михайлов и новите в клуба – второкурсничките Тиана Гъдева и Виктория Цолова.
Д. Андрова: "На първо място мисля, че заслуги за това да проявяваме такъв интерес имат нашите преподаватели, защото те наистина и трите ни преподавателки по морфология са хора, на които им личи, че горят в това. Аз за първи път на лекциите по морфология видях езиковед, който преподава така материала си сякаш е литература. То е, защото има такъв стереотип, че литераторите са по-огнени хора, ръкомахат… емоционални са, а такова нещо нямаше при езиковедите дотук и то даде отражение, мисля, че ние сме пример..."
В. Цолова: "Засега до втори курс все още не съм осъзнала дали съм езиковед или литературовед, затова реших да изпробвам и от двете неща и да влагам еднаква енергия и за морфология, и като цяло за езиковедските дисциплини, така и за литературоведските и затова реших да се запиша в този клуб, за да вникна малко повече в дисциплината и да видя дали това наистина може да бъде моето нещо."
П. Михайлов: "Завърших ТУЕС, което е средното училище към техническия университет с профил "Системно програмиране", като страстта ми към компютрите и технологиите не е угаснала, даже и в момента това е основното нещо, с което се занимавам в свободното си време, същевременно и малкото припокриване между технологиите и филологията, а именно пиарът или връзките с обществеността… За момента освен студент и участник в клуба по морфология и съответно активен участник в научни конференции, съм и участник в Студентския съвет на Софийския университет, като заемам длъжността председател на комисията по връзки с обществеността и същевременно съм и учител в ТУЕС по български и литература…"
Т. Гъдева: "Естествено това за хората около мен е малко странно, вкъщи бивам наричана "зубър" точно заради интересите към морфологията и най-вече към старобългарския… Приятелите ми също те са най-потърпевши, защото постоянно се появявам с някакво странно изказване: "Хора, вие знаете ли откъде идва тази дума… а вие знаете ли защо това се пише така"… Не се чувствам странна, може би, ако е странна, е готино странна, защото знам нещо друго, различно и се чувствам като един вид техен преподавател, просветител, така че мога да им обяснявам и понякога се забавляват наистина."
Целия разговор със студентите чуйте в звуковия файл:
Най-добрите български ученици по биология спечелиха 4 медала от най-престижното състезание за годината. На Международната олимпиада по биология (IBO 2025) родните гимназисти отвоюваха 2 сребърни и 2 бронзови медала, съобщават от Сдружението на олимпийските отбори по природни науки. Олимпиадата се проведе от 20 до 27 юли във Филипините...
Природният феномен "Подводна вкаменена гора" е открит на около 18 метра дълбочина в района между гр. Созопол и островите Св. Иван и Св. Петър. Мястото е уникално в световен мащаб, тъй като вкаменени дървета под вода има на много малко места. Смята се, че нашата "Вкаменена гора" е на около 20 милиона години, според геолозите. Първите..
"Казвам се Анита Гергова и съм горда майка на четири породени деца. Те са моето вдъхновение да се свържа с Адел Фабер и Илейн Мазлиш и да поема отговорността и ангажимента да разпространя техните световно признати курсове сред българските родители и всички хора, работещи с деца." За това къде и кога се поставят граници между родители и деца,..
"За всички ученици е важна мотивацията, а Гошо е изключително мотивиран. И изпълнен с желание да помага на другите." Това казва за Георги Костадинов неговата учителката в Бургаската природо-математическа гимназия Мариана Анастасова. На юнската сесия той успешно взе и последния си изпит за тази учебна година и от есента ще е второкурсник във..
В последните десетилетия, след приемането на Закона за културното наследство (ЗКН) през 2009 г., нашето недвижимо национално наследство, нашите старини бяха оставени на произвола на съдбата и природните сили, се казва в документ-петиция, изготвен от група експерти и интелектуалци в България. "Поставяме настоящия документ на обсъждане пред..
Как изкуството помага за осмисляне на нарастващите екологични кризи и за намирането на решения за тяхното преодоляван? Този въпрос е на фокус на вниманието..
Насилието срещу възрастни жени е специфичен и сериозен социален проблем в световен мащаб, изискващ координиран отговор от различни организации. Сред..
През 2025 г. България за първи път ще има честта да посрещне един от най-значимите артисти на съвремието. След повече от четири десетилетия забележителна..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
