Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Брейкът – от улицата до Олимпийските игри и у нас

Никол Стоичкова и Анатоли Джоков
Снимка: БНР

От 2024 година брейкът става олимпийски спорт – това е решил Международният олимпийски комитет в Париж. Танцът възниква в края на 70-те и началото на 80-те години в САЩ, като всичко започва от улицата. Седмица преди началото на състезателната година в един от най-вълнуващите и артистични спортове – брейк танците – в "Нашият ден" гостуват Анатоли Джоков, треньор, и Никол Стоичкова, негова ученичка. Те разказват за танца, дисциплината и подготовката на малки и големи състезатели.

Джоков започва да танцува в средата на 90-те. Тогава в родния му град Белене е имало група от по-големи брейкъри и той тръгва по техните стъпки. Никол винаги е танцувала, но през 2016 година се запознава с брейк стила. Вижда невероятните неща, които прави групата на Джоков, и решава, че и тя иска да се занимава с това. От три години танцува професионално.  

За различните стилове и креативността в брейка Джоков разказва: "Когато започнах да танцувам, се наблягаше повече на въртеливи движения. По международни състезания изпъкват различни хора и стилове – някои са по-акробатични, други са по-танцувални. Човек си изгражда свой собствен стил. С течение на времето брейкът стана не просто атрактивен, а уникален, защото хората правят такива неща с телата си, които преди 20 години не си можел да си представиш. Новите поколения искат все повече и повече."

Брейкът изисква сериозна подготовка и крие опасности. "Ако искаш да правиш сложни движения, трябва много да разтягаш, да обърнеш внимание на силовата подготовка, за да бъде готово тялото за тези движения. Ако не си подготвен, може да има сложни контузии", предупреждава треньорът.

Децата в школата са 4-5-годишни, а най-малкият състезател е на 6 години. Джоков казва, че истинската подготовка на малките състезатели не е в залата, а на самата сцена, където човек трупа опит и преборва сценичната треска. Децата, които имат желание, излизат на състезание и за тях е по-важно преодоляването на психическата бариера, отколкото сложността на движенията.

"В брейк танците няма някакви основни правилаче трябва да си много силен, мускулест, много висок или много нисък. Уникалното за брейка е, че не е важно всички да правят едно и също сложно движение. Някои се насочват повече към танцуването горе, стъпки, поведение и гъвкавост на тялото. Други предпочитат по-силови движения, въртеливи – на ръце, на глава", разказва треньорът.

Никол се поставя в първата от двете категории танцьори. Тя споделя, че предпочита повече стъпките и музикалността. Като при всеки спорт, не може да започнеш от най-сложното движение, искат се постоянство, работа, търпение.

"Вече поредна година организираме национални турнири в България, от които излъчваме шампиони, за да представят страната в чужбина. Следващото състезание е на 24 февруари в Ямбол. След това имаме в Перник на 27 април. После имаме една лятна почивка, няколко фестивала в София и през есента продължаваме със състезанията", обяснява треньорът. Участниците в тези състезания всеки път са около 100 души, защото спортът, по думите на Джоков, се води бутиков и не може всички да бъдат допуснати до тях. Тези решения ги взимат треньорите.

Състезанията са категоризирани по възраст, за да бъдат конкурентноспособни децата. Ако групата е от десет деца се прави, така наречена, квалификация и се избира топ 8.

За "брейк семейството" Никол споделя: "Едно от красивите неща на брейка е, че макар да е индивидуален спорт, можеш да работиш екипно с другите. Смея да твърдя, че 95% от клубовете се познават едни други и са приятели помежду си. Доста различни градове участват в състезанията и това е моментът да се видим с другите и да си кажем "здрасти" на живо. Особено от по-големите към по-малките също има подкрепа. Ако на някой му стане тъжно, винаги има някой по-голям, който да го насочи в правилната посока."

След пандемията обстановката у нас се е променила и за брейк клубовете. "Има достатъчно зали в София, но след карантината нещата малко се усложниха в България. Един клуб ако иска да има своя собствена зала, трябва да е регистриран към министерството, трябва да отговаря на всички изисквания и чак тогава може да кандидатства за зала, което наистина не е толкова сложно нещо, но изисква отговорна работа", обяснява Джоков.

Към момента неговият клуб няма собствена зала, но използва няколко локации. "Мисля, че е страхотно, защото не сме централизирани на едно място, а в различни квартали в София. Децата, които идват, се забавляват, танцуват и имат място, където да го направят. Тези, които искат да се състезават, получават вече възможност да се присъединят към отбора на съвсем друго място с различна подготовка", казва треньорът.

За съжаление, въпреки положените усилия, няма да има български участници на олимпиадата в Париж тази година. Амбициите на клуба са насочени към Младежките олимпийски игри 2026 година.

Целия разговор чуйте в звуковия файл:

По публикацията работи: Бисерка Граматикова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Ан Апълбаум

Ан Апълбаум за автокрацията в света днес

Журналистката Ан Апълбаум става известна с изследванията си за съветската диктатура, като преведените у нас нейни книги са "Гулаг: лагерите на смъртта", "Желязната завеса: рухването на Източна Европа, 1944-1956", "Червен глад: войната на Сталин срещу Украйна" и най-новата – "Конгломератът Автокрация. Диктаторите, които искат да управляват света"...

публикувано на 19.04.25 в 09:45

Следата Шекспир – образование и бъдеще

За втора година в Нов български университет ще се проведе Международният фестивал "Следата Шекспир". Мотото на фестивала е "Театърът като "конспект на времето ни, като негов летопис в съкратено издание." Ето как виждат мисията на Фестивала организаторите му: "Изборът на Шекспир като универсална оптика, през която анализираме и рефлектираме процесите..

публикувано на 19.04.25 в 08:55

Георги Заркин – писателят и журналист, който не преклони глава

85 години от рождението на журналиста и поет Георги Заркин бяха отбелязани в Чешкия център в София. Събитието, припомнящо жестоката съдба на този талантлив и достоен български писател, неслучайно беше организирано там. През 1968 г., докато е в затвора, Заркин обявява 28-дневна гладна стачка в знак на протест срещу нахлуването на армиите на Варшавския..

публикувано на 18.04.25 в 16:27
Марио Варгас Льоса

Преводачката Емилия Юлзари за Марио Варгас Льоса

Марио Варгас Льоса става известен с романа си "Градът и кучетата", 1963, за да се нареди не само до най-големите писатели от Южна Америка като Габриел Гарсия Маркес, Карлос Фуентес и Хулио Кортасар, но и в света. Получава Нобелова награда за литература през 2010 година, а у нас през 2013беше удостоен с Доктор хонорис кауза на Софийския университет...

публикувано на 18.04.25 в 15:09

Българска следа в латвийския сериал "Съветски дънки"

Латвийският сериал "Съветски дънки" е написан от българската сценаристка Теодора Маркова, която стои и зад редица от най-успешните български продукции през последното десетилетие. Той се превърна в сензация, след като спечели наградата на публиката на престижния телевизионен фестивал Series Mania 2024, а актьорът Карлис Арнолдс Авотс бе отличен с..

публикувано на 18.04.25 в 13:05