"Имаме доста публицистика, написана след 1989 година, когато вече имаше възможност да се разкриват престъпленията на комунистическия режим – но публицистиката много често е небрежна. Трийсет години след промените в България все още нямаше сериозно изследване на писателите и Народния съд, накрая се хванах и го направих. Но за мен този дефицит беше доста стъписващ. – казва проф. Пламен Дойнов, ректор на НБУ, за причините за написването на новото му изследване "Освен терора: Моделиране на новия писател на НРБ.1944-1956".
"Непосредствено след 9-и септември имаме много жертви, извън столицата също, не само на писатели, но и на водещи журналисти. С един замах, много бързо, още първите месеци след 9-и септември се премахват потенциално опозиционните автори, има и художници като Райко Алексиев. Без съд и присъда, извлечени от домовете, убити или самоубити. Има един много бърз хуманистичен извод , който можем да направим, че насилието в името на каквото и да било няма никога, никакво оправдание."
Според проф. Дойнов сложното за анализ е, че епохата на комунизма не е кратка и не е еднаква. В нея има различни периоди – на размразяване и стагнация. Така че е трудно да се обобщи на едро, нюансите и разликите в различните години са твърде много.
"Тенденцията по завръщането на риториката от тези размирни години е тревожна, защото е симптом за политически и геополитически очаквания. – смята проф. Дойнов – Лепеното на етикети е много характерно за тази епоха, да наричаш някого "фашист" – това е абсолютната лексика на комунистическите функционери до 1955-56 г. Този филм сме го гледали, това е хранителната среда на насилието. Историята никога не се повтаря буквално, но се завръща със свои забравени гласове и недозабравени вождове. Трябва да я познаваме добре, за да видим когато се завръща."
Чуйте проф. Пламен Дойнов в "Какво се случва".
Снимки – БГНЕС и НБУ
Във връзка с 70-годишния юбилей на ЦЕРН и по случай 25-ата годишнина от пълноправното членство на България във водещата научна организация, Министерството на образованието и науката, Софийският университет "Св. Кл. Охридски" и Институтът за ядрени изследвания и ядрена енергетика към БАН организират изложба, която е посветена на настоящето и бъдещето..
"Моите истории" се наричат двата тома, които Георги Борисов представя тази вечер в Софийската градска художествена галерия. Те обхващат дълъг период от живота му – от 1973 до 2023 година. Без да нарича томовете дневник, спомени или да определя изобщо жанра им, авторът "представя непубликувани свои стихотворения, мисли и наблюдения, философски есета..
Кураторът Иво Милев и фотографът Стефан Н. Щерев започват изследователски проект, който представя творчеството на видния европейски скулптор Михайло Парашчук , посветил живота си на България. Документалната изложба "По следите на Михайло Парашчук ", с материали от Държавна агенция "Архиви" и съвременни фотографии на..
Далеч от въпроси като "Какво е искал да каже авторът?", а и "Какво е искал да каже героят?", с ясното съзнание, че авторът и разказвачът не са едно и също нещо и напълно в обстоятелствата на това, че колкото автори, толкова и формулировки на дадено понятие, състояние или форма можем да открием, ние, като зрители, имам възможността да усетим свободата..
Една от структуроопределящите рубрика в "Голямата къща на смешните хора" е "Животът ни като виц". Този път повод за виц е появилата се за пореден път вест, че грандиозен комплекс от 50-метрови небостъргачи ще се строи на площ от 50 декара край булевард "Черни връх". Причината вестта, че и във Варна се канят да изсекат 5 декара горичка в местността..
Ако не сте се самоизолирали от политическото ни злободневие, защото немалко от нас наистина са го направили, и сте слушали внимателно това, което говорят..
На 22 ноември в зала 1 на НДК в рамките на 38-ото издание на Киномания ще се състои българската премиера на "Берлингуер. Голямата амбиция " . Филмът..
От 18 до 20 ноември за трета поредна година се провежда Седмицата на редките болести в Европейския парламент в Брюксел. За очакваните решения и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg