Фермерите ще излязат на протест в столицата идната седмица, ако не бъде постигната договореност с правителството за подпомагането на критичните сектори в размера на финансиране от последните две години. Това заявиха и от двете аграрни камари, които се обединиха на протеста в великотърновското село Шереметя при блокадата на пътя София – Варна. Фермери блокираха кръговото кръстовище край село Труд.
Българската аграрна камара отново ще се яви самостоятелно на преговорите утре при премиера Денков и очаква да бъдат постигнати взаимни компромиси и от двете страни, заяви на протеста с пътна блокада при село Шереметя Симеон Караколев, съпредседател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация и член на ръководството на Аграрната камара. За какво няма да има компромис.
С коментар по темата се включи в ефира на “Нашият ден“ Александър Йоцев, зам.-министър в Министерство на земеделието и храните.
Според него за протеста на производителите има обективни предпоставки. “Една от тях бих нарекъл “бюрократщината в Брюксел“, която не отчита реалностите по отношение на пазарното производство“.
Той счита, че когато икономиката се отдалечи от пазара и мине в сферата на политиката, понякога се раждат “такива чудовища“, които изкривяват производствените отношения.
“Нямам нищо против зелените политики, нямам нищо против екологията, но трябва да има някакви разумни граници, когато говорим за икономика. Или човек иска да произвежда нещо, или го внася отнякъде другаде, където тези екологични цели не се преследват“, твърди той.
По неговите думи това е точката, в която се събират всички искания на фермерите от Европейския съюз, включително и на българските.
“Може би това е единствената точка, по която исканията на фермерите от ЕС са еднакви, противодействието на тези изключителни екологични изисквания, които не се спазват за трети страни“.
В предаването той обясни още, че по отношение на административната тежест, нещата които се предприемат, са свързани с усъвършенстване на начина, по който да се подават декларации. “Да бъдат подавани така, че в минимална степен да притесняват фермерите или земеделските производители. Да опростим този механизъм на регистриране в максимална степен, да унифицираме механизма между нас и Държавен фонд “Земеделие“, между нас и БАБХ и т.н. Всички те са един вид системи, които работят под шапката на Министерство на земеделието и може би трябва да бъдат унифицирани и облекчени“, посочва той.
Александър Йоцев даде пример с “Лозарски регистър“, който вече е пуснат в действие. “Цялата нормативна активност, която има Министерството на земеделието и храните, не е продиктувана от отвън. Имаме правителствена програма“, посочва той.
Посочи и друг пример с разговорите с Държавен фонд “Земеделие“, които са в посока облекчаване на фермерите при прилагането на стратегическия план в съответния период. “Този стратегически план се прилага за първа година. Има много неща, които буквално са обърната пирамида. Ако преди време се проверяваха само извадка от фермерите, които трябва да бъдат проверени, в момента така са обърнати нещата, че ние трябва да проверим не 5%, а 95% от тях“.
В разговора Йоцов спомена също, че Стратегическият план още не е стартирал.
“Дойде първият коментар от Европейския съюз, той не е толкова опасен за нас, има забележки, ще ги анализираме в бърз порядък, за да можем да нанесем съответните корекции и час по-скоро да стартираме Стратегическия план“.
150 млн. лв допълнителна субсидия за лозарите успяха да договорят протестиращите. Очаква се днес работна група в Министерството на земеделието и храните да изготви методиката, по която ще се изчислява кои от земеделските производители работи на загуба и кои – не.
“Правителството се опитва да бъде конструктивно и да излезе с конструктивни предложения, защото тези пари не бяха предвидени в бюджета. С това, че има заделени средства, които идват само и единствено от преструктурирането на бюджета на Министерство на земеделието, а не са залегнали в бюджета, правителството вече е показало добрата воля, а не е стъпило крачка назад“, посочва той.
Как ще се разпределят средствата?
“Правим анализи кой от секторите е най-чувствителен, в какво се състои проблемът, как да идентифицираме най-нуждаещите се и т.н.“, разясни Йоцов.
