Какви са аргументите да има закон против дезинформацията, какъв е опитът на други европейски държави и защо преходът у нас все още не е свършил – коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Евгений Кънев, икономист.
"Аргументите за закон против дезинформацията са много, но преди да се представят аргументите, трябва да има яснота и разбиране в обществото, че България, като част от ЕС и НАТО, е обект на ожесточена информационна война, която се води от Русия. За съжаление това не е факт у нас и затова всеки глас от страна на властите за ограничаване на дезинформацията се интерпретира като посягане на свободата на словото. На практика, когато нямате съзнание, че се води война, човек може и да си помисли, че някой иска да ограничава словото.
Това, което е важно да се знае в обществото, е, че в цяла Европа се води такава война с почти едни и същи наративи. В резултат на това още от 2015 година ЕС и ЕК са разработили законодателство и платформи, които с професионален инструментариум се борят с тази пропаганда. Установяват се канали за сътрудничество между различните страни и техните правителства. За съжаление у нас и това не е така. В този дух и по тази причина аз си мисля, че може би е дошло време за закон, който реално да се бори с дезинформацията. Веднага бих искал да кажа, че това не е закон, свързан със затваряне на медии и уволняване на журналисти. Такъв закон по-скоро трябва да има за цел да принуди държавните институции да обърнат внимание на дезинформацията. Както и да се повдигне тази тема в обществото, защото тя е важна за националната сигурност на страната ни."
Защо политиците не обръщат внимание на дезинформацията
"Не мисля, че на всички не им пука, може би не разбират начините, по които това нещо може да се повдигне като тема и да се търсят решенията на този голям проблем. Може и да не осъзнават важността на проблема. А може и да си мислят, че всичко е в пълномощията на СЕМ. Политиците от промяната критикуваха СЕМ през 2020, 2021, по-скоро защото тогава самите те пострадаха от дезинформация, насочена срещу тях, а сега вече в управлението като че ли проблемът с руската пропаганда не е на дневен ред. И трябва да им търсим отговорност защо това е така. Може би защото вече се чувстват сигурни за своята политическа тежест. Те вече не реагират на пропагандата и дезинформацията и това е изключително тревожен феномен."
Ролята на политическите послания в разпространението на дезинформацията
"Голяма е ролята на политическите послания. Пропагандата има няколко стъпки. Първо, се изграждат наративи, които да защитават руските интереси. Преди войната това бяха ваксините, миграцията, дори еврото. Сега по време на война наративът е обърнат към санкциите към Русия. След това идва техниката за разпространение чрез ботове и технологии за разпространение в социалните мрежи. И последната фаза е, когато политически партии от крайнодесния спектър се заемат със задачата да разпространяват про-пропагандни тези, които Москва би искала да чуе. В България дори най-важната институция ги тръби – президентската."
Интерпретацията на събитията
"Вредна е интерпретацията на събитията, дори и по повод махането на Паметника на Съветската армия. Винаги тези, които създават вредните интерпретации на събитията, имат и технологията да ги разпространят, и после става много трудно да се прави контранаратив. Тук говоря само за руската дезинформация. Иначе е много трудно да се преборим с фалшивите новини, защото те зависят от това кой управлява България. Самите медии се контролират от хората, които пускат фалшиви разкази. Въпросът е какво светоусещане имат гражданите. Както и дали медиите могат да говорят свободно.
Можем да имаме контранаратив на дезинформацията само при свободни медии, в които хората не се притесняват от натиска на регулатори, както и дори за своето здраве. Хората в медиите ги е страх и затова не могат да изградят качествен контранаратив срещу дезинформацията и фалшивите новини. Дори контранаративите срещу Кремъл не се формулират добре. Първо, защото имаме така наречените "четирихилядници агенти", които срещу заплащане разпространяват тези гледни точки. И отделно имаме много благодатна почва, която старателно поддържа руски митове за нашата история, които много добре хващат декиш в нашата среда. Всеки, който се опита да обори руските наративи у нас, бива наричан от най-високата българска институция "безродник" и че "поругава националната памет". Такива думи се използват срещу хората, които се опитват да се изправят срещу руската дезинформация.“
Как се справят другите държави
"Най-добра практика за борба с дезинформацията е в Чехия и в Естония.
В Чехия се изгради Бюро за анализ на информацията към министър-председателя и Съвет, който анализира наративите и как те се инфилтрират в обществото. И по този начин изграждат контрамерки. Като първо – дават чуваемост на тези мерки през обществените медии. Ето, може вместо всеки следобед в БНР да се дава време на хора, които разпространяват пропагандата на Кремъл, може да се правят предавания за това как да се различава руската пропаганда. Това е ролята на обществените медии – повдигане на нивото на медийна грамотност.
Примерът на Естония е още по-заразителен. Те са отправили призив към общественици и към IT специалисти и експерти, които са създали група, която на доброволни начала се занимава с анализ на руската дезинформация и да оползотворява своите резултати. Тази група се казва "Балтийските джуджета". Това е може би най-добрият начин да се повдигне кампания за осъзнатост на тази реалност."
"Пеевски каза"
"За това са виновни изцяло медиите. Не мога да кажа дали журналистите го правят съзнателно поради нивото на своята подготвеност или неподготвеност, или им е внушено по този начин да държат микрофона пред определени хора. Но е ясно, че нямаше причина, поради която всички медии три месеца да "интервюират" само Пеевски и накрая да кажат, че Пеевски определя всичко в държавата. Ами да, защото вие нон стоп му давате микрофона. Не отидат при министър-председателя, който взема решенията и да пият вода от извора, а питат Пеевски. И така създават впечатление, че той определя дневния ред в държавата."
Ново статукво в държавата
"Това е малко пресилено, според мен. Има някакви свръхочаквания. Когато не си добре подготвен за реалността в България, имаш свръхочаквания за героя, който ще дойде с меча и ще отреже главите на ламята. Това е точно извън разбирането как работи демокрацията. Но дори и да си много добър, ако нямаш медии, които да са зад теб и искат да наложат обществения интерес, ти няма как да спечелиш 121 депутати. В такъв момент, за да имаш мнозинство, трябва да си или с бившата комунистическа партия, която е с наратива на Москва и ще те обвинят, че правиш управление с комунисти, или трябва да правиш управление със сегашните олигарси. Когато си с тях в коалиция, естествено, че можеш да постигнеш само това, което е възможно да постигнеш общо с тях. Каква е алтернативата – да бъдат опозиция и да се опитат да стигнат 121 гласа. Това, ако стане някога, какво ли ще остане от България дотогава?
Няма алтернативни предложения от тези, които критикуват сегашното положение, те казват, че обсъждали. Но с това обсъждане те всъщност всяват заблуда, че е било възможно нещо друго да бъде постигнато. Това също е много опасно за демокрацията. По тази причина преходът продължава и докато има война, естествено, че други ще бъдат приоритетите на държавата. Но в един момент отново корупцията ще стане номер едно в дневния ред и тогава, докато нямаме осъден политик от високите етажи на властта, преходът ще продължава."
Снимка – личен архивПод мотото "Чист дом за обитателите в Черно море", инициативата отново ще събере доброволци, които да се включат в почистването на плажовете на две локации по Южното Черноморие. Първото събитие ще се проведе утре на плажа "Аркутино", а в неделя – на плажа в Ахтопол.; Илияна Стоилова , един от организаторите на кампанията, сподели в ефира на "Нашият..
Радослав Бимбалов, писател, общественик и предприемач, направи равносметка за изминалата 2024 година в ефира на предаването "Нашият ден". Той разгледа глобалните и националните процеси през годината, споделяйки своите наблюдения и размисли за обществото, политиката и културата. Говорейки за романа си "Ти, подобие мое", Бимбалов сподели:..
Поглеждаме към новата 2025-а година с календара "Слънчеви лица. Едно послание за добрина" и Тони Маринова, председател на сдружение "Синдром на Даун – България”. "Щом четете тези редове, значи календарът ни с душа вече ви е повикал. Сърцето ви е чуло неговия зов и посланието ни за добрина е готово да разпръсква светлина", пише Маринова на сайта..
Тази година се отбелязва 90-годишният юбилей от обявяването на Витоша за първия природен парк в България и на Балканите. По този повод Регионалният исторически музей – София откри специална изложба, посветена на Витоша, която може да бъде разгледана до края на януари 2025 г. в зала "Инфо център". Изложбата включва архивни фотографии, документиращи..
Балканите в края на 2024 година продължават да стоят на кръстопът. Въпросът за бъдещето на региона остава неясен, като мнозина се питат дали ще успеят да преодолеят тези вътрешни и външни напрежения. В Сърбия продължава серията от студентски протести, които са насочени както срещу властите, така и срещу управлението на президента..
Д-р Златина Каравълчева, византолог по образование и богослов по призвание, е вдъхновяващ комуникатор на християнството. Тя разкрива същността на вярата..
Журналистката и пътешественичка Веселина Филипова е събрала в книгата си "Ваканция за двама по Средиземноморието" 60 пътеписа и повече от 200 снимки,..
Преди точно 10 години се появи една от емблематичните концертни програми на българската джаз вокалистка Мирослава Кацарова, наречена CINEMA. Тя включваше..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg