Едно научно откритие счупи парадигмите в своята сфера. Преди пет години екип от учени откри куриозна находка – непозната досега гигантска бактерия, видима с просто око. Никола Кереков разказва за научния пробив в "Науката не спи":
Бактериите са много микроскопични организми – това е известен за всички факт. Те са обитатели на един невидим микросвят. Невидими са както за окото, така и за обикновения телескоп. Това универсално твърдение е победено от наскоро намерената най-голяма бактерия. Тя е с нишковидна форма, дълга е цели в 2 см – или казано с други думи – по-голяма е 1000 пъти от нормалната бактерия. Откритието става съвсем случайно под долната повърхност на мангровите листа на Карибите.
В продължение на 5 години нейните откриватели я идентифицират и изследват. Трябвало да бъдат напълно сигурни в същността ѝ, преди да я представят на научната общност.
Бактерията се различава и по своята вътрешна структура. В нея не цари обичайният за всеки прокариотен организъм хаос. Генетичният материал на голямата бактерия, където е кодирано нейното ДНК, се съдържа в особена мембранна торбичка. Това я приближава до строежа на еукариотните клетки, съдържащи различни органели.
Геномът на бактерията все пак няма нищо общо с този на еукариотните организми. Наблюденията на учените разкриват на какво се дължи феноменалният размер на бактерията – нейното тяло не извършва клетъчно деление, а пъпкува в своите краища. Някои от гените за удължаване на бактериалното тяло са дуплицирани –това ѝ помага да расте.
Размерът на бактерията е форма на адаптация срещу врагове – една миркоеволюция. Учените не са установили нейния естествен враг.
Следователно засега тя е непобедима в микросвета.
Повече по темата чуйте в звуковия файл:
Историята се гради от личности, литературата – също. А литературната история особено и тъкмо на ролята на личностите в нея обръщаме внимание в поредното издание на предаването "Премълчаната история". Говорим с проф. Михаил Неделчев, с проф. Пламен Дойнов и с доц. Морис Фадел за това какво е литературен персонализъм, как се става радикален..
Страх ли те е от еврото? Пречи ли ти гей парада? Какво мислиш за Halloween и народните будители? А за хорото пред Народния? Познаваш ли хора, които не мислят като теб? А представяш ли си ни всички на масата… с всичко на масата. На 27 септември от 19.30 в Топлоцентрала в София ще се проведе социално-театрален експеримент на театър..
Ново проучване показва, че една еволюционно значима мутация в човешкия ген APOL1 възниква неслучайно, а по-често там, където е необходима за предотвратяване на заболявания. Изследването фундаментално оспорва идеята, че еволюцията се движи от случайни мутации и свързва резултатите с нова теория, която за първи път предлага в статия, публикувана в..
В рубриката "Всичко за образованието" разговаряме за истинските и представяните за истински проблеми и решения за средното ни образование с Ирина Манушева, майка и активистка за качествено образование за българските деца. Започваме с притъпяването на чувствителността ни като общество към проблемите в образованието и приемането им за даденост. "За..
Една нощ императорът на Византия, Юстиниан Първи, сънува Бог, който му се явява озарен от неземна светлина. Той му посочва място в сърцето на Константинопол и разтваря ръцете си, като му показва величествена църква – куполи, издигащи се към небесата, стени от мрамор и светлина, която се лее като река. "Тук ще издигнеш Дом Господен, какъвто светът не..
Международният литературен форум "Да разберем Балканите чрез литературата" започва днес и ще продължи до 28 септември в Хеликон, планината на Музите...
В галерията на СБХ се откри изложбата на Явора Петрова. Към нея е издадена и книга-албум с рисунки, бележки, стихотворения, мисли на художничката. Ето..
Оксана Желяпова е бесарабска българка, родена в Кишинев, Молдова. Майка й е молдовка, а баща й българин. Оксана е юрист, носителка е на титлата..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