В разговора в “Нашият ден“ се включи и Илия Проданов, председател на Националната Асоциация на зърнопроизводителите:
“Категорично сме заявили нашите искания, няколко пъти сме ги обяснявали. На предните няколко срещи донякъде имаме разбирателство по законодателството и международните позиции, но се разбрахме, че докато не свършим коментара по първа точка, който е финансовата част, няма да преминем към цялостното разбирателство за законодателството“, посочи той.
В предаването той обясни, че на първо място се коментира финансовата част – подпомагане, модулация, ставка, срокове. “Това са неща, които се коментират и предложенията, които снощи получихме не удовлетвориха хората на протеста“.
“Това, което казахме на премиера беше, че разбираме какво ни казва, излязохме навън, обяснихме на управителните съвети, те казаха на хората по места, но това просто не устройва хората. И така разговорите продължават“, казва той. По неговото мнение у нас всички зърнопроизводители се нуждаят от подкрепа.
В предаването Александър Йоцев отговори на изказването на Илия Проданов, че споделя мисленето и възприятията на политическото ръководство, на министерството. Според него не абсолютно всички са крайно нуждаещи се. “Има от малките и средните фирми, които са преобладаващи като бройка, но не и като производство. Опитваме се да обхванем значителната част от крайно нуждаещите се, които биха фалирали в противен случай“, посочва той.
Чуйте разговора в звуковия файл.
В разговора се включи и кореспондентът на БНР в Берлин – Капка Тодорова.
“В момента няма трактори около Бранденбургската врата, защото успяха да стигнат на първо време до едно споразумение. Разлики има, тук протестът беше най-вече заради съкращаване на някои държавни субсидии“, разказа тя.
И даде информация за някои от постигнатите споразумение между фермерите и правителството. Едно от тях е свързано със субсидията за селскостопанския дизел, която трябваше да влезе в сила веднага и изцяло да наруши планираните бюджети на всички малки, средни и големи фермерски предприятия. “Постигна се споразумение с правителството субсидията да не отпадне сега, но поетапно ще отпадне до 2026 г. Беше направен компромис и за двете страни“.
По нейните думи повечето граждани са подкрепили и разбрали протестите, въпреки че те са затруднили всички, тъй като са били блокирани основни пътни артерии.
Защо 35 години след падането на Берлинската стена – стените са в пъти повече? Кои стени са направени, за да съхраняват човека и кой стени са срещу на човешкото? Кои са невидимите стени между нас? Тези въпроси получават разнообразни отговори от събеседници като културолога Кирил Василев, редактора на книжната поредица "Власт и..
Горе-долу през тези дни през 1885 народът ни, осъществил Съединението съвсем неотдавна, завършва победоносно първото си огромно военно изпитание. Побеждава във война, която смята за справедлива. Професор Веселин Янчев нарича тази война "Истинската българска отечествена война". Тази победа убеждава света, че сме нация, достойна за независимост и..
Акушер-гинекологът и специалист по репродуктивна медицина д-р Явор Владимиров е посланикът на България в международната кампания "Повече радост" (More Joy), организирана от Световната федерация на асоциациите, занимаващи се с фертилитет – IFFS (International Federation Fertility Societies). Инициативата включва повече от 50 000..
На 30 ноември Нов български университет ще бъде домакин на уникален научен форум, който ще разгледа отношенията между природните и хуманитарните науки. Това е третото издание на мултидисциплинарната конференция "Природни и хуманитарни науки: връзки и зависимости". Събитието ще бъде посветено и на 170-ата годишнина от рождението на Анри Поанкаре –..
"Да създаваш вино означава да разказваш история" – това е основното послание, което се откроява от думите на Екатерина Христова, член на Управителния съвет на Българската асоциация на винените професионалисти (БАВП). В ефира на предаването "Нашият ден" тя говори за ролята на България като винена страна и потенциала ѝ да изгради устойчив и силен..
Предаването отпразнува 30-ия си рожден ден във Второ студио на БНР със скъпи гости – стари и нови приятели, съмишленици и съавтори. Сред тях бяха проф...
С празнично декемврийско турне музикантите от "Виена Шьонбрун Оркестра" пристигат в България – в градовете Пловдив (10 декември), Варна (11 декември),..
На 1 декември ще отбележим Световния ден за борба със СПИН. Дни преди светът да насочи внимание към това заболяване, Никола Кереков запознава слушателите..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg