С желанието да се заредим с доза оптимизъм за бъдещето на науката за езика, образованието и духовната ни среда на живот в предаването "За думите" се срещаме с членовете на клуб "Съвременна българска морфология" на катедрата по български език на Софийския университет. (Морфологията е онази част от науката за езика, която изучава формата на думите, строежа им, правилата за тяхното образуване и свързаните с формата граматически значения).
Клубът съществува отскоро, от 2023 г., в него членуват около 20 студенти, някои от тях – Диана Андрова и Патрик Михайлов, вече имат много успешни изяви на научни форуми със свои разработки, които с жар обсъждат с колегите си и с трите вдъхновяващи ръководителки на клуба – проф. Красимира Алексова, проф. Петя Осенова и гл.ас. Ласка Ласкова.
С какво заниманията с наука и по-точно с морфология са толкова привлекателни за младите хора, че да им посветят време, страст и постоянство, как изглежда това в очите на близките и връстниците им, правят ли си планове за бъдещето, с такива въпроси се обърнах към третокурсниците Диана Андрова и Патрик Михайлов и новите в клуба – второкурсничките Тиана Гъдева и Виктория Цолова.
Д. Андрова: "На първо място мисля, че заслуги за това да проявяваме такъв интерес имат нашите преподаватели, защото те наистина и трите ни преподавателки по морфология са хора, на които им личи, че горят в това. Аз за първи път на лекциите по морфология видях езиковед, който преподава така материала си сякаш е литература. То е, защото има такъв стереотип, че литераторите са по-огнени хора, ръкомахат… емоционални са, а такова нещо нямаше при езиковедите дотук и то даде отражение, мисля, че ние сме пример..."
В. Цолова: "Засега до втори курс все още не съм осъзнала дали съм езиковед или литературовед, затова реших да изпробвам и от двете неща и да влагам еднаква енергия и за морфология, и като цяло за езиковедските дисциплини, така и за литературоведските и затова реших да се запиша в този клуб, за да вникна малко повече в дисциплината и да видя дали това наистина може да бъде моето нещо."
П. Михайлов: "Завърших ТУЕС, което е средното училище към техническия университет с профил "Системно програмиране", като страстта ми към компютрите и технологиите не е угаснала, даже и в момента това е основното нещо, с което се занимавам в свободното си време, същевременно и малкото припокриване между технологиите и филологията, а именно пиарът или връзките с обществеността… За момента освен студент и участник в клуба по морфология и съответно активен участник в научни конференции, съм и участник в Студентския съвет на Софийския университет, като заемам длъжността председател на комисията по връзки с обществеността и същевременно съм и учител в ТУЕС по български и литература…"
Т. Гъдева: "Естествено това за хората около мен е малко странно, вкъщи бивам наричана "зубър" точно заради интересите към морфологията и най-вече към старобългарския… Приятелите ми също те са най-потърпевши, защото постоянно се появявам с някакво странно изказване: "Хора, вие знаете ли откъде идва тази дума… а вие знаете ли защо това се пише така"… Не се чувствам странна, може би, ако е странна, е готино странна, защото знам нещо друго, различно и се чувствам като един вид техен преподавател, просветител, така че мога да им обяснявам и понякога се забавляват наистина."
Целия разговор със студентите чуйте в звуковия файл:
На 14 и 15 февруари в Софийския университет се проведе академична конференция под надслов "Творчество и иновации – измерения на бъдещето", организирана Националния университетски център за творчество и иновации. Мащабното събитие беше приветствано от представители на изпълнителната власт и академичното ръководство. Изключително богатата програма,..
Марко Видал е поет, но също така и преводач от български на испански език. Човек, който обича да пътува чрез езиците и културите. Издател на едно съвсем малко и ново издателство, посветено на превода и популяризирането на литературата на малките езици. А само една малка част от неговите литературни маршрути минават през Испания, България, Узбекистан...
152 години след обесването на националния герой Васил Левски говорим за личността и делото на Апостола по два познавателни вектора. Първият – историческата наука за тази забележителна фигура от нашите националноосвободителни усилия, а вторият – образът на Левски както в произведенията на класиците, така и в произведенията на нашите съвременници...
На 18 и 19 февруари с тържествени прояви България отбеляза 152 години от гибелта на най-светлата личност в историята на нашето национално възраждане и освобождение от петвековно потисничество и безправно съществуване в рамките на Османската империя. Васил Иванов Кунчев, Дякон Игнатий, Апостола, Левски – не просто обаятелен образ на герой, мъченически..
"Т ук, където се намираме сега, в Централен Анадол, са много почитани думите на персийския поет и философ Мевляна Джеляледдин Руми, който казва: "Ела, който и да си ти", разказва туристическият гид Гирай УУр Йозджаш. И той обяснява, че на територията на Република Турция днес съществуват седем региона, със седем различни климата, дори със седем..
Видеопоредицата "Сградите разказват" е нова инициатива на Регионалния исторически музей - София. Археолозите Йордана Николова и Валентин Витанов, които..
Националният център за обществено здраве и анализи изнесе статистически данни, според които над 30% от децата между подрастващите са правили опит да..
"Небе, голямо колкото земята. С перо и четка за Добруджа" – така е озаглавена антологията, която наскоро излезе от печат и предстои да бъде представена..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
