Февруари е месецът на борбата с рака, в който общественото внимание се насочва към следните теми: повишаване на информираността, мерки и дейности за превенция, ранно диагностициране на злокачествените заболявания и тяхното комплексното лечение.
За трета година мотото на Световния ден за борба с рака, който се отбелязва на 4 февруари, беше премахването на различията в грижите. Отделни индивиди, правителствени и неправителствени организации се ангажират с дейности за премахване неравенството в достъпа до здравни услуги в областта, базирано на възраст, етническа принадлежност, пол, географско местоположение.
Все още редица хора се сблъскват с бариери и препятствия за получаване на необходимата медицинска грижа. В този контекст разглеждаме данните на Европейската информационна система за рака (ECIS), които сочат, че мъжете са по-засегнатият пол. Според статистиката новите случаи от рак са нараснали с 2,3% в сравнение с 2020 г. и достигнат 2,74 млн. през 2022 г. Смъртните случаи също са се увеличили с 2,4% в сравнение с 2020 г.
В "Нашият ден" анализ на данните прави проф. д-р Здравка Валерианова, дългогодишен ръководител на Националния раков регистър; към момента ръководител на отдел "Управление и координация на програми и проекти" в УСБАЛО "Проф. Иван Черноземски". Специалистът говори и за един от главните проблеми, които оказват влияние на дългосрочното справяне със злокачествените заболявания у нас – настоящото състояние на Националния раков регистър у нас, който на практика вече не функционира.
За проф. Валерианова данните, подадени от Европейската комисия, са очаквани. В света има нарастване на заболеваемостта и смъртността – това е тенденцията в движението на показателите. Но докато в Западна Европа и в САЩ, в резултат на ефективните скринингови програми, има намаляване на заболеваемостта, това не може да се каже за България.
Дългогодишният ръководител на Националния раков регистър у нас разказва, че той има над 70-годишна история. Отскоро регистърът е присъединен към Националната здравноинформационна система по заповед на Министерството на здравеопазването. От този момент нататък дейността му е неизвестна. Проф. Валерианова заявява, че е отнесла въпроса как се генерират данни към министерството, но още не е получила задоволителен отговор.
"Не знам друга страна в Европа, която да е имала регистър на такова високо ниво по отношение и количеството, и качеството на данните за регистрираните случаи с рак, които се събираха при нас, и която просто да нехае какво се случва с този регистър", казва специалистът и добавя, че предприетите действия спрямо регистъра са нецелесъобразни, не са стратегически и нямат общо с реалността.
Проф. Валерианова разказва, че докато е функционирал активно, регистърът е събирал информация за всички нови случаи на злокачествени заболявания, за лечението, смъртността и друга важна информация, съобразена с над 100 променливи във връзка със заболяването – характеристика, демографски фактори, проведено лечение, географско местонахождение, начин на живот.
Още по-трагична, по думите на специалиста, е загубата на базата данни, включваща над 1 млн. записа на случаи. На тази основа са осъществявани най-различни анализи – за страната, за отделно населено място, проучване на рискови фактори, епидемиологични проучвания, работа с пациенти, организации, министерства, държавни органи.
Според изчислените данни, публикувани в Европейската информационна система за рака (ECIS), прогнозата за държавите членки на ЕС е следната: 31% от мъжете и 25% от жените ще бъдат диагностицирани със заболяването, преди да навършат 75 години, като 14% от мъжете и 9% от жените ще умират от рак преди тази възраст. Мъжете са по-засегнатият пол от жените: 53% от новите случаи на рак и 55% от смъртните случаи се срещат при мъже.
Проф. Валерианова заявява, че в България ситуацията понастоящем е същата като в Европа. "При нас проблемът в основата си е свързан с активното действие на програмата за борба с рака, която се прие, с отпускането на средства във връзка с тази програма и най вече със скрининговите програми."
Специалистът акцентира върху същественото объркване, според което скрининговите програми се идентифицират с пакета за превенция, заплатен от НЗОК. По този начин никакви пари не се насочват към тези програми и няма как да бъдат предотвратявани злокачествените заболявания.
Покрай пилотно проучване по програмата "Спри и се прегледай", спонсорирана от Европейската комисия, е бил създаден скринингов регистър. Той е работил в тясна връзка с Националния раков регистър.
Разговорът завършва с очакване на отговорите, зададени към министъра на здравеопазването – за бъдещето на регистъра и програмите за скрининг, без които специалистите и обществото не могат да се борят с високите нива на заболеваемост.
Повече по темата можете да чуете в звуковия файл:
Осъществяването на необикновения риболов, за който се говори в днешното евангелско четиво се показва, че съдбата на всеки човек, от простия рибар до великия цар, е в ръцете на Бога. Там, където се изчерпват човешките възможности, се открива безкрайният простор на Божието могъщество. Този евангелски откъс спира нашето внимание и върху значението на..
По инициатива на Асоциацията на европейските журналисти (AEJ), "Репортери без граници" (RSF) и Европейския съюз за радио и телевизия (EBU), два дни коалиция от международни организации, работещи в сферата на свободата на пресата, наблюдава състоянието на медийната среда и институциите у нас. Какви са изводите им, коментира в "Мрежата" по програма..
Волейболистът Владимир Николов заедно със съпругата си Мая – също волейболистка, днес са щастливите родители, които доказаха, че семейството е сила и мечтите се сбъдват с любов, постоянство и талант. Двамата бяха в публиката в Манила и проследиха световния полуфинал по волейбол с победата на България срещу Чехия. На терена синовете им –..
Градът на каналите, тесните къщи и причудливи фасади... Годината е 1270-та. В малкото рибарско селце на река Амстел се изгражда дига – "дам", за да защити района от наводнения. Така се ражда името Амстердам – "дига на Амстел". Днес Амстердам е прочут със своите над 160 канала с обща дължина повече от 100 километра, както и с над 600 моста,..
Остров Нисирос е вулканичен гръцки остров в Егейско море и е част от Додеканезката група острови, разположена между островите Кос и Тилос. Формата му е приблизително кръгла, с диаметър около 8 км и площ от почти 42 км². На острова постоянно живеят около 1000 човека. До него може да се стигне с кораб от Пирея и островите Родос и Кос, а през лятото..
Как казусът с Благомир Коцев илюстрира усещането за несправедливост у нас, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" адв. Велислав Величков от..
Волейболистът Владимир Николов заедно със съпругата си Мая – също волейболистка, днес са щастливите родители, които доказаха, че семейството е сила и..
С вълнуваща експозиция в HOSTGALLERY, София приключи арттерапевтичният проект "Изкуство, създаващо радост", насочен към деца, преминаващи през дългосрочно..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
