Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Да нахраним ли бездомното животно? Историята на едно спечелено дело

Снимка: Марсел Фенс

Преди време Общината в Асеновград забрани на жителите си да хранят бездомните кучета. Какви предпоставки е имало това решение и какво е очаквала Общината да се случи, когато хората престанат да хранят бездомните животни, за които явно никой от Общината не се е грижел достатъчно в този период?

За да разберем ситуацията по-добре, нека се върнем назад и да разгледаме началото на този случай. Общината в Асеновград решава да забрани храненето на бездомните кучета, като част от своята програма за овладяване на популацията на безстопанствените животни. Този ход изненадва местната общественост и специализираните сдружения, които се грижат за бездомните животни. Забраната не се подкрепя със санкции и бива анулирана от Върховния административен съд.

Лидия Чукова, която е била говорителка на сдружение "Дай лапа”, коментира този случай в интервю за "Нашият ден" и посочи, че Общината се е опитала да приложи своята програма, но по начин, който е бил противоречащ на Националната програма за овладяване на популацията на безстопанствените кучета. Програмата на национално ниво е включвала мерки като кастрация и полагане на грижа за вече кастрирани животни.

Как изглежда ситуацията сега?

По думите на Чукова забраната за хранене на бездомните кучета не променя начина, по който хората в града се грижат за тях. Нито един човек не е спрял да храни бездомните животни заради програмата, а нейното съдържанието не е било подкрепено със санкции, което го е направило неизпълнимо. По думите на Лидия Чукова програмата се оказа "пародия, а нейното съществуване безсмислено". Така, четири години след началото на случая в Асеновград ситуацията с бездомните животни остава непроменена.

Чуйте разговора в звуковия файл.


По публикацията работи: Зоя Димитрова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

За птиците – с любов

Малко след втория за годината Световен ден на мигриращите птици (World Migratory Bird Day), проведен под мотото "Създаване на градове и общности, благоприятни за птиците", водещите на "И рибар съм, и ловец съм" Росен Мирчев и Асен Масларски потърсиха актуална информация за птиците и най-вече за хората, които се грижат за тях от Стойчо Стойчев и Димитър..

публикувано на 27.10.25 в 15:15
Ана-Мария Кръстева с пастор Николай Вълчев и Любомира Вълчева (отляво на дясно)

Реформацията

На 31 октомври се навършват 508 години от началото ѝ. Ще се върнем няколко века назад – в началото на XVI век – време на големи противоречия. Католическата църква е все още най-влиятелната сила в Европа – духовна, политическа и икономическа. В този период се ражда Реформацията.  Католическата църква по онова време е станала изключително богата и..

публикувано на 27.10.25 в 11:15
Кадър от награждаването

"Хижа на годината" 2025: Тенденции в планинския туризъм и хижарското дело

В "Нашият ден" гостува Венцислав Венев, председател на Български туристически съюз. Говорим за развитието на хижарското дело у нас след инициативата "Хижа на годината 2025", тенденциите в отношението на туристите към планинските подслони, новите предизвикателства пред БТС, възраждането на хижи в различни райони на страната, както и за участието на..

публикувано на 27.10.25 в 10:50
Илюстративна снимка

Децата в риск: Чия е отговорността, когато училището и семейството се провалят

Темата в "Нашият ден" са децата в риск. След трагичния случай с убийството на 15-годишно момче от негов връстник в софийски търговски център, задаваме въпроса – как се възпитават онези деца, които живеят в бедност, в изолация или в семейства, които сами имат нужда от помощ? Кой носи отговорността, когато училището и семейството не успяват. Може ли..

публикувано на 27.10.25 в 09:41

Чиста храна

Търсейки чистата храна, човечеството е склонно да мисли, че тя се произвежда лесно. Би могло да не е чак толкова трудно, ако човек знае какво прави и умее да обхване процеса от началото до края му. И ако стремежът е в края му да няма отпадък, да бъде затворен цикълът, да се усвои всяко произведено зрънце и да бъде вложено в продукти – значи е..

публикувано на 26.10.25 в 10:21