Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Свежен Младенов за "Чума"-та днес

Да бъдеш до скъп на сърцето си човек, когато смъртта го обвива в обятията си, е трудна, но завладяваща история за саможертвата. Майстор като Йордан Йовков има усета да разкаже за тази форма на любов така, че да четеш – и място да не си намериш. Проф. Боян Биолчев и Иван Владимиров – първият сценарист, вторият режисьор – правят нещо сходно, но те закотвят на място. Защото в киносалона няма къде да бягаш, можеш само да съпреживяваш.

"Чума", както и самото заглавие подсказва, е филм по мотиви от Йовковия разказ "През чумавото". Той връща зрителя в началото на XIX век, когато именно чумата върлува по българските земи. Чорбаджи Юрдан и синът му Йоно се завръщат от хаджилък и заварват селяните изгладнели и уплашени. Точно тогава черната напаст изважда на преден план най-големите човешки страхове и инстинкти за оцеляване. Проправя път обаче и на тази саможертва, породена от любов.

Филмът работи с метафизичния страх от неизвестното, който се открива не в образа на чумата, а в нейното присъствие. През цялото време в очите на героите прозира ужасът от вероятността да приближава краят им.

"Чума" всъщност представя и възможностите на нашата литературна класика, която, прочетена с правилните очи – може да роди успешен филм. Тази литература може и да подхранва съвременното кино, защото реално е стара единствено като време на публикуване. Темите ѝ са не по-малко актуални от всичко казано днес. А и изкуството всъщност не е актуален говор, а разговор с вечното, което е недостижимо.

"Чума" действително е вдъхновен от разказа на Йовков. Обърнати са персонажите, обърната е леко историята, така че всъщност е останал само духът на разказа. Това, от една страна, е добре за самия филм, защото няма нужда човек, който е чел разказа и е придобил своята представа за времето и за случката, след това да търси същото във филма, защото му се поднася една друга история", казва Свежен Младенов, който влиза в ролята на чорбаджи Юрдан.

Филмите в епоха са предизвикателство, откъдето и да ги погледнеш. Епохата е в детайлите, а точно детайлите са най-трудни за изкусуряване. Затова и "Чума" е заснет в село Каменица, където към няколкото махали са добавени и някои почти незабележими декори. Те, както визуалните ефекти, за които отговаря Свилен Димитров, са драматургично верни. А музиката, която е дело на Петко Манчев, е силно въздействаща.

И все пак стожерът на този филм е Свежен Младенов, който видимо притежава силата на внушението. С ролята си той затвърждава представата на зрителите за актьорската си природа. Спомнете си само и ролята му в сериала, който доскоро приковаваше зрителите към телевизионния екран – "Алея на славата". Или пък персонажите му в "Лъжите в нас" и "Откраднат живот", както и този в "Порталът" – зад него стоят тъкмо създателите на "Чума" – "Мирамар филм". С образите му във филмите е същата работа – "Блаженият", а защо не и "Летовници", "Чичо Коледа", "Като за последно".

В "Чума", който от 19 януари вече е по кината, Свежен Младенов се превъплъщава в един сдържан, но и решителен човек. В баща, който знае, че преди всичко трябва да действа.

"Той е само външно обран, вътре в него бушуват всички страсти и просто не дава воля на емоцията си, защото по някакъв начин животът го е научил, че емоцията не е добър съветник. В такава една напрегната ситуация човек трябва да може да реагира адекватно, а не емоционално. И да, той е човек, който е минал през неща – чорбаджи Юрдан, вече хаджи Юрдан, защото се връща от Божи гроб. Неговото усещане за нещата е такова, че той трябва да съхрани себе си, през цялото време да бъде абсолютно адекватен, за да може да реагира правилно във всяка една ситуация и да може да преодолее всяка една ситуация, която идва до него. В същото време наистина това е човек – за мен специално, аз така го усещам, надявам се така и да съм го пресъздал, надявам се такова и усещане да остави у хората – един човек, който преди всичко обича. И то с една такава бащина любов, която сякаш е много по-силна от всяка друга. Истината е, че неговата бащина любов не се спира само до сина му, а и до всеки друг, на който може да помогне. Просто самото му отношение към света е такова", описва героя си Младенов.

За Юрдан чумата не е божие наказание, а човешко премеждие, което не е по-силно от живота. За Свежен Младенов съвременната чума, която сменя облика си, но все е сред нас, се крие в сравнението ни с другия.

"Това е напаст, това е чума, това обира, ограбва радостта у човека. Ти спираш да се радваш на това, което имаш, и постоянно си се фокусирал в това, което има другият. Това постоянно сравнение тотално ти ограбва свободата, радостта от живота и всичко останало. Започваш да живееш в един свят, в който вече каквото и да имаш – то не е достатъчно. А не е така, наистина човек има много неща, особено в днешно време", смята актьорът.

Според Свежен Господ ни е създал с една дупка в сърцето и тази дупка може да бъде запълнена само от него.

За всичко останало – свободната воля на човек, необходимия риск, вричането и отдаването, изкуството и влизането в час – чуйте в звуковия файл.

Снимки и видео – Мирамар филм
По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Fun & Games на ателие "Керамика" на НБУ в галерия "Сердика"

Семестриалната изложба на ателие "Керамика" на Нов български университет се нарича Fun & Games и беше открита в галерия "Сердика" с галеристка Клара Арнаудова. Заглавието е препратка към работния, обучителния и творческия процес на студентите.  В света на дуализма, от който сме част, позитивното и негативното вървят ръка за ръка, четем в анонса за..

публикувано на 13.02.25 в 18:50
Ася и Радослав Рачеви

Ася и Радослав Рачеви: Ние сме телевизионни терористи

Ася и Радослав Рачеви разказват за изкуството на дублажа и какви са неговите специфики, как се изгражда образ само с глас зад кадър и какво трябва да притежава един актьор, за да практикува този занаят.  Гласовете им са сред най-емблематичните в бранша. Те са куклени актьори, завършват НАТФИЗ в класа на проф. Димитър Стоянов и са сред..

публикувано на 13.02.25 в 18:30
Георги Илиев, Георги Тенев, Мирослав Христов и Силвия Чолева

Очакваните места в поезията на Мирослав Христов

Новата поетична книга "Очаквани места" на Мирослав Христов разказва неочаквани истории със запомнящи се герои и действия. Илко Димитров споделя: "Новото и, трябва да се каже, специалното в тази книга, е акцентът върху фабулата. Поетичните текстове вече са не описание или изразяване на чувства, а създаване на истории, които се развиват във времето..

публикувано на 13.02.25 в 17:55

Литература и музика в списание "Страница"

Новият брой на сп. "Страница" може да се нарече музикален. Не само цял един раздел "Литературен университет" е посветен на музиката и литературата, но и интервюто на Клео Протохристова с писателя и преводача Иван Станков е "за музиката в думите, за думите като музика и за "Отсамния край на невъзможното".  В броя са публикувани "Фонограми" от Цочо..

публикувано на 13.02.25 в 17:25
Рудникът в Кремиковци – днес езеро

Потенциал за промяна

Две изложби изследват разрухата и паметта, и превръщането им във възможност за ново начало. Проектите на Яна Абрашева и Слава Савова насочват вниманието към някогашни "обещаващи" родни индустрии и състоянието им в момента. В "Оберлихт" в галерия "Поста" Яна Абрашева възкресява спомена за завод "Родопа" чрез витраж от изпочупените стъкла на..

публикувано на 13.02.25 в 16:45