Съмнения, предположения, очаквания и желание да предвидят бъдещето са владели хората преди векове, също както и нас днес. Оказва се, че и езиковите средства, с които са го изразявали, не са много по-различни от днешните, обобщава д-р Гергана Ганева, гл.ас. в катедрата "Кирилометодиевистика" на Софийския университет.
В предаването "За думите" тя представя изследването си върху ръкописи от Търновската книжовна школа, особено текстове на Патриарх Евтимий, и някои светски четива от епохата. Въпреки различния облик на речта, средствата са сходни.
Това е така, защото човешките езици почти не създават нови изразни средства, казва д-р Ганева. Езикът обаче така "умее" да ги използва, че успява да изрази и назове целия видим и невидим свят.
Периодът от XIV докъм XVII век е много важен, защото тогава протича процесът на отпадане на падежите в българския език, появяват се нови глаголни времена, преизказното наклонение и т.н.
XIV век е време на духовен и културен разцвет, на усилена книжовна дейност, ръководена от ярката фигура на Евтимий Търновски, който е и много талантлив писател, реформатор на правописа и създател на книжовна школа. Тъкмо Евтимиевият правопис се разпространява в Сърбия, Влашко, Молдова и Русия с ръкописите, пренесени там от учениците на последния български патриарх, потърсили спасение от османските нашественици.
Повече чуйте в звуковия файл
Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната Менделеевска олимпиада по химия в Китай. Ивайло Къртев беше и един от нашите представители на ЕКСПО на науките по линия на МИЛСЕТ в Сараево. Тази година завърши пловдивската Математическа гимназия..
"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда..
Националният природонаучен музей към БАН е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият измежду природонаучните музей на Балканския полуостров. На втори август 1889 г., две години след качването на престола, княз Фердинанд показва на обществеността своите колекции и обявява създаването на Естественоисторическия музей. Първия..
Както е добре известно, историческите събития оставят следа в езика, най-видимо в лексиката, но при по-продължителни процеси – и в структурата му. Интересна подробност е, че, макар историята на държавата ни да е обща, в различните краища на земите, населени с българи, има и доста специфични моменти. В поредното издание на предаването "За думите"..
Реализирахме едно поредно гостуване на доц. Атанас Мангъров, за да продължим темата за летните инфекции и да разсеем страховете за евентуален провал на почивката ни на море. Коментирахме различни диагнози, еквивалентни или близки до инфекциозните болести, за които не остана ефирно време за коментар при предишното гостуване на специалиста. Сред..
"Нощта на Allegra" на 16 юли ще събере на една сцена изявени европейски музиканти и млади български таланти, които уверено вървят по своя път към големите..
Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната..
"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg