Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Мария Алкалай

(Не)любов: Възможен ли е свят без дискриминация?

Мария Алкалай
Снимка: МСМРБ

Дали обществото е станало по-нетолерантно, или просто е започнало да забелязва дискриминацията? Може ли светът да се научи да не дискриминира на база религия, етнос, полова ориентация, външни белези, интереси и възгледи – разговор в "Нашият ден" за (не)любовта с Мария Алкалай, обучител и консултант в сферата на социалното включване, правата на човека и многообразието.

Според госта на предаването към днешна дата хората имат по-добра чувствителност, разбиране и способност да разпознават ситуации, в които са обект на предразсъдък.

Дискриминацията Алкалай определя като "стъпка в поредица от фактори в социалното общуване, в които при равни други условия един човек получава или не получава нещо, което на другите се дава". Дискриминацията е свързана с личното преживяване. По думите на специалиста, когато човек е изложен на многообразието, и се среща с различията, постепенно те придобиват по-комфортна форма. Затвореният живот "в балон" и безкритичното приемане на информация от социалните мрежи водят до обратния ефект – заучаване на готови фрази и стереотипи, които отхвърлят толерантността.  

Алкалай обръща внимание на факта, че в определени условия стереотипите са полезни. Прибягваме до тях в ситуации, в които трябва да вземем бързо решение, но средата е непозната или информацията недостатъчна.

"Когато обаче стереотипът, бидейки някакъв обобщен образ, се слага като етикет на група и казва – всички хора, които са в тази група, са такива, еднакви, и те са нещо, което аз не харесвам, не одобрявам, не приемам, не познавам – комбинацията от стереотипа и предразсъдъка стига до дискриминация", обяснява социалният консултант.

Алкалай набляга на говоренето и личния контакт като средства срещу омразата. В работата си специалистът често консултира съдии, прокурори, полицаи, надзиратели в затвора – хора, които се занимават с правораздаване. Част от обучението на тези хора е на тема антидискриминация, защото всеки би искал, когато стигне до тази система, да получи справедливост и правосъдие.

Според консултанта динамичната среда, която предлага Европа, е много подходяща за преодоляване на предразсъдъците. Свободното движение, срещите с различни хора, нетипичните ситуации дават "храна за размисъл", която може да доведе до промяна в индивидуалния светоглед. За ситуациите, които само потвърждават стереотипите, тя допълва, че тези, универсални за дадена група, характеристики могат да се приемат само като процент от общата картина.

Хората с бежански, емигрантски произход категоризираме като чужди и различни, но моментът, в който излезем извън границите на България, ние ставаме различните, казва консултантът. За съжаление, страховете на хората биват експлоатирани в публичното пространство. Алкалай акцентира върху важното умение да се отсява информацията в дигиталния свят.

Според госта никой не е защитен от военни конфликти и природни бедствия. Българите не са неуязвими, винаги може да ни сполети кризисна ситуация и на следващия ден да се превърнем в емигранти, заявява Алкалай. А хората, които срещнем, може да нямат добро мнение за нас.

"Толерантността не толкова се учи, колкото се озарява с нея. Тя идва със срещите. Всички сме еднакви в своето различие", казва консултантът. Идентичност като самоличност и идентичност като уникалност – така разглежда Алкалай въпроса за общия групов знаменател и мястото на отделния индивид в него.  

Рецептата да станем по-приемащи? "Доза емпатия и допускане, че нямаме всички отговори, не знаем цялата истина и може нещо да научим", по думите на специалиста.

Все пак толерантността има граници и те могат да са индивидуални за всеки човек: "Няма безгранична свободия и толерантността не е безгранична. Въпросът е, когато поставиш граница, тя да не те овластява да правиш неща, с които вредиш на другите", казва Алкалай и добавя, че "границата е там, където действието или бездействието нарушава нечии права".

Колкото до свободата на словото – то е неприкосновено до момента, в който не наруши нечии човешки права чрез език на омразата и призив към агресия.

Целия разговор можете да чуете в звуковия файл:

Снимка – МСМРБ
По публикацията работи: Бисерка Граматикова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Адв. Александър Кашъмов

Адвокатите трябва да спират опитите за промяна на Конституцията

За адвокатурата, която празнува своя празник на 22 ноември , съдебната реформа, избора на нов главен прокурор, Висшия съдебен съвет, Закона за чуждестранните агенти и други законодателни инициативи – разговор в "Нашият ден" с адвокат Александър Кашъмов , правозащитник и активист, изпълнителен директор на Програма "Достъп до информация", резервен..

обновено на 21.11.24 в 11:45

Политика и психично здраве: нов поглед в списание "dВЕРСИЯ"

Въпросите за връзката между политика и психично здраве заемат централно място в новия, 16-и брой на списание "dВЕРСИЯ". Изданието разглежда какво означава да живееш с психично заболяване или да се грижиш за някого в подобна ситуация в съвременна България. То поставя под въпрос взаимодействието между индивидуалистичната култура, неолибералния..

обновено на 21.11.24 в 11:17

Архитектурната критика извън "ехо стаята": Разговор с арх. Анета Василева

В рубриката "Темата на деня" на предаването "Нашият ден" се проведе интересен разговор с архитект Анета Василева – преподавател в УАСГ и НБУ, архитектурен историк и критик. Повод за интервюто беше книгата ѝ Kicked A Building Lately? – Архитектурната критика след дигиталната революция . Арх. Василева сподели, че книгата предоставя възможност..

обновено на 21.11.24 в 10:46

Четвърти роман на тримата мъже зад името Кармен Мола

В рубриката "Епизоди от живота“ на предаването "Нашият ден" ни пренесоха в Испания, където се разгръща мистериозният свят на Кармен Мола и четвъртия ѝ роман "Мълчанието на майките". Но кой всъщност е Кармен Мола? И какво могат да очакват читателите, които за първи път разгръщат нейна книга? Преводачката на книгата, Анелия Петрунова, разказа в..

обновено на 21.11.24 в 09:36

"Магнит" – ново пространство за еко-социално общуване

Божана Славкова е поет, музикант и артист, отличен на големия международен поетичен конкурс Milli Dueli. В "Нашият ден" Славкова разказва за темите на деня, които я вълнуват, за каузата Green Peace, както и за новооткритото пространство за култура и екология "Магнит" "Магнит" е ново общностно младежко пространство, което се намира на..

публикувано на 21.11.24 в 09:12