Какви са приетите промени в основния закон – Конституцията на България? Кои от тях оспорва пред Конституционния съд президентът Румен Радев? Какви са мотивите?
Д-р Орлин Колев – експерт по конституционно право, преподавател в Юридическия факултет на СУ "Свети Климент Охридски", дългогодишен консултант на "Законът и Темида", коментира темата в предаването:
"Основните промени касаят съдебната власт. Наред със съдебната власт имаме реорганизация на служебното правителство. И също така имаме изменения в условията за избираемост на народни представители. Тук можем да причислим възможността НС да избира органи с квалифицирано мнозинство.
Във всеки един момент, в който се изменя Конституцията, това е историческо събитие. Що се отнася до съдебната власт, действително имаме до голяма степен отделяне на прокурорите и следователите от съдиите – Висш съдебен и Висш прокурорски съвет.
Тъй като НС трябва да посочи и да избере 11 члена, такава е волята на Великото народно събрание от 1991 г. Въпросът е къде и по колко члена да бъдат позиционирани в двата висши съвета. НС установи, че на съда следва да му се даде по-голяма самостоятелност при неговата самоорганизация в рамките на ВСС и по-голямо участие на Народното събрание във Висшия прокурорски съвет.
И оттук произтичат двете противоположни страни на един медал. От една страна, Висшият съдебен съвет чрез заниженото участие на членовете, избирани от НС, има риск да се капсулира и на практика да си е самодостатъчен при решенията, които взема. От друга страна, е налице голямото политизиране, с оглед завишения брой на членовете в Прокурорския съвет, избирани от гражданската (т.нар. "политическа") квота от страна на НС.
Промените в това кой да бъде служебен премиер. Вече служебен премиер ще може да стане човек на един от следните постове – председател на НС, управител и подуправител на БНБ, председател или зам.-председател на Сметната палата, омбудсманът или негов заместник. Това е големият проблем, тъй като учредителят на властта – Великото народно събрание – е предоставил на президента определен кръг правомощия, изброени в Конституцията. Предоставена е и възможността да се додават правомощия на президента чрез закон, когато НС прецени, че това е необходимо.
Що се отнася до правомощията по закон, там дискусията е отворена и можем да кажем, че могат да бъдат ограничени. Но що се отнася до правомощията на президента по Конституция от Великото народно събрание, е твърде смело да се пипат тези правомощия. И в този смисъл изброяването на конкретен кръг лица, измежду които може да имаме министър-председател, намалява дискрецията на президента. На практика това стеснява неговите правомощия. Също така се губи и фокусът на избираемата длъжност.
Депутати и министри с втори паспорт. С обнародването на измененията на Конституцията двойното гражданство като че се запази само и единствено за народните представители. В хода на приемането на измененията като че ли касаеше и министрите. Това, което е факт и е обнародвано вече в ДВ обаче е, че не се позволява на министрите и министър-председателя, и президента и вицепрезидента да имат двойно гражданство.
Запазен ли е принципът на единството на съдебната власт? Може ли Конституционният съд да изземва функциите на Народното събрание и да нарушава принципа на разделение на властите и да бъде едновременно и пазител, и учредител на властта? Още за процедурата за изменението на основния закон и резервите по това на президента, също и относно по-краткия мандат на главния прокурор от 7 на 5 години, както и отпадналите от първоначалния замисъл за изменение на Конституцията – чуйте подробности от звуковия файл.
Снимка – БНР
"В началото на реформата беше заложено здравната вноска да расте през определен период от време до достигане на над 12%. През годините това нещо се забрави, но ние го помним и ще го напомняме." С тези думи д-р Николай Брънзалов, председател на Българския лекарски съюз (БЛС), напомни преди дни в ефира на БНР за един от първоначалните ангажименти в..
В България от хепатит B и C умират четирима души всеки ден заради ненавременна диагностика и лечение. За 2024 са лекувани едва 752 пациенти с хепатит при нужни над 9 хил., за да бъдат постигнати целите за елиминиране на хепатита като заплаха за общественото здраве. От хепатит В лекуваните са 2 500 при 28 хил. новооткрити случая. На..
128 СУ "Алберт Айнщайн" в София празнува 50-годишнина. В седмицата на училищния юбилеен концерт в "Нашият ден" гостува Юлиян Плачков, директор на 128 СУ "Алберт Айнщайн" от 2011 година насам, учител по история, но човек, улавящ пулса на съвременността. Екипът на училището се придържа към максимата на Айнщайн, която гласи: "Животът е..
В ефира на предаването Lege Artis Петър Галев от платформата CredoWeb коментира актуалните проблеми и нужди на българската здравна система. Основният фокус бе върху необходимостта от адекватно финансиране на здравеопазването и структурни промени, които да осигурят устойчивост и по-високо качество на услугите. От Българския лекарски съюз настояват..
За Българското училище "Иван Станчов" към Посолството на Република България в Лондон в "Нашият ден" разказва журналистът от екипа на предаването Нина Цанева. Цанева споделя впечатленията си от посещението си в столицата на Обединеното кралство по покана на Лектората по български език към Департамента по славянски и източноевропейски езици в..
Отбелязваме 60-годишнината от рождението на този голям български музикант и поет, белязал с творчеството си времето на прехода. Защо неговите послания..
На 21 май в Художествената галерия Колекция "Дарение Светлин Русев" в Плевен ще се състои камерен концерт на трио в състав: Татяна Майони (пиано), Евгени..
Чл.-кор. проф. Атанас Семов гостува в "Нашият ден", за да представи новоизлязлата си книга "Конституцията и Европейският съюз", както и да коментира..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg