Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Проф. Евелина Келбечева:

Броят на жертвите на "червения терор" у нас е най-големият в Източна Европа

| обновено на 01.02.24 в 10:09
Евелина Келбечева
Снимка: БГНЕС

На 1 февруари България отбелязва един от най-мрачните моменти в своята история. Този ден е свързан с един от най-трагичните епизоди в националната памет – изпълнението на смъртни присъди, издадени от Народния съд. На 1 февруари 1945 г. Народният съд осъжда на смърт трима регенти, 67 депутати, министри, генерали и полковници. Присъдите са изпълнени незабавно. По–късно още хиляди губят живота си или са преследвани и затворени в лагери .

Историкът проф. Евелина Келбечева, която гостува в ефира на "Нашият ден", нарече този ден истинска трагедия за България. Тя отбеляза, че у нас степента на червения терор и броят на жертвите – както в абсолютни, така и в относителни цифри, са най-големи в Източна Европа и в света. Българският народ загубва множество свои представители – интелектуалци, политици, работници, млади и стари хора. Жертвите са от всички слоеве на обществото и се изпълняват присъди без съд.

"Преди Народния съд и неговите жертви имаме около 28 630 изтъкнати българи, които са арестувани още през септември 1944 г. Накои от тях са умъртвени по време на разпитите, други са пуснати на свобода. По-нататък 11 122 човека минават през съставите на т. нар. Народен съд", посочва тя.

По нейните думи самият Народен съд е неконституционен, под тогавашната конституция на България – Търновската. Според нея никой няма право да учреди извънредно съдилище. Съдените депутати са 127 от 25-ото Обикновено народно събрание, това са хора с имунитет. "Даже законовата форма на червения терор е незаконна", посочва проф. Келбечева.

В предаването Евелина Келбечева подчерта важността на предаването на знанието за комунистическата идеология и режим, както и за последиците, които той донесе в България.

"Това, за което полагаме всичките си усилия, е знанието за комунистическата идеология и режим. За всичко, което той е донесъл на България, и за последиците, които като метастази обгръщат нашето общество. Това трябва да бъде ясно предадено на поколението, което не е минало през този период. Нашето себепознание минава през миналото ни", казва тя.

Според нея няма колективна памет, а фразата е метафора. Паметта на хората, които са минали през лагери, е една, тя е на техните близки и съселяни с конфискувани домове и съсипани съдби, пречупени от режима. "На тях не им се дава право да учат висше образование. Така се случва например със сина на Иван Багрянов, един от блестящите български министър-председатели“, посочва още проф. Келбечева.

Този ден за почит към жертвите на комунизма ни напомня за тежките моменти в нашата история и ни насърчава да се грижим за националната памет и да се учим от миналото, за да не се повтарят неговите грешки.

Чуйте разговора в звуковия файл.


По публикацията работи: Зоя Димитрова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Как бургаско училище се бори със здравословни проблеми сред младите

Затлъстяване, заседнал начин на живот, вредни хранителни навици, злоупотреба с алкохол и вещества – как бургаското средно училище "Константин Петканов" адресира тези проблеми сред младите и какво представлява конкурсът "Посланици на здравето" ,  инициатива на Министерството на здравеопазването, ще научим от директора на училището Ивайло Марков. С..

обновено на 08.04.25 в 13:33
Мануела Несл, директор на ЕБВР за България

Най-важното е да се създаде добра екосистема за предприемаческия дух

Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) е увеличила с повече от два пъти своята подкрепа за България през изминалата 2024 година, като финансов стимул са получили 20 български проекта. Неотдавна президентът на ЕБВР Одил Рено-Басо бе на посещение в България, в рамките на което проведе среща с президента Румен Радев, с министъра..

публикувано на 08.04.25 в 11:35
Димитър Шишманов

Гръцки студенти съживяват делото на дипломата Димитър Шишманов

Генчо Банев е преподавател по български език, литература и култура в лектората по българистика в департамента по руска филология и славистика на Атинския университет. Заедно със своите студенти Спиридула Пампулопулу, Мария Гавриду, Константина Ксиарху и Константинос Варваресус гостът разказва за изследователския проект, посветен на живота и..

публикувано на 08.04.25 в 11:33

Светлина, сянка и спомени – две изложби, които говорят

Две изложби се откриват днес в Градската художествена галерия "Борис Георгиев" във Варна – "В огледалото на Рембранд" и арт инсталацията "Васил Стоилов – архитектурни мотиви". Повече за тях ще чуем сега от редактора Ани Маринова. Слушайте! 

обновено на 08.04.25 в 10:03

Десетото издание на инициативата "Иди, учи и се върни" е отворено за кандидати

Сдружението "Тук-там" вече 10 години подкрепя българските студенти, които искат да получат магистърска степен в чужбина и да приложат наученото в България.  В "Нашият ден" Мила Топалова , член на УС на сдружението, мениджър "Образователни инициативи", представя възможностите за получаване на стипендия по програмата "Иди, учи и се върни" ...

публикувано на 08.04.25 в 09:25