Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

"Богомилството в историята и в наши дни"

Международният стартов семинар е организиран от Института за исторически изследвания към БАН и Центъра за изследване на религиите в СУ

Богомилска беседа
Снимка: istoriograph.bg

Под надслов  "Богомилството на изток и запад" на 13 и 14 февруари в Софийския университет "Св. Климент Охридски" се проведе Международният стартов семинар на проект – "Богомилството в историята и в наши дни". Семинарът е организиран от Институт за исторически изследвания към БАН и Център за изследване на религиите в Софийския университет и е финансиран от Фонд "Научни изследвания" към МОН.

В двата дни са засегнати темите: Богомилството в България; Богомилството и Изтокът; Богомилството и западното християнство; Образът на богомилството в славянските култури. Презентация за богомилството в историята и в наши дни прави ръководителят на проекта проф. д-р Иван Христов.

В семинара е включена и публичната лекция на английски език "Дискурси за богомилството в Западна Европа" от проф. д-р Мартин Илерт от Университета "Мартин Лутер" в Хале-Витемберг.

Водещият на събитието, арабистът проф. д-р Симеон Евстатиев, който е и ръководител на Център за изследване на религиите в Софийския университет, казва: "Това е част от изпълнението на мисията, която преди 15 години заложихме, правейки този център – да работим заедно с колеги от различни факултети, от различни научни организации, университети и от различни страни." Изследователите са водени от това кредо, за да избягат от инерцията и "овсекидняването" на своята работа. Като арабист и историк проф. Евстатиев е на мнение, че темата за исляма и тази за богомилите са свързани пряко или косвено, като част от историческото взаимодействие между религиозните течения и ереси.

На въпроса с какво е актуално богомилството днес, проф. Евстатиев отговаря: "Богомилството е важно, макар в своята епоха, Средновековието, то да е едно периферно движение, свързано с ширещи се идеи, определяни като еретични от официалната църква. Ретроспективното отношение на по-късните изследователи, по-късните общи настроения събуждат за нов живот богомилството като част от една по-особена идентичност, с по-особена роля на българите. В този смисъл то има значение през ХХ век и за национализма, а по-късно като част от социалистическата идея да се търси всичко друго сякаш, но не и християнството. Виждаме как богомилството бива извикано за живот, неговата роля се представя по начин, по който може би не го е имало, и то остава част от тази национална митология. В миналото то е част от едни много важни за Средновековието разбирания за дуализма. Те идват от източни влияния, влияния от епохата на Елинизма, на зороастризма. Преплитайки се с християнството, те имат голяма роля на Балканите."

Има какво да научим и има нови тези, които могат да бъдат развити, защото виждаме възраждане на това движение, макар и в една еклектична, по думите на професора, форма.

Перифразирайки френския изследовател Клод Леви-Строс, проф. Евстатиев изразява надежда, че изследването, с което учените от университета са се заели, ще допринесе за това темата за богомилството да стане по-малко неизвестна.

Целия репортаж чуйте в звуковия файл: 

По публикацията работи: Бисерка Граматикова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Три сестри" и режисурата на Валерия Вълчева

Валерия Вълчева обича играта. Играта с пространството, играта с образите и всичко, което бяга от класическия театър. Този път не е изключение. В премиерата на "Три сестри" по Чехов и под нейна режисура, тя развива действието в къща, а именно артистичното пространство на Art House. Обичайно за театъра, който тя прави, публиката отново е част от..

публикувано на 01.03.25 в 17:34
Доц. Радослав Спасов

За наследството на българските католици от възрожденската епоха

"Католиците в България XVII – XX" е изложба, посветена на делото на българските католици и приноса им в българската история. Проектът представя две експозиции, подготвени от Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" и Националния археологически институт с музей към БАН.  Град Раковски е първото място, на което изложбата гостува, но се..

публикувано на 01.03.25 в 09:00

"Елате ни вижте" на Плевенския театър гостува в София

Плевенският драматично-куклен театър "Иван Радоев" гостува на софийската публика със спектакъла "Елате ни вижте" от Кирил Топалов. Пиесата е написана още през пролетта на 1989 година, но, по думите на автора, никой не е смеел да я постави тогава. През годините е поставяна в Силистренския театър от Стефан Стайчев (2000 г.) и в Пазарджишкия..

публикувано на 01.03.25 в 08:10

1 март в Младежкия театър "Николай Бинев" с изненади за най-малките зрители

По случай 1 март (събота) Младежкият театър "Николай Бинев" е подготвил изненади и подаръци за своите най-малки зрители. Децата ще имат шанс да се срещнат с любими приказни герои и ще получат мартенички.  Повече за празничния жест разказва в "Артефир" Милена Стратиева . Програмата за 1 март включва представлението "Пепеляшка" от 11 ч. и от..

публикувано на 01.03.25 в 08:00

Премиера на "Дон Жуан" в Пловдив

Тази вечер в пловдивската опера ще има премиера на една от най-известните опрери на Моцарт "Дон Жуан". Екипът е международен и вече е поставял Дон Жуан, но на голямата открита сцена на Античния театър. Режисьор на операта е Михаил Знаниецки, а диригент Лучано Ди Мартино. Международната продукция преобразява сцената в луксозен курорт, в който..

публикувано на 28.02.25 в 17:30