Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Какво от "човешкото" рискуваме да загубим при усилената дигитализация и технологизация на образованието

Снимка: MobileBulgaria.com

Дали са оправдани опасенията ни, че увличането по прагматично перспективните дисциплини оставя на заден план точно онези предмети и занимания, които изграждат основни умения, качества и ценностни нагласи у децата. Стои ли реално като цел на образованието формирането на хора с творческо отношение към трудовите и житейските дейности, отговорно поведение и желание за развитие.

Въпросите в рубриката "Всичко за образованието" отправяме към доц. Силвия Борисова, ръководителка на секция "Култура, естетика, ценности" в Института по философия и социология на Българската академия на науките.

"Въпросът е докато все по-усилено в образованието се използват тези така да кажа "екстериоризирани", външни за нашите тела, за нашата сетивна култура инструменти, големият въпрос, който стои за мен, е какво се случва с инструментите, които имаме в себе си, в своето тяло. Това са сетивата ни, това е нашата сетивна и движенческа култура, това е тъкмо нашата креативна нагласа или изразителност и тя следва да бъде естествена основа ние да развиваме и всички други свои умения, които се изискват от днешния напреднал в индустриално и технологично отношение свят" – казва доц. Борисова.

Тя припомня формулираните от Ерих Фром четири предпоставки за креативно (в широкия смисъл на думата) отношение към света, в което би трябвало децата да са възпитавани от най-ранна възраст.

"В момента поне в България политиките са точно към развитие на STEM кабинети, като пак казвам от STEAM, т.е. от А-то (изкуствата) това не се ползва все още в България и не е разработено в образователните ни политики, но то е интегрална част от тези политики на Европейския съюз и се надявам да видим интегрирането на изкуствата и все повече творчески подходи в развитие. Но докато това не се случва на по-централно равнище, е факт, че то се случва през желанието, индивидуалното желание на учителите да работят с децата си и да ги подпомогнат в тези процеси."

Повече чуйте в звуковия файл


По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Директивата на Съвета на ЕС за борба с насилието над жени и деца

На 8 май Съветът на ЕС прие Директива за борба с насилието над жени и деца . Причината е разрастването на проблема през последните години. П рез 2023 г. над 20 жени са убити от мъже в България, а регистрираните случаи на домашно насилие срещу жени са 1359. Повтарям: регистрираните! Колко са в действителност – едва ли някой има представа. И..

публикувано на 14.05.24 в 13:25

Еврика! Успешни българи: Баян Гечев

Баян Гечев е ученик от 12 клас на Софийската математическа гимназия "Паисий Хилендарски". Носител е на множество медали – златни, сребърни и бронзови от международни олимпиади по астрономия и астрофизика. Последният от тях е от олимпиадата в Япония през 2023 г. Екипът ни беше впечатлен от името му – Баян. Рядко се намират хора, които да нарекат сина..

публикувано на 13.05.24 в 17:05
доц. Ваня Мичева

Да бъдем великоразумни, великонравни и великодействени, но не велеречиви и велехвалени

В средновековните писмени паметници от IX – XI век се срещат поредица от сложни думи, образувани с прилагателните "велик" и "велии" (със същото значение). Те са се отнасяли до нравствени и духовни качества на човека, най-вече положителни, но и отрицателни като "велеречив", т.е. който говори надменно или "велехвален" – който много се хвали...

публикувано на 13.05.24 в 16:07

Фолклорните области на България: Епизод 2 – Странджа

Втория епизод от поредицата "Фолклорните области на България" посвещаваме на Странджа. Странджанската област заема най-югоизточния край на България. На запад тя се простира до селата Факия, Желязово и Горно Ябълково. На север – до град Царево, на изток – до Черно море, а на юг достига до турската граница. За музикалния фолклор и неговото..

публикувано на 13.05.24 в 15:10

Дешка Кротева – за живота с чувство за хумор

За живота в малките населени места и за радостта сам да произвеждаш храната си, за радостта от общуването с другите и за битката да се съхранят старите местни рецепти – за това ни разказва Дешка Кротева от село Горно Драглище. Тя е майсторка, която се опитва да съхрани старите местни рецепти, които са напът да загубим. Жена с чувство за хумор, която..

публикувано на 12.05.24 в 08:45