Едно научно откритие счупи парадигмите в своята сфера. Преди пет години екип от учени откри куриозна находка – непозната досега гигантска бактерия, видима с просто око. Никола Кереков разказва за научния пробив в "Науката не спи":
Бактериите са много микроскопични организми – това е известен за всички факт. Те са обитатели на един невидим микросвят. Невидими са както за окото, така и за обикновения телескоп. Това универсално твърдение е победено от наскоро намерената най-голяма бактерия. Тя е с нишковидна форма, дълга е цели в 2 см – или казано с други думи – по-голяма е 1000 пъти от нормалната бактерия. Откритието става съвсем случайно под долната повърхност на мангровите листа на Карибите.
В продължение на 5 години нейните откриватели я идентифицират и изследват. Трябвало да бъдат напълно сигурни в същността ѝ, преди да я представят на научната общност.
Бактерията се различава и по своята вътрешна структура. В нея не цари обичайният за всеки прокариотен организъм хаос. Генетичният материал на голямата бактерия, където е кодирано нейното ДНК, се съдържа в особена мембранна торбичка. Това я приближава до строежа на еукариотните клетки, съдържащи различни органели.
Геномът на бактерията все пак няма нищо общо с този на еукариотните организми. Наблюденията на учените разкриват на какво се дължи феноменалният размер на бактерията – нейното тяло не извършва клетъчно деление, а пъпкува в своите краища. Някои от гените за удължаване на бактериалното тяло са дуплицирани –това ѝ помага да расте.
Размерът на бактерията е форма на адаптация срещу врагове – една миркоеволюция. Учените не са установили нейния естествен враг.
Следователно засега тя е непобедима в микросвета.
Повече по темата чуйте в звуковия файл:
Всяко лято в град Велес в Република Северна Македония поезията е на особена почит, защото това е времето, когато в града се превежда международният литературен фестивал "Рацинови средби". Тази година 62-то издание на литературния фестивал продължи десет дни, като предложи богата литературна и музикална програма, включително литературоведски семинари,..
България е на 61 място по щедрост в света, а българите са склонни да подценяват своята щедрост, сочи Световният доклад за дарителството '2025 (World Giving Report '2025) – представително проучване на британската фондация КАФ (CAF), което обхваща повече от 50 000 души в 101 държави. В България Докладът се представя от Фондация BCause,..
Сякаш всичко е ясно – Аспарух идва в делтата на Дунав и така се ражда българската държава. Обаче май съвсем не е така – откъде пристигат тия (пра)българи? Какви са по етнически произход? Степен народ ли са? Или пък не? Имат ли връзка с Хунската империя на Атила? С какви още племена влизат в съюзи или във вражди? Всичко това отколе стои като..
За книгата "(Пре)Програмиране на живота. Синтетичната биология между индустрията и биохакерството" разговаряхме с авторката Невена Иванова, доктор по интердисциплинарни информационни науки на Токийския университет. Преподавала е естетика на дигиталните медии, кибернетика и техноетични изкуства в Хонконг и Шанхай. Синтетичната биология обещава да..
В обществото ни битува убеждението, че българите са известни като добри математици. То се подхранва от успехите на нашите момчета и момичета в различните олимпиади по дисциплините, свързани с математиката. По принцип математическите наклонности се проявяват още в началото на обучението, а често е и като влюбване от пръв поглед. При Валентин..
В рубриката "Разговорът" гостува Ива Йорданова – световна шампионка по бачата в професионалната дивизия на The Summit Championship , проведено през януари..
Промените в Закона за еврото коментира в "Мрежата " по програма " Христо Ботев " Петър Ганев от Института за пазарна икономика "Всичко..
От 24 юли насам между храм-паметника "Св. Александър Невски" – символ на духовността, опрощението и вярата, и площада – символ на обществените настроения,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg